През 1965 Сюлейман Демирел стана най-младият турски премиер, а аз се срещнах с него десетилетия по-късно, когато той беше президент на турската република. През 1980 г. армията го свали и му забрани да се занимава с политика, но докато разговаряхме, той не каза нито една горчива дума за армията. Търпеливо ми обясни, че "в предвидимото бъдеще турската армия ще трябва да остане не само пазител на турските граници, а и пазител на завета на Кемал Ататюрк за светска турска държава".

Демирел направи много за сближаването на Турция с НАТО и за турската кандидатура за ЕС, която е далеч по-стара от българската. Но Демирел беше политически мъж, избягващ да залъгва себе си и народа си, доколкото това е възможно в политиката.

А през януари 2007 г. нямаше и месец, откакто България влезе в ЕС, Емел Етем обеща българска подкрепа за турската кандидатура. Ех, тези хора! Кога станаха въглищари, кога им почерняха еди какво си. Дават акъл дали ЕС да е до сегашната южна граница на България или приемайки Турция, да се разпростре до Грузия, Армения, Иран, Ирак и Сирия.

До 1920 г. нямаше Ирак, а три вилаета на Османската империя - Басра, Багдад и Мосул. Чърчил искаше кюрдите в мосулския вилает да са независими от Багдад, но това не стана. Когато империята се разпадна, англичаните направиха емир Фейсал крал на Ирак, през 1955 г. Турция и Ирак сключиха Багдадския пакт, през 1958 г. БААС (партията за арабско социалистическо възраждане) свали краля и Ирак стана светска република. Ирак се превърна в образец за модерно светско развитие в тази част на света. Населението бе ограмотено, образованието стана задължително, жените получиха права. Създадена бе иракска техническа интелигенция с помощта на чужди специалисти, като особено многобройни бяха югославяните. Немците построиха химически заводи, французите - аналог на френски реактор. Режимът забрани на духовенството да проповядва войнствен ислям и да диктува норми на поведение.

През 1979 г. аятоласите свалиха шаха на Иран и провъзгласиха теократична държава - ислямска република. САЩ не бяха в състояние да помогнат на шаха, но приложиха срещу аятоласите argumentum baculinum (довода на тоягата). Поставиха Иран в клещи. От едната му страна - афганските талибани (тогава приятели на САЩ), от другата страна Саддам (тогава също приятел на САЩ). От 1980 г. нататък - осемгодишна война между Ирак и Иран. После САЩ свалиха и режима на талибаните в Афганистан, и режима на Саддам в Ирак и отвориха пътя на Иран да стане регионалната сила номер едно.

САЩ два пъти подтикнаха кюрдите да въстанат и после ги изоставяха на милостта на Саддам - през 1975 и през 1991 г. (известни се циничните думи на Хенри Кисинджър, че подривната дейност не е за мисионери "Covert action should not be confused with missionary work"). Шестнайсет години разделят двете предателства. След още 16 години кюрдите се боят, че ще бъдат предадени за трети път. По време на инвазията те оказаха логистична подкрепа на десантчиците на САЩ. За разлика от иракските шиити, които разчитат на Иран и на иракските сунити, за които се застъпват арабите сунити извън Ирак, иракските кюрди, които са сунити, но не са араби, се уповават единствено на САЩ. Ако САЩ се дезангажират от Ирак, кюрдите в Северен Ирак ще се уповават само на Турция, с която си сътрудничат икономически и военно (срещу бойците от ПKK). В кюрдските отряди пешмерга и в създаваната от САЩ нова иракска армия кюрдите не са беззащитни, но кюрдските малцинства на юг са в опасност от страна на махдистите (шиитските отряди).

Очертава се много сложна обстановка, която потвърждава колко далновидна е била Турция, когато отказа да стане плацдарм на САЩ за нахлуване в Ирак откъм север и тогава САЩ предприеха парашутен десант на територия, контролирана от кюрдите, които ги посрещнаха възторжено.

След евентуалното разпадане на Ирак неговата северна част неизбежно ще се обособи като кюрдска държава, а това ще увеличи вероятността Турция да има нови проблеми с кюрдите на турска територия. Остава да видим дали САЩ или Израел ще постъпят с ядрените съоръжения на Иран така, както Израел постъпи с Озирак. Саддам стартира програма за ядрено обогатяване с френска помощ - тогава имаше френски експериментален реактор Озирис и от Озирис и Ирак дойде названието Озирак на неговия аналог на иракска територия, който Израел разруши на 7 юни 1981 (въздушният удар с кодово название Опера).

Лесно е да се каже, че политиката Буш-Чейни в района беше груба грешка. Ако не беше тази грешка, вероятно щяха да се направят други грешки и обстановката пак нямаше да е спокойна. Засега можем да очакваме от страна на главните играчи нови грешки, като отчетем, че единствена Турция все още избягва грешки.