Онзи ден в интервю за турския вестник "Хюриет" министър Емел Етем даде пълната подкрепа на страната ни за членството на Република Турция в Европейския съюз.

Тя заяви позиция като вицепремиер на България, а не като заместник-председател на Централния съвет на Движение за права и свободи. Независимо от качествата й обаче нейната позиция остро се размина с официалното становище на България по въпроса.

"България ще заеме страната на Турция по нейния път към членството в Европейския съюз", обясни Етем дни след като Сергей Станишев определи като "справедливо и обективно" решението за замразяване на преговорите с Анкара.

Проблемът е кое е по-важно за Етем? Координираната политика на национално ниво или партийната политика, която по определени теми - например тази за Турция, е сепаратистка, уникална и непопулярна.

В България



няма сериозен дебат



по сериозната тема: "Добре ли е за страната ни Турция да влезе в ЕС"? Вярно е, нямаше дебат и по ползите за самата България от членството в ЕС, нямаше референдум по въпроса, но това не ни пречи да помислим какво печели страната ни, ако ЕС се разшири с Анадола.

Редно ли е мюсюлманска страна да влезе в християнския бастион? Редно ли е една огромна, икономически мощна страна с няколко десетки милиона души да влезе в ЕС с риск да го разбалансира? Редно ли е една страна да иска да влезе в ЕС, но да не признава страна-членка - Кипър? Редно ли е съюзът на европейците да граничи със Сирия, Иран и Ирак?

Това са важни, актуални въпроси, които само на пръв поглед засягат евробюрократите в Брюксел, но не и обикновения българин. Само че обикновеният българин е редно да започне да разсъждава като обикновен европеец. Да претегля, да мисли в перспектива, да говори с аргументи. Редно е както Станишев, така и Етем, и Доган, и всички хора, които определят бъдещето ни, да говорят по тези въпроси. До този момент само Иван Костов поиска темата да бъде дебатирана, но го направи по своя си начин - от позицията на твърдо "не". Той призова за нещо нормално - да не даваме в аванс подкрепата си за Турция, а да сме взискателни към нея. В същото време Костов категорично подмина желанието и опитите на Турция да се реформира.



Какво печели България



от членството на Турция? Губи отговорността за 300 км външна граница. Прави неколкостотин хиляди жители на Република Турция, които имат и наши паспорти, граждани на Европейския съюз. Има ли друго?

Докато търсим и въпросите, и отговорите по тази тема, е редно да поговорим и за друго.

Първо, единствено българските интереси ли прокарва ДПС с твърдата си позиция "за" членството на Турция в ЕС? Дали пък демократите на Иван Костов не заемат позиция, движени единствено от омразата си към Доган?

Всъщност сблъсъкът по темата не започна с изказването на Емел Етем. Той се разпали отново по един тривиален вече повод - около обсъждането на възможността за "изборен туризъм" при приемането на закона за избор на евродепутати. Проблемът обаче е същият - той отново е свързан с Турция. Може ли хора, които не живеят в страна-членка, да избират евродепутати?

НДСВ например отначало заложи ограничения на т.нар. "изборен туризъм", но



после даде заден и отказа да се бори за това



Царистите искаха да ограничат вота от Турция, но при обсъждането на техния законопроект още в правната комисия се отказаха доброволно от този текст. Другият коалиционен партньор - БСП, не умува дълго и също се предаде без бой. Защо го направиха? По-скоро заради необходимостта от мирно съвместно съществуване под похлупака на великата тройна коалиция, отколкото движени от сериозни мотиви.



Не мислеха за ползите, бранеха статуквото



Това е факт - забележете, нито един царски депутат не взе участие в дебатите по спорните текстове. Нито един!

ДПС брани гласуването в Турция с думите на Ремзи Осман: "Лишавате хората от свещеното им право да избират", и цитира разпоредбата на конституцията за общото избирателно право.

Разбира се, тук ДПС греши. Свещено право в България няма. Изборите в страната се провеждат въз основата на "общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване", но това съвсем не означава, че всеки, който иска, може да избира и да бъде избиран. Конституцията регламентира общите права и свободи, законите ги детайлизират. Мога ли да гласувам, ако съм в затвора? Мога ли да стана президент, ако съм под 40? На колко години трябва да съм, за да мога да бъда избран за депутат? Общите права не са безусловни. Затова едно нормално условие - за евродепутати да се гласува само в страните от Европейския съюз, поне трябва да бъде обсъдено задълбочено, а не да се изхвърля без дебат. Да, разбира се, поводът е Турция. И е ясно, че става дума само и единствено за Турция. В тази страна живеят хиляди хора с двойно гражданство. Наше и турско. Години наред си затваряме очите за този факт по време на избори, но това не може да продължи вечно. А и в повечето страни на Европейския съюз двойно гражданство няма.