Влизането в Евросъюза настъпи под съпровода на ежедневната заплаха от скок на цените - повсеместно и безусловно. Месец по-късно обаче се забелязва нещо друго - членството, поне засега, не бърка толкова директно в джоба, но в същото време се опитва да бръкне далеч по-дълбоко - в манталитета и стила на живота ни.

Какво видяхме досега от Европа? Тежък акциз върху домашната ракия и стандарт, според който краставицата трябва да е дълга 25 см и чисто права, за да мине за първо качество. Храната е опакована лицеприятно, с описани съставки, срок на годност и десетки сертификати за качество - досущ като в ЕС. И все по-безвкусна. Тази седмица се оказа, че настъпва и друга заплаха - тютюнопушенето да бъде разрешено само вкъщи.

Та това е половината от живота на гражданина на България. При това светлата му част. Без ракия, салата и цигари битието на българина ще е



блудкаво и стерилно като краставица



първо качество. Високи цени и режим на тока той е виждал, не се плаши и ще ги надживее. Вкарването в чужд калъп обаче не му е по мярка. Знаем, пиенето и пушенето не са повод за гордост, но ние сме свикнали да живеем и оцеляваме така. Посегателството върху тях е навлизане в твърде лична и интимна територия. Затова и натискът за унификация май ще се окаже най-скъпоценната ни жертва в храма на обединена Европа. Трудно ще се дадем.

Разбира се, самата Европа не ни е разпоредила нищо директно. Мерките се решават от нашата си държава, макар и често с "Ода на радостта" на уста. За акциза за ракията, оказа се, е било възможно да се договори преходен период. Забрана на тютюнопушене общо за ЕС няма, в момента Еврокомисията само препоръчва подобна мярка и стартира дебат как да се ограничи потреблението на цигари. Редица държави обаче вече наложиха забрана за пушенето на обществени места. Очевидно е, че ние следваме техния пример.

Кабинетът вчера не прие изцяло програмата за ограничаване на тютюнопушенето, която предвиждаше тотална забрана за пушене в ресторанти, барове, дискотеки. Засега все пак ще останат помещенията за пушачи в офисите. Все пак по-късно новите ограничения ще влязат в сила - в началото на 2008 г. или по-късно. Когато Еврокомисията каже. През 2009 г. пък се предвижда да скочи акцизът на цигарите, т.е. и цената.

Тук няма да коментираме вредата от тютюнопушенето, нито правата на непушачите. Те са неоспорими. Въпросът е за разликата между опаковката и съдържанието, за оповестените мерки и тяхното прилагане на практика.

Един ден правителството все пак ще въведе жестоките рестрикции, въпреки че ще се чуят много гласове. Ще има закани, че с това капката ще прелее и



забраната на цигарите ще катурне властта



Единствената пречка може да се окаже най-малкият коалиционен партньор, тъй като производството и потреблението на цигари местно производство е пряко свързано с поминъка на електората му. Но и на самото правителство му е пределно ясно, че това ще е поредната врата в полето, през която само кравите ще минават. Защото - за добро или лошо - българският манталитет е непреборим. Не сме хора, които ще спрат да пушат, където си искат, само защото държавата иска да ни забрани.

По документи, на международни конференции и доклади, пред Световната здравна организация и Еврокомисията България ще е отличник - въвела е забрани, увеличила е цената на цигарите - пръв борец срещу здравния, социален и икономически бич - тютюна. А вътре в държавата пак ще си пушим на воля.

И в момента на книга пушенето е напълно забранено в театри, болници, училища, обществен транспорт. На работните места може да се пали само в определено за целта място, а в заведенията местата за непушачи трябва задължително да са 50%. На практика



се пуши навсякъде и това е очевидно за всеки



Ограниченията се спазват единствено в офисите, и то не толкова защото законът е такъв, а защото всички във фирмата, включително и пушачите, са единодушни, че не желаят да работят сред цигарен дим.

Инспекторите от ХЕИ ходят по проверки, дават предписания, има и глобени - цели 4000 физически и юридически лица за година и половина. Санкцията е от 50 лв. до 100 лв. за пушачите и от 500 лв. до 1000 лв. за кръчми и работодатели. Ниските глоби, склонността към даване и приемане на рушвети и тоталният отпор от страна на пушачите водят до почти нулева ефективност на контрола над забраната. И няма никаква гаранция, че ако се въведе повсеместната забрана за пушене, нещо ще се промени. Най-много да скочи цената на подкупа.

Така стоят и нещата с увеличението на цените, което по принцип е по-ефективен механизъм. Изключително малко пушачи се отказват от вредния навик, защото той е поскъпнал. Просто защото всяко увеличение на цената води да ескалация на контрабандата и продажбата на цигари без бандерол. Които всеки освен данъчните знае откъде може да си купи.

Ако държавата наистина иска да ограничи тютюнопушенето, първо трябва да се постарае да подсигури забраните с адекватен контрол. Което няма как да се случи, тъй като контролиращите носят същия чип като контролираните.