Уж сме държава на повече от 1300 години, а се държим като дечурлига от предучилищната група. Вместо да търсим последователност и логика в политиката, предпочитаме да ни залъгват с бонбончетата на популизма.

Осъдените на смърт български медицински сестри са почти сигурни евродепутати, ако вярваме на развилнялата се активност от страна на някои медии и разни политици. Представяте ли си колко по детски е щастлив този, в чиято глава се е родила гениалната идея да предложи заложничките в Либия за представители в Брюксел. Извадил е печелившата карта от ръкава си и спасението е почти сигурно - спасителят в ръжта.

Надеждата е, да се вдигне голям шум в Европа, в света. Евродепутати в арабски зандан! Си Ен Ен ще предава директно, колумнистите от "Ню Йорк Таймс" ще пишат разбиващи, достойни за "Пулицър" репортажи. От Ванкувър до Владивосток хората ще се надигнат като една вълна и либийският диктатор Муамар Кадафи ще се вразуми…

Ще ви издам една тайна: нищо такова няма да се случи. Първо, в САЩ всеки ден получават информация за убити техни сънародници в Ирак и Афганистан. Всяка година там стават хиляди убийства, всяка година някой бива екзекутиран, понякога и невинен. България е далеч, сестрите - още повече. В Европа можем да намерим съчувствие, но засега си оставаме само с това. Икономическите интереси са твърде големи! Ако светът имаше желание, вече щяхме да сме свидетели на едно ембарго.

Колкото до Кадафи… очевидно е, че той си живее в свят, в който лентичките "Не сте сами" нямат никакво значение.



Шумът



Евентуалното избиране на петте българки за евродепутати със сигурност ще предизвика шум. Но този шум е безнадеждно закъснял, той трябваше да бъде вдигнат преди години. Политиците обаче дълго време смятаха снишаването за по-добра тактика. Те размахваха пръст към всекиго, който настояваше, че онзи от шатрата трябва да бъде притискан с публичност. Спомняте си, когато Слави Трифонов направи едно специално предаване и призова за протестни действия, какво се случи. Той беше порицан и призован да си седи на шоуменското кресло. Можете да си спомните и още много други подобни случки. Всичко това, което се прави днес, трябваше да се случи преди 7 години - Европейски парламент, Европейска комисия, неправителствени организации, ООН, дела срещу мъчителите, лентички "Не сте сами".

От самото начало на процеса за всички е ясно, че заложниците са политически инструмент. Очевидно е, че той ще бъде използван, докато е възможно. Липсата на обществен натиск върху либийското правителство само създаде предпоставки за дълъг живот на този инструмент. В тъмнината на тайните преговори ние само мятахме гюбек по зурните на великия полковник. Сега сме потърпевши на грешките в собствената си политика. Въжето е намазано със сапун и само можем да се надяваме на милостта на Кадафи. Ако сме реалисти, трябва да признаем, че в играта на руска рулетка има повече логика, отколкото да се прогнозира как ще постъпи полковникът. Просто никой не знае какво би направил, ако пустинният вятър повее и изпадне в лошо настроение.



Илюзиите



Освен че ще се превърне в исторически прецедент и обект на двудневни коментари, издигането за евродепутати на медицинските сестри няма да има някакъв сериозен ефект. В ексцентричната идея липсва грам политически реализъм. Народното представителство в Европа не би трябвало да се приема като някаква екскурзия, в която има гарантирани дневни, безотчетни и много голяма заплата. Да имаме опитни депутати в големия парламент е възможност да се задействат сериозни механизми за отстояване на българските интереси, в това число и по отношение на нашите сънароднички в Либия. Точно поради тази причина на изборите за европарламент трябва да се гледа сериозно, а не екзотично. Нормално е всички българи да гласуват за медицинските сестри, но ако бъдем честни, идеята е форма на злоупотреба с традиционното нашенско милосърдие и наивност. Защото отново се разказват приказки, в които стават чудеса. У българина се създава впечатление, че само с една магическа бюлетина нещастните жени могат да бъдат спасени - от един момент нататък те освен българки, медицински сестри и затворнички ще бъдат и евродепутатки. И това им гарантира свободата?!

А ако полковникът организира референдум в джамахирията кой е виновен за заразяването на 400 деца? Така, както на нашето дело срещу инквизиторите на медсестрите отговори с контрапроцес за клевета? Тогава?

Всъщност ексцентричните предложения във връзка със сестрите са обясними, след като толкова години бе изкуствено потискана гражданската реакция срещу бездействието и нелепите действия на българските политици. Ако трябва да говорим сериозно какво още може да се направи, преди дни ни го подсказа британска аналитична агенция. Откакто стана член на ЕС, България вече може да блокира общите решения на съюза, в случая засягащи външната политика. Засега не се е чуло дали правителството смята да се възползва от този силен инструмент.

Що се отнася до гражданската реакция, преди няколко дни видях микробус, на който шофьорът си беше залепил собственоръчно направено плакатче. Там пишеше: "Политици, тикви такива, искам свобода за българските медици!"