Белград и Прищина се нацупиха на предложението, което специалният пратеник на ООН за бъдещия статут на Косово Марти Ахтисаари предостави на тяхното внимание и пред световната общественост. В края на миналата седмица бившият финландски президент обяви, че проектът вече е готов и изрази надеждата, че е приемлив и за двете заинтересовани страни. Те пък показаха разочарование, защото никоя от тях не получи очакваното. Нито Косово бе зарадвано с думата "независимост", нито Сърбия бе успокоена.

В Прищина премиерът Агим Чеку заяви, че независимостта на Косово е най-доброто решение, но като реалист принципно приема плана. В Белград премиерът Воислав Кощуница пък заплаши, че ще се откаже от поста, за да не бъде свързвано името му в историята със загубата на провинцията.

Документът, изготвен от емисаря на световната организация, не бе обявен официално, но съдържанието му "изтече" в косовските, в сръбските и световните медии. Анализаторите веднага усетиха отсъствието на ключовата дума "независимост". Никой не се впечатли особено от факта, че в замяна на този пропуск косоварите получават правото да създадат своя армия, гранична полиция, да членуват в международни организации и да сключват договори. Мимоходом бе отбелязано, че е предвидено бюджетът на новата мюсюлманска държава, която съвсем скоро ще се появи в региона, да бъде финансиран от САЩ и Европейския съюз, а местните власти да бъдат подчинени на ООН. И още нещо: че Косово получава правото да има свои национални символи - герб, химн и знаме. Косоварите и без това се ползват с повечето от предложените придобивки.

Косовските сърби определено са големите губещи според плана на Ахтисаари. Съдбата им е да живеят в резервати, охранявани от миротворци от Франция, Италия и Германия. Вярно, че за тях са предвидени квоти за участие в парламента, правителството, полицията и общините в Косово, но едва ли подобни гаранции ще направят живота им по-спокоен и щастлив.

Сръбският президент демократ Борис Тадич стиска зъби, но разбира, че даже ако на 13 февруари във Виена сърбите се откажат от преговорите, както заплаши премиерът Кощуница, това не променя нещата. Защото още през март планът ще бъде представен в Съвета за сигурност на ООН и най-вероятно ще бъде приет. Затова президентът е склонен да преговаря, макар да е наясно, че възможността Белград да изтъргува нещо в замяна е почти нулева. Сърбите обаче имат поговорка, която казва "Болье ишта него ништа*".

Скопие също се включи активно в балканския пазарлък. Македонският премиер Никола Груевски прие в събота лидера на най-голямата опозиционна партия ДПК в Косово Хашим Тачи. След 7 години отлагане най-накрая бе решено да започне маркирането на граничната бразда между Македония и Косово. Целта на Скопие е повече от ясна: да се хареса на Запада и да получи през 2008 г. членство в НАТО, което пък да бъде гаранция за ненакърнимост на македонските граници. Така албанският етнически проблем в Македония ще бъде туширан, а границите на страната ще бъдат по-сигурни.

Що се отнася до позицията на София, където днес пристига за консултации заместникът на Ахтисаари Албер Роан, външно министерство обяви, че е за международно признато решение за статута на Косово. Българската позиция по проблема се основава на убеждението, че конфликтите на Балканите могат да се решат не в двустранен, а в по-широк формат. Членството в НАТО и европейската перспектива са факторите, които най-силно мотивират враждуващите сили да свалят градуса на напрежението и да приемат международните формули.

-----------------------------------------------------------------

*По-добре нещо, отколкото нищо