Мажоритарният вот е гаврошът на българската политика. Години наред представители на всички партии подритват и низвергват клетника, щото той можел да докара големи бели и да даде власт на новоизлюпени велможи със съмнителна репутация. Че пропорционалната система съвсем не гарантира обратното, видяхме съвсем наскоро чрез една изложба, организирана от родните депутати в Европейския парламент, но това е друга тема.

Добрата новина е, че едно от братчетата на Гаврош, т.нар. преференция при гласуване, най-накрая ще успее да се промъкне в родния политически живот - по-точно в изборите за Европарламент. Правната комисия вече гласува на второ четене, че на евровота всеки избирател ще може да отбелязва върху бюлетината кой от кандидатите от листата смята за незаслужено поставен на по-задна позиция.



Ако 15% от гласувалите



за листата на дадена партия посочат един от кандидатите, той ще бъде класиран на първо място, дори и да е последен според подредбата на партийната централа.

Окончателното решение на въпроса дойде след големи дискусии и спорове, надхвърлящи понякога границите на добрия тон. То обаче като че ли е възможно най-доброто. От НДСВ и ДПС възроптаха, че по този начин 15% от избирателите ще подменят волята на 85%, които не са отбелязали преференции, т.е. подкрепили са листата такава, каквато я е спуснала партийната централа. Аргументът, че при демокрацията всичко се решава с мнозинство 50% плюс 1, има своите основания. От друга страна обаче, основният дефект на тази система е това, че разумът винаги е малцинство. Кой знае, може би пък именно по този начин се дава възможност този дефект да бъде поне малко преодолян.

Допускането на преференциите на евровота със сигурност е първият полъх на очакваното от години освежаване на избирателната ни система. Обществените настроение отдавна са в полза на това да се случи нещо подобно. Тези настроения обаче обикновено или се неглижираха от политиците ни, или пък се яхваха по най-безобразен начин с цел извличане на дивиденти. През лятото на 2003 г. 160 депутати от различни ПГ дори подкрепиха на първо четене Избирателен кодекс, според който половината парламент щеше да се избира мажоритарно. В крайна сметка се оказа, че това е било просто PR кампания за предстоящия същата есен местен вот. След като изборите минаха, кодексът потъна в забвение.

Тъй че сегашното мнозинство може да бъде поздравено, че направи нещо, макар и малко, в правилната посока. То се съобрази с общественото мнение.



Въвеждането на преференция точно на тези избори



обаче буди и някои въпроси. Този начин за упражняване на мажоритарен вот е твърде неподходящ за избори, в които ще гласуваме за единна национална листа. Гражданинът от Силистра едва ли ще знае нещо за 10-ия човек в листата на неговата любима партия, който примерно е родом от Петрич. И съответно едва ли ще упражни правото си на преференция, макар че петричанинът може и да е по-свестен от водача на листата. Кампанията по националните медии няма да засегне кандидатите на по-задни места, за да може хората да се запознаят отблизо с тях.

Тъй че е напълно възможно да се очаква, че избирателите няма да са активни преференциално. После вероятно политиците ни ще заявят - видях те ли, хората не щат да отбелязват кандидати. Няма да пропуснат да отбележат, разбира се, и това, че преференцията създава проблеми при броенето на гласовете. И в крайна сметка да се откажат от нея за местните избори наесен.

А именно тогава от преференцията ще има действителна полза. По места хората се познават и много трудно могат да бъдат излъгани от някое общинско партийно ръководство, че посоченият от него водач на листа за съветници е най-читавият, ако той не е. Тъй че, ако управляващите искат действително да направят нещо за мажоритарния елемент, те трябва да въведат преференция и на местния вот наесен. Иначе това ще бъде поредният случай, в който общественото мнение е било прелъстено и изоставено.

Мажоритарният вот не е панацея и няма да реши всички проблеми. Но със сигурност дава възможност политиците да поемат повече лична отговорност и по-малко да се крият в уютната партийна листа. Обществото има нужда именно от такива политици.