Преди ден военното министерство прекрати договора с израелската фирма "Елбит системс" за ремонт и модернизация на руските хеликоптери Ми-17 и Ми-24 на въоръжение в българската армия. С това де факто работата на българските ВВС се усложнява повече.
Този проект целеше за три години армията ни да има в хангарите си ремонтирани 12 щурмови и 6 транспортни руски машини, чиято летателна годност отдавна е изтекла.
Проблемите със старата съветска техника на пръв поглед изглеждат вечни. От една страна, страната ни е обвързана с тези руски машини, докато не се намерят пари за нови летателни машини. Такъв момент обаче може да настъпи едва след 2010 г. , защото дотогава ще изплащаме парите по договорите по другата нова техника - автомобилна, транспортни хеликоптери и транспортни самолети.
От друга страна, няма фирма в света, която да притежава документ за лиценз за ремонта на този тип техника - освен, разбира се, самите руски военни заводи.
От година и нещо израелската фирма "Елбит системс" се опитва да сключи договор с предприятия от бившия СССР за ремонт на двигателите, но не успява. Дълго се пробваха и в Азербайджан, и в Украйна. Но нито един двигател не напусна хангара на ТЕРЕМ - Летец.
Междувременно военните специалисти виждат един нов хоризонт, който трябва да ни извади от този омагьосан кръг.
Става дума за създаването в България на балкански център за ремонт и модернизация на руска военна техника. Стотици единици машини има например в румънската, сръбската, македонската армия и те могат да бъдат ремонтирани тук. Бившите социалистически републики Чехия и Полша също пазят на въоръжение машини от СССР. Част от бившите съветски републики също биха предпочели да ремонтират тук, ако им се предлагат по-благоприятни условия, смятат военни експерти.
Но пред цялото това начинание стои въпросът за лиценза на няколко руски модела оръжия, които се произвеждат у нас.
Спорът дали България трябва да плаща на Русия за това вече е решен на експертно ниво.
Експертите от двете страни са се договорили за оръжия от типа автомат "Калашников", пистолет "Макаров", РПГ или различни боеприпаси България да плаща процент на Русия.

Той варира от 0,5 до 3% от сделката

и това са по принцип международните норми при правене на оръжеен бизнес, коментираха военни експерти.
В момента Споразумението за защита на интелектуалната собственост се намира в българското Министерство на външните работи, което има задачата да го съгласува и оформи за подписване с руската държава.
Най-вероятно ще бъдат уточнени около 50 продукта, към които има интерес от страна на българските оръжейни фирми, за които ще се плаща лиценз.
Държавата се отказва от над 300 артикула, които с времето са отпаднали от въоръжение в армията ни. В момента ги има по складовете, но ще бъдат унищожени.
100-ина лиценза ще бъдат запазени за държавата за военно-временния запас. Пример за това са снаряди за определен тип оръжия, които в момента дори не се използват на учения, но при военни действия ще бъдат използвани активно.
Най-интересната част от проекта е, че двете страни имат идея да дадат възможност на оръжейните фирми сами да се договарят за проценти, количество оръжие, документация и др.
Друга важна част е, че руската страна няма да има финансови претенции за периода преди подписване на споразумението.
От няколко години Русия и най-вече специалистите от "Россоборонэкспорт" негодуват, че българското предприятие "Арсенал" изкарва на световните пазари нелицензирана продукция.

Според тях се нарушават авторските права на "Концерн Ижмаш"

- които разработват оригиналната версия на автомата "Калашников". Руснаците смятат, че на световните пазари за година се появяват около един милион единици оръжия, копия на автоматите със система "Калашников - АК". От целия обем около 10-12 % са руски автомати, останалото е нелицензирана продукция.
За момента лицензионно производство на стрелково оръжие със системата "Калашников", спазващо всички изисквания, няма в друга държава освен в Русия, се казва в комюникето на "Россоборонэкспорт", което беше публикувано преди Нова година в "Независимая газета".
От своя страна българските оръжейници неведнъж са изтъквали, че България има лиценз за производството на автомати "Калашников" още от 50-те години на XX в. Той е бил предоставен от Съветския съюз заедно с техническата документация за производството на автоматите за нуждите на Българската армия и доставки в страните от Варшавския договор.
Основите на завод "Арсенал" са положени от руснаците преди 130 години. В хода на Руско-турската война 1877-1878 г. е била организирана военна работилница в Казанлък. След изтеглянето на руската армия съоръженията и техниката за производството на оръжия са оставени в български ръце.
До края на годината може да бъде решен и още един проблем, трупан с годините. Дългът на българското министерство на отбраната към руското военно министерство. Той възлиза на 24 млн. долара. Идеята е да не се изплащат пари на руската страна, а във варненския клон на ТЕРЕМ да бъдат ремонтирани 15-16 руски военни кораба. Договорът ще бъде за четири години, а в доковете ще влизат по четири машини, съобщиха от МО. Парите от ремонтите трябва да бъдат отпуснати от Министерство на финансите. Същевременно българските политици трябва да направят така, че това да бъде приспаднато от общите задължения между България и Русия.


------------

ИНТЕРВЮ: Спас Панчев: Нашите производители нямат нищо против таксите

Спас Панчев е зам.-министър на отбраната от квотата на БСП.
Роден е през 1950 г. в с. Илия, Кюстендилско. Завършил е ВХТИ - София, инженер-химик. От 1998 до 2005 г. е бил председател на борда на директорите на "Аркус", Лясковец. 1993-1997 г. - генерален директор на "Техноимпекс", София. От 1985 до 1990 г. е директор на Търговско-икономическата служба към посолството ни в Багдад. Председател е на БЗНС "Ал. Стамболийски", на Съюза на българските филателисти и президент на Ротари клуб "Тангра"-София.

-	Г-н Панчев, на какво ниво са преговорите с Русия за решаване на проблема с лицензите на продуктите, които произвежда нашата оръжейна индустрия по тяхна документация?
-	Близо 6 години вече се работи по Споразумението за защита на интелектуалната собственост. На 19 януари си замина работната група от Русия, която беше на работно посещение в София. Ние вече сме изпратили в Министерство на външните работи това споразумение, за да може то да бъде съгласувано с външните работи на Русия. През февруари очакваме да бъде проведено заседание на съвместната комисия по военно-техническо сътрудничество. На мен много ми се иска до май месец да имаме вече завършено споразумение.
-	Какво най-много ще засегне българската оръжейна индустрия от това споразумение?
-	Очакваме, че 50-ина лиценза ще използва частната оръжейна промишленост. 100-ина ще бъдат запазени за държавата за военно-временния запас и от останалите ще се откажем. Ще има такси, които ще плащат производителите на руската страна за използването на лицензите. Ще се постараем да дадем възможност нашите фирми сами да се договарят с руските фирми от оръжейния комплекс за лицензите, за които те имат интерес. Ние като държава с междуведомствената комисия ще контролираме продажбите на продукцията.
-	Най-болезнените теми за нашите производители са "Калашников" и "Макаров". Какво се случва с тези марки и нашите заводи ще плащат ли за тяхното производство?
-	Може би това са марките, които най-често се споменават като цяло и в медийното пространство, тъй като българските заводи произвеждат висококачествена продукция, която се търси по света. Счита се, че това е конкуренция на руската оръжейна индустрия. За мен обаче това е едно нормално производство. А е факт, че България произвежда наистина много добра продукция. След като подпишем това споразумение, руската страна ще получава някакви такси за това, че те са изобретили или са първоначални производители на документацията. Освен това ще се увеличи в голям размер доставката на окомплектовка от руската страна. Просто това споразумение ще даде възможност да се печели много повече и от руска, и от българска страна. Руснаците също имат необходимост от това споразумение, тъй като и тяхното производство ще нарасне поне със 100 млн. долара.
-	Каква е таксата и тя за всеки един компонент от оръжието ли се плаща?

- За всяко едно нещо, което е влязло в споразумението, българската оръжейна индустрия ще трябва да плаща. В света са известни правилата и те са, че се плаща от 0.5 до 3% от сделката. Това не е голямо като размер, а имам информация, че и нашите производители не са против да плащат тези такси.

-

Да очакваме ли тази година да започне ремонтът на руските военни кораби във Варна?

-

Надяваме се. Имаме договорка с руската страна и сега само чакаме решението на Министерство на финансите. Дългът е двустранен. Просто искаме да върви паралелно изчистването на двете задължения. Тъй като в бюджета на министерство на отбраната няма 24 млн. долара за ремонти, затова очакваме финансовото министерство да намери начин за това финансиране. Предвиждаме за 4 години да бъде изпълнено това споразумение. Всяка година ще могат да се ремонтират средно по 4 кораба. Това, от друга страна, пък ще даде работа на много хора от варненската корабостроителница.