Предстоящите избори за евродепутати са още един повод да преценим собствената си европейска същност като граждани на ЕС. Доколко нашите политици и нашите граждани смятат себе си за европейци ще проличи още в първия момент - когато и едните, и другите застанат пред въпроса: "Какви избори ще бъдат това - едни "наши" избори за едни "наши" представители или избори, които Европа, след като е провела в останалите 25 страни-членки през 2004 г., тази година ще проведе и у нас?"



Избор на (кандидати за) евродепутати



Засега партиите подхождат различно. Някои от тях, например СДС, избързаха да обявят публично свои кандидати с техните биографии, демонстрирайки, че за тях кампанията е започнала. В последните дни обаче СДС на практика се върна с една обиколка назад, като обяви, че чак на 6 февруари ще ангажира Националния си съвет с приемане на правила за издигане на кандидати. Други, като ДСБ, постъпиха по-планомерно и дори прекалено систематично: първо си съставиха специален правилник за определяне на кандидатите, публикуваха в го интернет, заедно с "личен формуляр за кандидат за европейски депутат" и насрочиха на всички, попълнили този формуляр, явяване пред комисия, която между 1 и 5 февруари ще беседва лично с кандидата и дори ще "провежда тестове за проверка на мотивацията и на качествата му". НДСВ засега просто е записало в програмата си за 2007 г. възможност както за "предварителни избори", така и за "директен подбор" на кандидатите за евродепутати. А БСП на пленум на 3 февруари се очаква да одобри правилата и критериите за номинации и да разработи целия процес на издигане на кандидатите.

В началото на декември депутатка от БСП изрази надежда, че законът за избор на евродепутати ще бъде приет в окончателния си вид към 20 януари. Това не стана и така се засили несигурността около предстоящия вот.

Предчувствията и на партийни лидери, и на социолози, че изборите за Европарламент едва ли ще предизвикат голям интерес у гласоподавателите, са напълно оправдани. Европарламентът (ЕП) не само териториално и душевно е далеч от българина, но и е сравнително слаб като институция. Той просто не е точно това, което най-често си представяме, когато тук в България чуем думата "парламент". Дори и да беше влязла в сила несполучилата "Конституция за Европа" нямаше да даде на Европарламента онези пълномощия, на които нашият български парламент се наслаждава благодарение на родната конституция.



ЕП е по-слаб и в пълномощията си



да контролира изпълнителната власт. Нашият парламент може да свали родното правителство с просто мнозинство от половината депутати. А за да може ЕП да "уволни" Еврокомисията, са необходими над 2/3 от гласовете на неговите депутати.

Дори в такава уж "запазена" за един парламент територия, каквато е законотворчеството, Европарламентът силно отстъпва на "нормалните" национални парламенти на страните-членки: чисто процедурно всичките му решения са обвързани със съответни "съ"-решения на Съвета на ЕС (съвета на министрите на страните-членки) и на практика ЕП в най-добрия случай просто участва в съвместното взимане на решения, а не взима решения. Или както каза пред български медии наскоро избраният нов председател на ЕП Ханс-Герт Пьотеринг: "Нека да поясня - Европейският парламент участва наравно със страните-членки в приемането на 75 процента от европейското законодателство." Основателната гордост, с която Пьотеринг произнася тези думи, идва от факта, че тези 75% допреди десетина години бяха по-близо до 50% и обхващаха само така наречените "незадължителни" части от законодателството на ЕС. По-късно "задължителните" си останаха каквито бяха и преди, а "незадължителните" се поразраснаха, и оттам порасна работата и на самия Европарламент, който иначе дори не може сам да вземе решение по въпроса къде да заседава: на две места (в Страсбург и в Брюксел, както е сега) или само на едно - това трябва да се реши от Съвета.

Така че, ако българските граждани се вълнуват какво биха могли да направят



нашите бъдещи 18 евродепутати



по въпроса например с предизвикалата големи обществени недоумения програма "НАТУРА 2000", отговорът е: "По-добре е българските граждани да не се вълнуват". Защото не 18, а и 180 евродепутати да имахме, Европарламентът с този въпрос по същество не се е занимавал, в неговите решения "НАТУРА 2000" присъства само като един ред в бюджета на ЕС, който се гласува от евродепутатите по предложение на Еврокомисията.

Към Европарламента има Комисия по петициите и жалбите на гражданите, в която вече са постъпвали жалби срещу отделни зони по "НАТУРА 2000" от граждани на Австрия и други страни. Европарламентът препраща тези жалби към Еврокомисията, която най-често връща до подателя един любезен писмен отговор.

Има обаче други теми, по които с основание можем да очакваме активност - както от нашите (сега временно изпълняващи длъжността си) евродепутати, така и от евентуалните им конкуренти. Например, сравнително скоро, през март 2007 г., се очаква в Европарламента да влязат редица текстове с поправки към "Регулацията за дефинициите, описанията, представянето и етикетирането на спиртните напитки". Вярно е, че тази регулация не засяга въпроса за акцизите, но все пак е сред малкото, по които и като народ, и като политици би трябвало да притежаваме достатъчна компетентност. Към настоящия момент миналите през част от комисиите текстове съдържат допълнения, които за пръв път ще установят



статуса на редица "нови" напитки,



например на чешката сливовица (slivovice). Нашите ракия, мастика, мента и др. засега не са вписани като такива никъде в текста на тази Регулация.

Именно тук може да се прояви и една от малкото силни страни на Европарламента в сравнение с традиционните национални парламенти. За разлика от партиите в националните парламенти в Европарламента съответните партийни групи имат по-малко възможности да контролират поведението на своите индивидуални членове (евродепутатите), тъй като тяхното (пре)избиране не зависи от групата, към която те принадлежат на ниво Европарламент. Също така "управляващите мнозинства" в ЕП не са от същия тип като тези в националните парламенти, тъй като не избират директно "свои правителства" (т.е. своя Еврокомисия) и съответно при "падане" на това правителство няма опасност ЕП да бъде разпуснат и да се предизвикат предсрочни избори. Затова евродепутатите, в сравнение с тези от националните парламенти, имат по-голяма свобода да гласуват.

Парадоксално е може би, но от гледна точка на нашата вече общопризната европринадлежност, към момента политически най-правилно назовава своите представители там партията ДПС. В сайта на движението те са изписани по следния езиково неудобен, но граматически и формално безупречен начин: "Депутатите от Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) в Европейския парламент от ДПС". За съжаление има и още един съществен момент. Докато избирането на евродепутати от България все пак си е "в кърпа вързано", то останалата и много важна част от работата, която като граждани и икономически активни субекти имаме с Европарламента, изобщо не е ясно дали и как ще бъде свършена (и особено от кого).





---каре---

Лобиране в Европарламента



Само официално акредитираните към Европейския парламент лобисти - надлежно изброени в интернет сайта му - са над 2400 лица, регистрирани от името на общо над 1400 различни обществени и частни структури, наричани най-общо "организации". Сред тези организации картината е изненадващо пъстра, като се започне от имената на национални, общоевропейски, а понякога и глобални браншови асоциации на бизнеса (и на отделни големи фирми, например VODAFONE, Уолт Дисни и Фолксваген), организации на работодатели (като Националния съюз на работодателите в Румъния), на отделни национални отраслови синдикати (като Съюза на шведските транспортни работници), национални и международни неправителствени организации ("Прозрачност без граници") и се стигне до емигрантски организации (Дружество на азербайджанците в Холандия) и дори частни лица. Чрез собствени акредитирани лобисти защитават своите интереси там и отделни териториални общности от страните-членки, включително и от новоприетите (например 5 от воеводствата на Полша, поне 3 региона от Чехия и др.).

Разбира се, многообразието е нещо хубаво и е характерно за Европа. Когато обаче хвърлим поглед върху българския компонент в това многообразие, се натъкваме на пълната му противоположност, или дори нещо по-лошо: то нашето дори не е "едно-образие", по-скоро е пълно "без-образие". Да, към днешна дата става въпрос именно за пълно отсъствие в този публичен списък на каквито и да било български организации. Просто нямаме официално акредитирана лобистка организация от нито един от основните видове, изброени по-горе. Търговската камара на кипърските турци (въпреки неясния от европейска гледна точка политически статут на тяхната самообявила се Севернокипърска турска република) е акредитирана лобистка организация към Европарламента. Аналогична българска организация просто няма.



* Любомир Сирков работи във фондация "Приложни изследвания и комуникации".