В дните на тържествени отчети в полицейските служби един софиянец извърши убийство, за да защити своята собственост. Нагъл крадец и негов съучастник влезли в кооперация в центъра на София - ул."Чаталджа", посред бял ден. Един от живущите ги засякъл, изненаданите крадци хукнали, но единият бил улучен фатално със стоп патрони. 57-годишният стрелец се занимава с иконопис. Сега е в ареста. Вероятно ще бъде съден за убийство, макар и извършено в опит да защити дома си.

Случилото се хем е банално, хем уникално. Банално дотолкова, доколкото става точно когато столичната полиция пак отчита успехи за намаляваща битова престъпност. Банално и защото крадците са наркомани, криминално проявени, но са на свобода. Уникалното е, че стрелецът е иконописец.



Въпреки статистиката МВР не се справя с престъпността



Даже обикновените граждани насила стават престъпници. Към баналността на историята от ул."Чаталджа" трябва да добавим, че злополучната кооперация е обирана вече четири пъти.

"При наближаването им, дуото (крадци, б.р.) е забелязано от жител на партера, който предупредил обитателите. Като изкачили петия етаж, там ги очаквал един от собствениците с газов пистолет. При опит да побягнат единият е ранен", гласи официалното съобщение на МВР за инцидента. По-късно умира в "Пирогов".

Няма го само Бойко Борисов да каже: ако беше в затвора, сега щеше да е жив. Сигурно има куп банални причини защо крадецът не е получил присъда. Но иначе и при този ужасен инцидент, в който всъщност жертвите са две (нима иконописецът не е жертва?) полицията намира повод да се изтъкне, като съобщава, че "след бързите действия" е успяла да задържи съучастника на убития - мъж на 22 г., който ще остане в Пето РПУ за 24 часа заедно със стрелеца. Но хората от "Чаталджа" твърдят, че крадецът е бил заключен от тях във входа и предаден на полицията.

МВР охотно продължава да издава разрешителни за оръжия - нали някой трябва да защитава хората от престъпността. Кой ловец, кой бизнесмен - всички ходят въоръжени. И като им писне, стрелят. На иконописците вече им писна.



Един баща отчаяно търси помощ тези дни



Търси свидетели, видели колата, която блъсна дъщеря му на пешеходна пътека на бул."Дондуков" в 20.30 ч. вечерта преди 2 седмици. Момичето е в кома, оказва се, че свидетели няма. Няма и записи на видеокамери.

Мястото на произшествието е много близо до Министерски съвет, партийния дом, президентството. Невъзможно е да няма очевидци по този оживен булевард. Но никой не иска да говори. Защо? Вероятно защото автомобилът не е бил случаен. Което означава, че хората продължават да имат повече страх от мутрите, отколкото доверие, че наглите шофьори ще получат възмездие. Кой ще надвие страха си? И когато го надвие, в полицията ли ще отиде или ще си купи пистолет?

Така се раждат настроенията за опълчения срещу бандитизма. Те говорят много за реда и сигурността в една държава - член на Европейски съюз. Вярно, че сме само от месец там. Докато в друга страна - отдавнашен член, взломните кражби били най-много в Европа. Става дума за Англия. Вчерашният "Дейли мейл" громи британските министри, че не се справили с престъпността, а правозащитниците, че критикували колко много хора има в затворите. Интересното е, че данните, с които боравят британските медии, не са от самата полиция, а от голямо съвместно проучване на Еврокомисията и ООН. Оттам лъсва и истината за Англия.

Какви са изводите за нас? Че когато МВР пише новия си отчет до Брюксел, в който трябва да съобщи с какво е подобрило работата си, спокойно може да се позове на английския опит. Дори може да предложи да сподели на британските си колеги някои български практики в овладяването на криминалния контингент. За миналата година в България има само 51 479 неразкрити престъпления.

Другият извод е, че явно има мегдан да ни се стовари още престъпност на главата.Третият е, че и Брюксел знае колко сериозно нещо е престъпността и не се оставя да вярва само на полицейските статистики.