Подземните природни богатства са в основата на икономиката на всяка страна. Просперитетът на редица страни се дължи именно на полезните изкопаеми - нефтът в арабския свят, диамантите и златото в ЮАР, въглищата в Украйна и т.н. Тези съкровища естествено се считат за общонационално достояние. Затова в условията на пазарна икономика държавата пази собствеността си върху тях, но ги отдава на концесия по специален ред, установен със закон. Преди да се се стигне до добив обаче, подземните пластове трябва да са проучени, да се знае, че в тях има полезни изкопаеми. Трябва да са ясни и условията, при които ще се извършва добивът.



А проучването е рисков процес



Възможно е изразходваните средства за геолого-проучвателни работи да не се възстановят, ако се окаже, че проучените площи не са перспективни и намиращите се там находища не са икономически изгодни за добив.

При променените условия държавата не може и не трябва да осигурява средства за геоложки проучвания. Тези рискови дейности се отдават на частни корпорации и компании. Заради поетия риск обаче при откритие те би трябвало да получат и право на добив - най-малкото за да си възстановят средствата, които са похарчили, за да стигнат до откритие на находището. Това трябваше да уреди приетият през 1999 г. Закон за подземните богатства. Такава бе и първоначалната цел, която си постави екипът експерти, разработили закона и очертали визията за преструктуриране на геолого-проучвателната и минно-добивната дейност на пазарна основа.

Свиването на внушителния експертно-чиновнически състав на тогавашния Комитет по геология и превръщането му в поделение на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) трябваше да намали бюрокрацията и ненужното изразходване на държавни средства за геолого-проучвателни дейности, като същевременно привлече световни минни и нефтени компании в тях, които чакаха този закон - Rio Tinto, Minorko, Texako, OMV, Total, Elf ...



Намесата на лобита



обаче преправи закона във вид, който не даваше особени надежди, че ако инвестираш рисково, няма да останеш с „пръст в уста". Чиновниците се увеличиха за сметка на експертите. Вместо един държавен орган да поеме контрола, в типичен роден законодателен стил функциите по управление на геолого-проучвателните дейности се възложиха на няколко ведомства без особена координация помежду им. Тези органи бяха прилежно описани заедно с дублирането на функциите им в цяла глава от закона.

Така се създадоха администрации-близнаци в четири министерства. Те започнаха да действат самостоятелно, като обикновено никой не знае какво вършат другите. В резултат търсещите и проучвателните работи намаляха до минимум. Държавата продължава да финансира минимално дейности, които обикновено са предмет на частния капитал. А големите компании, разочаровани, се изтеглиха.

Въпреки очевидните дефекти на закона, в него



вече осма година промени няма



На геологопроучвателния фронт останаха само една-две компании с интерес към борсовите спекулации - предимно със златни находища, известни отдавна на специалистите.

Какво трябва да се направи? Като начало органите, пръснати в различните ведомства, трябва да се обединят отново - независимо под чия шапка. Най-логично е това да е МОСВ. Но не би било грешка и ако се създаде независима минно-геоложка служба, подчинена пряко на МС и носеща единствено отговорност за състоянието на геоложката среда, геологопроучвателните дейности и минералните ресурси на България.

В този план не бива да се забравя, че към дейностите, предмет на геологопроучвателната дейност, спадат също подземните води, инженерната геология, опазването на геоложката среда. За разлика от документацията на бившия Комитет по геология, която все още се пази, огромните ведомствени хидрогеоложки и инженерно-геоложки архиви на „Водпроект", „Енергопроект", „Водоканалпроект" и др. са разхвърляни, разпилени или безследно изчезнали. А значението на подземните води все повече ще нараства. Ще натежава и важността на инженерно-геоложките процеси, към които спадат сеизмичните явления, свлачищни процеси, карст, срутища, абразия и изобщо всичко, касаещо земята, върху която живеем.

Въпросът за тези промени е поставен отдавна, но управляващите си правят оглушки. Очевидно някой има интерес тази "търговия" да се извършва под масата. Факт е, че най-добрите известни находища отдавна са поделени. Но има и още неоткрити залежи, които ще спомогнат за икономическото развитие на държавата. Може би точно те трябва да бъдат направени привлекателни за авторитетните компании, а не за спекулантите.



---------------

*Авторът е бивш заместник-министър на околната среда.