Когато червените другари затънат по средата на зимните преспи, за някои това е истинска новина. Когато БСП вземе решение, което води до ревизия на републиканския бюджет, и това се случи само месец след като същият този бюджет е бил приет в парламента от същите тези другари, това е истинска социалистическа загадка.

Там, край преспите на Белмекен, в края на миналата седмица елитът на БСП направи точно това - натовари бюджета с около 35 млн. лв., като изненадващо реши, че пенсиите трябва да се вдигнат по-късно от предвиденото - на 1 юли, но с повече проценти - с 10 вместо с 8.5%.



Проблемът не е в парите



и въобще не засяга бюджета. Въпреки че според зам.-министър Георги Кадиев финансовото министерство няма становище по въпроса, БСП взе решението си на Белмекен в присъствието на министър Пламен Орешарски, който определено е имал позиция и тя е "за" по-късното и по-стръмно вдигане на пенсиите. 35 млн. лв. не са проблем за бюджет, който спести 2 млрд. лв. излишък миналата година, и опасенията на коалиционните партньори от НДСВ в тази насока са повече от умилителни.

Така че проблемът не е в парите, а в тяхното количество. И не на макро, а на микро ниво. БСП иска да вдигне пенсиите с 1.5 % повече, отколкото е предвидено в бюджета, но за всички е ясно, че няма абсолютно никакво значение дали минималната пенсия за стаж ще е 92.33 лв. или 93.50 лв. Проблемът не е в стъпката, а в липсата на скок. През всичките тези години в областта на доходите даже и стъпки нямаше - имаше едно неспирно пълзене. Само забележете - пенсиите се индексират редовно, но за пръв път това ще стане с двуцифрено число...

Какво се получава - държавата има пари, дава малко от тях, но с това не се решава конкретният проблем.



Защо се прави тогава това упражнение?



Ето тук е загадката.

Бързият отговор е - БСП вече се е замислила за изборите. Червените подхвърлят трохи на пенсионерите с надежда те да отговорят с пускането на бюлетини за евродепутати напролет и за кметове наесен. Ръководствата на пенсионерските организации може да са недоволни, но редовият бивш труженик, който е градил социалистическата държава години наред, ще оцени жеста - вероятно така разсъждават на ул. "Вито Позитано".

Тази теория изглежда по-стройна от другата, която гласи, че притиснати от ежеседмичните митинги на възрастни хора пред парламента, управляващите са се стреснали и са решили да направят този жест към многострадалните пенсионери. Това и да го видя, няма да го повярвам -



депутат да се плаши от пенсионер?!



Вярно е, че протестите зачестиха, но на този етап тук няма остра проява на гражданско общество, не се вижда стихия, която да заплашва властта.

По-скоро е предизборен популизъм. Няма как да забравим, че премиерът Станишев използва "Белмекен - 2007", за да отправи още едно неочаквано послание - освен на армията на пенсионерите той се опита да вдъхне кураж и на многочислената група на селяните, които варят ракия. "Митничарите се престарават" - тази реплика на Станишев, който като премиер би трябвало да е доволен, че някакви държавни служители си вършат работата, глобяват неспазващите закона и пълнят хазната, е толкова ясна, толкова категорична, че не се нуждае от никакъв допълнителен коментар. Тя плаче за мястото в историята редом до "Всички сме братовчеди" на Иван Йорданов Костов и "Вервайте ми" на НВ Симеон II.

Но има и трети сигурен факт, че зимният вятър в главите на БСП духа предизборно - те пак заговориха за евтини кредити за студентите. Когато партийци заговорят за кредити за студенти, значи идат избори - това е толкова сигурно, колкото и утрешният изгрев на слънцето.

Но какви са тези избори, ако няма програма? Ще има, разбира се! Всички невчесани мисли от планината ще бъдат оформени като нова социално-икономическа политика и ще бъдат представени. Преди изборите, разбира се. След като се погрижи за пенсионерите и хората край селския казан, БСП смята да постави акцента в тази програма върху обикновения работник. Той ще получи по-ниски данъци. След като дълго време се занимаваха с корпоративните данъци, управляващите ще се сетят и за личните.

И тъй като



от планината замириса на избори,



останалите партии също бързо се включиха в играта. Вече няколко дни партньорите от ДПС и НДСВ яростно критикуват решението на социалистите за пенсиите. То не бяха сравнения с времето на Виденов, то не бяха заплахи, че бюджетът ще се срине, то не бяха изисквания за детайлни разчети от финансовото министерство, то не бяха аналогии с Унгария. НДСВ и ДПС нападнаха старата червена госпожа не защото са против увеличението на пенсиите и не защото отричат правото на левите да обсъждат самостоятелно каквото и да е. Партньорите са бесни, че БСП приватизира предизборно идеята, че се връща на лявата вълна, след като година и половина се съобразяваше с либералните им идеи. Тези конфликти са важни. Няма как те да не се задълбочават с идването на изборите за европарламент. А колко наранени ще излязат трите партии от местните избори, един господ знае. Със сигурност тези удари ще доведат до началото на края на тройната коалиция и това ще се случи след местните избори.