Потъналият в сочна зеленина квартал на Далас, приютил схлупени жилищни постройки, е на път да придобие истинско великолепие. Тук, по източния ръб на Методисткия университет, един ден трябва да се извисяват библиотека, музей и институт в чест на действащия президент Джордж Буш. Мултимилионният проект обаче - пътеводна светлина в средите на консерваторите, предизвиква сериозен отпор.

Недоволни преподаватели, студенти и обществеността настояват Буш да отнесе наследството си другаде и поставят в неловко положение и университета, и Белия дом.

"Като се имат предвид рекордните постижения на днешната администрация в разделянето на страната, идеята да предоставим терен за амвон на неоконсерваторите, от който грубиянски да защитават политиката си, звучи зле", коментира Уилям МакЕлвъни, пенсиониран професор, пастор и отявлен противник на проекта.

Протестът на академичната общност и част от методисткото духовенство породи и национален дебат за една от странните привички на американското президентство - бившите обитатели на Белия дом да играят водеща роля в определянето на собственото си място в историята.

За Буш възможността сам да оформи това наследство изглежда особено важно. Като президент той проявява невиждана в последните години загриженост за контрола върху информацията. През 2001 г. например ограничи достъпа до президентската документация след изтичането на мандата му. Големи са и амбициите му за собствен паметник. Библиотечният комплекс в Методисткия университет се оценява прогнозно на 500 млн. долара - сума, далеч надхвърляща която и да е друга президентска библиотека или музей. В рамките на комплекса ще бъде изграден и институт, който да разпространява идеите за "страстния консерватизъм" на Буш. За разлика от други подобни групи тази на Буш ще оперира напълно независимо и няма да подлежи на контрол от страна на университета.

"Очевидно е, че администрацията на Буш иска винаги да играе на едро. Те ще се стремят да наложат в максимална степен своето тълкуване за това какво всъщност се случи в годините на неговото управление", коментира Кол Джилсън, преподавател по политология в университета.

Още преди да се оттеглят от Белия дом, повечето американски президенти вече са избрали хранилище на документацията си за бъдещите изследователи на политическата история, както и място за музей, чрез който да контролират образа си в очите на американците. Обикновено тези инициативи се управляват от правителството, но институтът на Буш ще е изключение и ще отговаря директно пред неговата фондация. Това поражда съмнения за академичните стандарти и независимостта на бъдещата структура.

"Разбирам, че някои хора са резервирани", коментира Буш в телевизионно интервю. "Моят съвет към тях е да се опитат да разберат, че библиотеката и институтът ще допринесат за образователния процес, ще са място за интересни дискусии и ще дават възможност за изразяване на позиции", допълни президентът.

Логично е Буш и неговите съветници да се спрат на Методисткия университет. В крайна сметка Тексас е родният щат на президента. Макар че може да си съперничи с Ричард Никсън в класацията на най-непопулярните президенти, тук той все пак има приятели. По време на управлението му богатите елити на Далас демонстрираха завидна щедрост. Семейство Буш има силни връзки и със самия университет. Лора Буш е била студентка тук, а в Далаския си период семейството се е кланяло в Методистката църква на територията на висшето училище.

За второразряден частен университет като Методисткия тези връзки се оказват златни. Според ръководството му библиотеката ще превърне университета в академична дестинация за изследователите на Буш, ще го утвърди като национално значима институция и ще привлече дарения от богати спонсори. Вузът положи немалко усилия, за да излезе първи в обявеното от екипа на Буш съревнование за домакин на проекта. Още през 2001 г. университетът командирова професори на изследователски мисии в президентски библиотеки из страната. С дарение от 35 млн. долара от местен петролен магнат закупи и земя за разширяване на кампуса. Планиран е даже факултет по публична администрация на името на Буш.

Въпреки ентусиазма на университетските чиновници 68 професори и теолози подписаха протестно писмо срещу инициативата. В него те изтъкват, че войната в Ирак, позициите на Буш за климатичните промени, правата на хомосексуалистите и по други теми превръщат проекта в нежелана издънка. Повечето са склонни да преглътнат библиотеката и музея, но са силно против института и считат, че той ще представлява Троянски кон в академичната автономност.