Антон Гюров ръководи сектор "Изпълнение на наказанията" във Върховната касационна прокуратура. Прокурор от кариерата е. От дипломирането си през 1982 г. е в държавното обвинение, започва като младши прокурор. Във ВКП е от 1992 г.



- Г-н Гюров, Министерството на правосъдието предлага закон за амнистия в чест на ЕС. Той ще засегне както определена категория висящи дела, така и вече влезли в сила присъди. Какво е вашето мнение за проекта?

- На мен лично не ми харесва подходът.

- Какво имате предвид?

- Има изпуснати категории лишени от свобода. Проектът засяга осъдените за първи път, след това са рецидивисти. Изпуснати са тези, които не са рецидивисти и по отношение на които е приложен чл. 68 от НК - когато има предходно условно осъждане и в рамките на изпитателния срок лицето извърши друго престъпление, за което му се наложи лишаване от свобода. Тогава се изтърпява и условната присъда. Същото се отнася и за тези, за които е приложен чл. 27, ал. 1 от НК - когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено на лишаване от свобода с влязла в сила присъда, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част наказанието по втората присъда. Освен това от проекта не става ясно кое определение за рецидивисти се възприема - дали това от Закона за изпълнение на наказанията, или това от НК, което е по-тясно.

Не ми харесва и критерият "с остатък от наказанието" за освобождаване от изтърпяването му. В тези случаи извън обхвата на закона ще останат осъдени, които имат остатък, по-голям от предвидения. Струва ми се, че законът няма да бъде справедлив. Всеки един лишен от свобода да бъде облагодетелстван - присъдите на всички да бъдат намалени с определен размер. Така законът ще е по-справедлив и всеобхватен. И ще постигне целите си.

Освен това заради проблема с многото тежки катастрофи би могло да се изключи от приложението на закона престъплението по чл. 343, ал. 3, буква "а" - причиняване на катастрофи след употреба на алкохол, при бягство от местопрестъплението или причинена средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице. Като размер на наказание сега те влизат в обхвата на този закон и делата ще бъдат прекратени.

- Всъщност ще бъдат прекратени почти всички висящи дела за умишлени престъпления, които се наказват със затвор до 3 години, и тези за непредпазливите, за които се предвижда до 5 г. лишаване от свобода. Това не е ли прекалено?

- Не е. Те са с по-ниска степен на обществена опасност и за тях се предвиждат по-ниски наказания. Това са част от условията за освобождаване от административна отговорност и налагане на административно наказание.

- Предвижда се и опрощаване на глоби, ако са изтекли 7 години от налагането им...

- Имам забележки и за глобите. Институтът на погасителната давност не може да се въвежда в закон за амнистия. В Наказателния кодекс има раздел и норма, които регламентират погасителната давност за глобите. При това срокът там е по-кратък.

- Накратко - вие не сте против закона за амнистията по принцип, но смятате, че проектът на Министерството на правосъдието трябва да се преработи.

- Да. Идеята е добра, но имам забележки. Историческият факт е значим - приемането ни в ЕС. Обикновено закон за амнистията се приема по такива поводи. Или ако обществената опасност на дадено престъпление е вече доста занижена.

- Всъщност от министерството допитаха ли се до вас за забележките ви?

- Да. Изпратен им е официален отговор от името на главния прокурор. Би трябвало да се съобразят със забележките.

- Прокуратурата отговаря и за изпълнението на присъдите. Защо има места като Лом, където десетки присъди стоят неизпълнени?

- В Лом проблемът е и субективен, и обективен. Бившата районна прокурорка е обект на разследване. Тя бе и дисциплинарно уволнена. В тази прокуратура имаше продължителен период с кадрови проблеми. Справката за неизпълнените присъди е пред мен. Какво да кажа!? Занемарена работа по изпълнение на наказанията. Такъв случай на друго място нямаме. На всеки три месеца получаваме справки от окръжните прокуратури за неприведените в изпълнение присъди. Ние като институция имаме задължението да изпратим на полицейските органи присъдата за привеждане в изпълнение. Оттук нататък цялостната отговорност за това дали лицето ще бъде задържано и приведено в затвора е върху тях. Нашето задължение е да контролираме тяхната системна работа по издирването на лицата. В повечето случаи, когато не са открити, се обявяват за общодържавно издирване. Част от тях напускат безпрепятствено страната като екскурзианти, когато по време на досъдебното производство не им е наложена забрана. Първият пропуск е в момента, когато започва досъдебното производство и не се вземат мерки. Има възможност за обявяване за международно издирване и последващото им екстрадиране.

- Много ли са тези случаи?

- Не. Например в апелативен район Пловдив общият брой на изпълнените присъди за миналата година е 7088, от тях с лишаване от свобода са 3509. Неизпълнените са 428, от тях лишаване от свобода - 166. Горе-долу същото съотношение е и за останалите апелативни райони.

- Все пак защо се стига дотам? Чия е вината? На прокурора, който не е поискал мерките от съда? На съда, който не ги е наложил?

- Винаги, когато прокуратурата е преценявала необходимост от мярка за неотклонение "задържане под стража", я е искала. Друг е въпросът дали съдът ще я вземе тази мярка. Проблемът по издирването е на полицейските органи. Смятам, че в това отношение не се работи системно. В подкрепа на тази ми констатация са и случаите, когато полицията провежда друга акция. В справката им за нея се казва, че са задържани и еди-колко си осъдени лица с влязла в сила присъда. Затова трябват по-активни действия. Прокуратурата трябва да създаде организация за системен контрол на полицията за издирване на осъдените.

- За какво са осъдени хората, които не могат да бъдат открити, за да изтърпят наказанията си?

- Има и за тежки престъпления - за кражби, за изнасилване, за убийство. Има и за по-леки престъпления.

- И при изпълнението на присъдите има давност. Ако лицата не бъдат издирени до изтичането й, нямате основание за никакви действия. Това не е ли отказ от правосъдие в крайна сметка?

- Не е. Наказателният процес е осъществен. Има влязъл в сила съдебен акт и наложено наказание. Но разбирате, че не може безкрайно върху това лице да тегне наказанието и опасността да бъде задържано и пратено в затвора. Давностният срок е рамка за оторизираните органи да приведат в изпълнение влезлия в сила съдебен акт. Затова това не е отказ от правосъдие. Напротив. Справедливо е.

- Какви са най-често "номерата" за отлагане на изпълнението на наказанията? Веднага се сещам за разболелия се Кондьо.

- Осъдените са твърде изобретателни в това отношение. Най-често се разболяват. Болестите им се проявяват, когато предстои да влизат в затвора. Друга група имат проблеми от битов и семеен характер - болни близки, необходимост от ремонт на жилищата...

- Много наказания ли се отлагат?

- Не. Колегите сериозно и обективно подхождат към молбите на осъдените за отлагане на изпълнението на наказанието..

- Какви са проблемите в затворите от ваша гледна точка.

- Като изключим битовите, сериозни проблеми няма. Единствено според мен трябва да се изгради организация, която максимално да ограничи възможността да се вкарват отвън забранени предмети. В последно време имаше такива случаи. Има възможност за вкарване не само на мобилни телефони, но и на други забранени предмети. Могат да се вкарат и алкохол, и наркотици, и остри предмети.

- Техника ли липсва, или служителите го позволяват?

- И едното, и другото. Но бих казал не служители, а работещи. Защото има и такива, които са ангажирани в производствените процеси в затворите. Те също имат възможност. Трябва да има устройства, които да засичат пратките. Те струват пари, но пък ще гарантират по-голям ред и сигурност.