|
05 Февруари 2007 15:19
5.1.2007
МОН се опитва да склони съдиите към извършване на криминално деяние.
========================================= ==
Чрез Тричленен Състав
До Петчленен Състав
На Върховен Административен Съд
На основание ЕКЗПЧОС
От: Петко Кръстев Фенерски, ЕГН ....
Относно: Кас. Жалба от МОН, 750/19.01.2007 (ВАС) по адм. Дело 201/2006 на ВАС
Уважаеми Върховни Административни Съдии,
С настоящето възразявам срещу изразените становища на МОН със следващите аргументи.
1. МОН се опитва да склони съдиите към извършване на криминално деяние. Вашите колеги от два съдебни състава, последователно 5 членен и 3 членен
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ, МАРИНА МИХАЙЛОВА, ЖАНЕТА ПЕТРОВА, ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА,
МИЛКА ПАНЧЕВА, ДИАНА ДОБРЕВА, ЮЛИЯ КОВАЧЕВА, БОРИСЛАВ САРАФОВ (пр-р).
са се произнесли с мнения и указания писмено, мотивирано и единодушно, без никакви особени мнения срещу мълчаливия отказ на Министъра. В текстовете, подписани от тях, няма нито едно изречение, словосъчетание или отделна дума оспорващи или противоречащи на изложените от мен по-рано основни аргументи.
При това ВАС не задължава Министъра да даде поисканите документи, а само да изпълни закона като се подпише под текст който:
1) удостоверява състава на преписките;
2) от който ясно да се вижда какво точно се предоставя, какво не се предоставя, и защо. Например, колко броя резолюции се показват и колко нямат самостоятелно значение, както и кой е направил тази преценка. За кои документи се отнасят тези резолюции? Броят на резолюциите, както и това кой, кога ги е поставил и т.н. е от ключово значение за изграждане на самостоятелно мнение за сроковете на работа и е недопустимо по инерция да се твърди, че те нямат самостоятелно значение.
МОН обжалва с текст в които моли ВАС да издаде Определение, с което ще се узаконят
свойства и характеристики на хартиени и електронни документи, които подписващите не са виждали!
Служител от МОН подтиква Съда да извърши криминално деяние! Това деяние не може да се разследва, ако е извършено от съдии. Така това ще стане форма на съдебен чадър над политик, защото Д. Вълчев е високопоставен партиен функционер.
След това, при унищожаване на преписките може да остане само Решението на ВАС.
Така ВАС ще създаде благоприятни условия за възможност за фалшифициране на информацията, защото новото решение, ще бъде важна част за нея.
2. Употреба на релационни бази данни и необходимост от дублирането на преписките. Това е важен елемент от тяхната достоверност. То е основа на взаимоотношенията и гаранция за равни права на участниците, както и за нещо много по-просто: Дали всички страни говорят за едно и също нещо? Факт е, че МОН не е приложило нито един документ от собствените си преписки като приложения към делото!
От гледна точка на релационния характер на информацията липсва звено за сравняване на изпратеното с полученото съобщение. Нормално би било преписките на МОН да са приложения към делото на ВАС. Така се нарушава така наречения “интегритет” на данните (информацията): Понеже документите са били крити, и не са представени на молителя и съда, то реално те могат да бъдат унищожени, или подменени с “по-добри”. Това не е само Право, но и Информационни Технологии, Педагогика и други дисциплини. В интерес на обществото е да се разбере кои и как взема решенията за срещите на Министъра.
Аз работя в отдел за адаптация и внедряване на продукти, които се използват в администрации, вкл. правителства на щатове на САЩ, болници, Червен кръст и червен полумесец, няколко най-големи банки в света, армията в Америка, големи компании в Европа, вкл. България. Разработени са и техники за установяване на факта, дали полученото и изпратено писмо имат еднакъв текст. При самото събитие “отваряне” на писмото от другата страна подателят получава електронно съобщение за този факт с дата и час. Не е нормално чужди компании да използват знанията и уменията на българите, а българската администрация в лицето на МОН да се държи така нелепо.
Моделирането и разработката на информационни системи за администрацията се прави на базата на действителното човешко поведение, вкл. след детайлен анализ на работата и допуснатите грешки именно с цел гарантиране повече сигурност почтеност в работата.
Практиката е показала, че когато по-рано ВАС е издавало решения с обратен смисъл (дела във ВАС от 2002 – 2003 г.), без да се съобрази с факта, че ЗДОИ позволява да се анализира и не правната страна на преписките (педагогическа, информационни технологии и тяхната употреба), тези решения са бил грешни. Това не бива да се повтаря.
Пример: Родители през 2005 г. собственоръчно преравят регистрационните книги в СРП и установяват 7 прокурорски преписки за 1 година в училището, цитирано многократно в приложени документи в мое дело във ВАС през 2002 и 2003 г. НСОУ “София” е всъщност новото име на 151 СОУПИ. В продължение на най-малко 6 години МОН е разпалвало и поддържало чрез неадекватни действия конфликти ситуации в това училище. От 1992 до 2002 в училището е имало електронни дневници! Дневници са били отменени! Училището се е развило “назад”, а не “напред”! Така то се е уравнило до по-ниската степен на професионална грамотност на част от служителите в МОН и до тяхното понятие за “информация” където непрозрачността, т.е. липсата на информация е чест елемент.
Факт е също, че с неразвитата си уведомителна система СРП не е съдействала по-рано за това, и едва след ръчна и самостоятелна обработка на данни родителите получават обективна информация за това какво става – 7 проверки за една година при десетки прикривани сигнали до МОН в предишните години. Едва тогава, когато не може да се крие повече, е назначен нов директор.
3. Представляването. Когато в един съдебен процес се явява представител, той коментира действия на този, когото представлява. Показват се документи, изготвени от представлявания и се дават мнения за изпълнителите и съдържанието на документите, по които е работил представлявания.
Не е очевидно, че Министърът, или друг отговорен за срещите му служител е уведомен, нито че ако бе уведомен своевременно, не би изявил желание да даде информацията, без намесата на правния отдел.
Искането ми е ясно и просто, малко здрав разум е достатъчен. Не изисква и много време за изпълнение, особено ако са “празни” папки – сравнете с работата на 3+5+3+5 съдии във ВАС без да броим целия друг състав (прокурори, деловодители), а конкретните две молби за среща с министъра имат пряко отношение към конституционните задължения на Министъра.
Не е налице никакво доказателство, че самата представителка на МОН е виждала преписките. Няма никакви белези, по които ВАС да направи извод, че тя е виждала това за което говори.
Т.е. тя може съзнателно или несъзнателно да извърши същото престъпление в полза на други лица.
А изключено ли е да го прави под натиск на началник или срещу облаги?
Ето затова западните страни са измислили ЗДОИ, а ние просто сме го взели почти готов, и не е редно да се опитваме да го „побългаряваме”.
4. Заседания на Комисия за защита от Дискриминация при НС.
На 21.12.2006 се проведе първо заседание на Комисия за защита от Дискриминация при НС по нов случай. Аз съм посочен от потърпевш като експерт, работил по проблемите на случая и присъствах и дадох мнението си.
Мнението ми бе изслушано и взето предвид от комисията. След моето изказване комисията преразгледа първоначалното си мнение и конституира като страна срещу която повдигна обвинение още една институция: РИО на МОН за област София-град. Жалбата за дискриминация е от съкратен учител в друго училище, активно съдействал за съдебните дела във ВАС за отмяна на матурите.
МОН и РИО на МОН не присъстваха на заседанието. Нито техни юристи или други експерти.
Кой е виновен, че те не се интересуват, и не натрупват необходимите им в работата познания своевременно? На 19.2.2007 е второто заседание. “Наказателните акции на РИО на МОН” е терминът, които аз формулирах и обясних на уважаемите депутати през декември (две мои експертизи са приложени в документите в Комисията) и ще доразвия на следващото заседание. Касае се за системни случай на злоупотреби в РИО при които се изпращат проверяващи или комисии които обслужват личните желания и капризи на отделни ръководители. Има случаи както на потърпевши учители, така и на директори. РИО е изготвяло протоколи с подвеждащо и объркващо читателите съдържание и така вместо да разрешават проблемите, те са ги усложнявали, в някои случаи са ги продължили години.
Към мен се обърна вече следващия учител, подготвящ жалба до комисията. Неговата папка с материали е 150 страници с абсурдни и глуповати текстове, подписвани от длъжностни лица.
5. Заключение. Всичко изброено по-горе е възможно, защото при компютърна система от поне 10 години служителите в МОН не умеят да си служат с нея и не разбират предназначението и.
Не се интересувам от правната страна и юридическия статус на преписките в МОН. Това е основната грешка в работата на юристите спрямо мен от МОН по настоящия казус. Те нямат задължение, нито необходимата квалификация и умения да направят преценка по какъв начин дадена информация може да бъде анализирана и съответно каква представа за работата на институцията може да даде тя за специалисти с друга специалност.
”Не споделяме извода на първоинстанционния съд, че .... и че представянето и би позволило на гражданина да си състави мнение за работата на администрацията...”
Това твърдение, ако не е езикова грешка, е белег за проблеми в умственото възпитание на подписалия го служител. „Умственото възпитание” е термин от Педагогиката. Негова първопричина може да бъде така нареченото „зубрене”. За съжаление има много факти за подобни проблеми в образователната администрация. В една експертиза съм констатирал, че Началник РИО на МОН не умее да прилага знания по математиката от 1 до 6 клас. Това дразни някои служители и те непрекъснато крият информация. Налице е също ОГРОМНО количество данни за това че служители от МОН и РИО на МОН София-град системно издават отговори с невярно съдържание. Има много случаи на безсмислени текстове, като в тях това е достатъчно очевидно дори за деца. Има и случай, в който МОН е излъгало президента на Републиката.
Особено често те манипулират данните за движението на преписките и лъжат в писма относно това каква точно проверка е правена. Много често се пише следния кратък “отговор”: “Беше направена проверка, на директора бяха дадени указания.” но като номер на проверката имат предвид друга проверка, или просто се лъже че е правена такава. Без достъп до служебната информация нищо не е ясно. МОН системно очаква от гражданина да се отнесе към министъра като към някакъв непогрешим бог.
Аз се интересувам от технологията на съставяне на текстовете. Интересите ми в областта на математическата лингвистика и чуждите езици ми позволяват да анализирам работата на администрацията от съвсем друга, не юридическа, но професионална гледна точка. Така например съществуват прости методи да се прецени, че един текст не е отговор на дадена жалба, чрез статистически анализ на неговите елементи, честота на употреба на дадена дума и т.н.
Фактът, че посочвам възможността за злоупотреби и давам примери за реални такива има за цел единствено да разясни голямата възможност за това. Например: “Резолюция” е многократно повтаряна дума в мненията на МОН. Но ако прочетете моята молба до Министъра, там няма изобщо дума резолюция, нито неин синоним.
Защо се цитира тази дума? Защото при преразказване за протокола Ваш колега изпусна 50% от примерите които дадох, в частност липсват всички случаи, в които аз казах думата “например”. В заседанието дадох пример, че на представеното от мен доказателство - разпечатка се вижда, че има резолюции и поясних употребата им.
ЗДОИ посочва че дадена обществена информация може да се разглежда като “нямаща самостоятелно значение”, но понятието “ самостоятелно значение” тук не е форма на класификация на документите! То е индивидуално за всеки отделен случаи. Министъра трябва да посочи, какви документи с несамостоятелно значение е използвал, но не може да представи, за да може гражданинът да си състави мнение, как в действителност е работено!
Според МОН в случая единствените “самостоятелни” документа в тези 2 преписки са двата “празни листа” - ако така моделираме двата мълчаливи откази? “Несамостоятелно” значение ли има:
Резолюция: “Да се определи дата и час за среща”
Уважаеми Върховни Административни Съдии,
Към момента на подаване на моята молба за достъп не е имало никаква друга процедура по „обслужване”. И към настоящия момент МОН не ми е предоставило достъп до поисканата от мен информация по никой друг закон и не е посочило в обжалването си как точно смята да направи това.
Обслужване на „гише” не е вариант, защото това е хипотеза и подчинената Д. Христова няма откъде да знае, че с телефонни обаждания „отгоре” нейните началници системно спускат забрани на служителите по телефона.
ЗДОИ съществува именно за да не може Катя Никова (цитирана в молбата ми от 1.9.2005) да слезе и да разговаря със служителката в деловодството в момента в които аз поисках на 23.1.2007 да ми бъде съобщен изходящия номер на обжалването на МОН до Вас. Беше ми отказан този номер - на мен и на служителката в деловодството в мое присъствие! Г-жа Никова беше слязла 4 или 5 етажа! Учители твърдят, че г-жа Никова е сестра на шефа на СДВР. Не знам дали е вярно, но нейното присъствие очевидно предизвиква смущение у по-нискостоящите служители и у учители в София, защото голям брои прокурорски преписки касаещи документни измами на директори са били потулвани в самото МОН и колегите знаят за това.
Намеси се и друг служител, от правна дирекция. Правна дирекция системно пречи на деловодството да си изпълнява задълженията.
В МОН съществуват благоприятни условия всеки по-висш служител да прихване жалба срещу себе си и да влияе на работата по нея. Това се дължи частично и на факта, че част от персонала не умее да работи достатъчно добре с деловодната компютърна система.
Въз основа на изложеното, моля да оставите в сила Решението на тричленния състав.
София 5.1.2007 г. С уважение:.......................
/Петко Фенерски/
|
