:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,694,295
Активни 776
Страници 5,225
За един ден 1,302,066
НОВОВЪВЕДЕНИЕ

Природни борби

Екотероризъм обикновено има там, където големите пари не се съобразяват с природата. Време беше и тук да се появи нещо подобно
Снимка: "Сега"
Миналата пролет пред ресторанта на KFC на пл. "Гарибалди" в София природозащитната организация "PETA" протестира символично срещу начина, по който се отглеждат пилета за веригата.
В света от години се спори по дефиницията на понятието "екотероризъм". Думата, известно е, обозначава действията на онези групи закачулени младежи, които гърмят електрически трафопостове и ски курорти от 70-те години насам. Спорът е кой заслужава повече това прозвище - те или онези инвеститори, които увреждат непоправимо природата, изсичайки ценни гори заради трасета за лифтове, мебели, огрев.

И България вече е напълзяна от "екотероризъм", с цялата условност на епитета. Преди седмица анонимни обявиха, че са заложили експлозиви на склона над пистите в Банско и заплашиха да предизвикат лавина. Те се представиха като дружество за защита на природата "Равноденствие". Разбира се, никой не се сети за такова сдружение - нито полицията, нито екоорганизациите, нито фирменият регистър. Едни провидяха в акцията опит да се дискредитират българските екоорганизации в момент, когато недоволството срещу "Натура 2000" се е нажежило до бяло. Точно това се е заел да прави в момента лидерът на движението "Зелени патрули" Амадеус Кръстев, гневен, че никой не го е поканил да работи по "Натура". Човекът с пяна на уста обяснява, че организациите, работили по мрежата, стоят зад терористичния акт. Други, като кмета на Банско Александър Краваров, решиха, че това е дело на нелоялна външна конкуренция срещу българския туризъм. Както и да е, заплахата се оказа блъф - бомби нямаше, "Юлен" преглътна финансовата загуба заради неколкодневното затваряне на пистите и продължи работа.

Екодемонстрации в страната имаше и преди, но мирни. Сред известните демонстранти освен Амадеус Кръстев, който вече се е сраснал с традиционната за движението му камуфлажна одежда, бе и Едвин Сугарев. През 1994 г., когато започна изграждането на деривацията Джерман-Скакавица, Сугарев легна пред фадромите, за да спре строежа.

Миналата година у нас изненадващо се състоя и акция на международната организация PETA - "Хора за етично отношение към животните", (да не се бърка с ЕТА, става дума за съвсем мирни действия). Пред софийския ресторант от веригата "Kентъки Фрайд Чикън" няколко младежи протестираха срещу начина, по който веригата отглежда пилетата си. Чрезмерното угояване на животинките е част от легитимните издевателства във фермите на "KFC", срещу които се бори PETA.

Тъкмо една ферма за пилета била и първият обект на протестите на организацията в далечната 1980 г., когато е създадена. Оттогава тя има доста спечелени епични битки - убедила е редица научни лаборатории да спрат експериментите с маймуни, котки, мишки и други животни. През 1993 г. по настояване на организацията, автомобилният гигант "Дженеръл Мотърс" се отказал от използването на прасета за тестовете на колите си. Активистите на PETA, въоръжени с видеокамери, са дали публичност и на жестокостите в десетки ферми и кланици. През 1994 г. в САЩ производител на кожи за пръв път бил осъден за нехуманно отношение към животни. PETA заснели тайно масовите "екзекуции" на чинчили с електричество в предприятието му, при които сърцата на животинчетата спирали без излишни поражения по тялото. Така производителят запазвал целостта на кожите.

Малко по-късно организацията убедила американското правителство да прекрати проекта "Бион" - съвместен експеримент на САЩ, Русия и Франция, при който маймуни трябвало да бъдат изпратени в космоса, пристегнати в усмирителни ризи и с имплантирана електроника в телата. През 2002-а PETA шамаросала индийските производители на кожи, понеже транспортирали животните в безобразни условия, натъпкани без въздух в камионите, и ги деряли живи. По нейно предложение "Найк", "Рийбок", "Даймлер-Крайслер" и още 40 големи мултинационални компании спрели да купуват кожа от тях.

През 2005 г. "Мерцедес" пък се съгласили да пуснат серия автомобили със салон от изкуствена кожа - PETA изчислили, че само за една кола отиват кожите на 4 крави. Последната голяма победа на закрилниците на безсловесните е съвсем скорошна: след серия протести американският месопроизводител "Смитфийлд Фуудс", захранващ големи вериги ресторанти като "Макдоналдс" и "Бест Фуудс", обещал до 10 години напълно да извади от употреба тесните клетки за свинете майки, където животните са принудени да прекарват години.

За разлика от PETA някои защитници на правата на животните не са склонни да чакат търпеливо еволюцията на човечността. Такива са АLF например (Фронт за освобождение на животните). Подобна организация у нас все още няма. Това е съвсем сигурно - ако имаше, столичният ЦУМ, където бе клетката на малката сибирска тигрица Шакти - един от последните 400 представителя на вида си, курдисана там за кефа на посетителите, вероятно щеше да бъде одраскан с гневни надписи от горе до долу, а софийският кучкарник щеше да бъде взривен. ALF е създадена в Англия през 70-те, сочи един доклад на ФБР от 2002 г. Оттогава тя и друга популярна екотерористична организация - ELF (Фронт за освобождение на земята), са осъществили над 600 "атентата" само в САЩ. "Алфовете" се занимават с разоряване на ферми за норки, лисици, чинчили, еноти и пр. жертви на кожарската индустрия и с разбиване на лаборатории с опитни животни. "Елфите" пък подобно на "Грийнпийс" са срещу презастрояването на природата, ядрените опити и т.н.

До момента няма пострадали хора при техните акции, но пък има немалко разсипани производители - на 43 млн. долара оценява ФБР щетите, причинени от двата фронта (цифрата вероятно не е актуализирана, защото ELF неотдавна са взривили един чисто нов жилищен комплекс за 50-ина млн. долара; ски лифтове, електропроводи - все тръни в очите на "най-активната екотерористична организация в Щатите").

Най-големият удар на ALF e през 1999 г. Тогава те атакували лабораторията на университета в Минесота - освободили лабораторните животни, причинили щети за 3 млн. долара и ФБР не успяло да хване никого.

Морално и нормално ли е човек да използва животни, за да изследва ново лекарство или козметичен продукт? Проучванията, отбелязват някои, са спасили доста човешки животи, тъй че безспорно си имат добрата страна. Ето лошата: едно новородено ушато маймунче макак, което е отделено от майка си и изолирано в килия и клепачите му са зашити; то пищи и прегръща един метален цилиндър, защото това е единственият предмет в помещението му. И всичко това е, за да се изследват реакциите при слепите деца. Случило се е през 1985 г. в лабораторията на Калифорнийския университет в Лос Анжелис и е разказано години по-късно от един британски учен, който го е видял с очите си и го е снимал. Природозащитниците, които свързват тези опити с онези в нацистките концлагери, може пък да не са просто фанатици.

Историята на горната маймунка има хепиенд. Също като историята на 28-годишния Питър Янг, който на 1 февруари е излязъл от затвора в Уисконсин, където е лежал 2 години затова, че е разбил 6 ферми с норки в 3 съседни щата. Партито по случай освобождаването му е било тази събота. Изказването на младежа пред съда в Уисконсин е монументално и е като от филмов сценарий: "Днес съм тук, за да бъда съден, понеже съм освободил 8000 норки. Съжалявам, че са само 8000. Доколкото зная, 2 от 6-те ферми са затворили впоследствие. Съжалявам, че са само 2. Нямам намерение да се опитвам да легитимирам постъпката си, молейки за милост и апелирайки към съвестта на този съд, понеже ако тази система имаше съвест, аз нямаше да съм тук в момента; на мое място щяха да бъдат всички касапи, извършители на вивисекции и производители на кожи". Пред анархисткия вестник "No compromise" Питър казва: "Пресметнах колко животни съм освободил и никога не са били хванати отново и бройката разделих на присъдата си, получи се по 12 часа на норка".
Снимка: "Сега"
Зад витрина в ЦУМ няколко месеца стоя тигрицата Шакти. Ако у нас имаше организация от типа на английската ALF, пребиваването на животното за кефа на посетителите не би могло да се осъществи.
РОЙТЕРС СНИМКИ
През 1985 г. активисти на базираната в Канада "Грийнпийс" отиват с кораба на организацията "Рейнбоу Уориър" към атола Муруроа, за да протестират срещу френските ядрени опити там. Корабът обаче е взривен в едно новозеландско пристанище от френските тайни служби. При експлозията умира фотографът на "Грийнпийс" Фернандо Перейра. Това тероризъм ли е?
6
4816
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
14 Февруари 2007 05:42
Това за РЕТА и пилетата наистина ме изкефи.
Ще взема да настоявам за етично отношение към кравата на комшиите.
Не стига, че я доят всяка сутрин,
ами и комшията редовно слиза нощем при нея.
А тя, горката,
още няма осемнайсет години!

.......................................... ..........
Основното различие между нещата
е в абсолютната им еднаквост.
14 Февруари 2007 07:47
"Другарице да ве запрашам, зощо та крава так тужно гледа!" и т.н.
14 Февруари 2007 16:34
браво за тази статия!
14 Февруари 2007 17:25
Едно време ходих на училище. "Другарката" ни по български ни учеше и на частите на речта. Според наученото от нея "екотерорест" не е епитет ами си е просто съществително, което според приложението му в изречението може да бъде подлог или примерно допълнение, но не и епитет. Явно журналистката не е учила при мойта учителка. То си е ясно, че не е учила при нея, щото тя "другарката" отдавна се е пенсионирала, и доколкото чух Бог да я прости. Ама не звам там дето учат за яурналисти, не ги ли учат на граматека.
Все пак имам един въпрос към нея. Тия от Мерцедес дето спряли да правят облицовки на колите си от кравешки кожи, живи ли са ги деряли или как?
14 Февруари 2007 19:46
Изобщо екотематиката, интерпретирана по този начин, е изключително интересна.В осми клас (някъде около илядо деветсотин и шейсета трябва да е било) учихме един много идиотски за градско дете предмет - "Основи на селското стопанство". След всеки урок имахме "наблюдение" - закарваха ни с автобус до някое от съседните села и ни показваха как се бочка чесън и други подобни глупости...
След урока за дребен и едър рогат добитък обаче, кой знае защо, пропуснахме наблюдението.
И тогава Зарко от циганската маалъ предложи да си го направим сами - щял да ни заведе в техния обор и да ни покаже коча Пенчо, който имал най-големите мъде на Балканския полуостров. Разбира се, хукнахме веднага и - наистина, кочът Пенчо имаше толкова големи ташаци, че се влачеха по тревата след него. Най-възхитени бяха момиченцата от класа. Седмици след "наблюдението" само за това говореха.


.......................................... ..........
Основното различие между нещата
е в абсолютната им еднаквост.
15 Февруари 2007 12:24
Банско и бомбите: открийте 10-те разлики

7 февруари 2007

В последните дни много се говори за така наречения екотероризъм и за бомбената заплаха над Банско. Пускам един интересен материал в стил открийте 10-те разлики. Интервюто е взето и публикувано 2001-ва година, но мисля че тактиките и способите са актуални и днес.
PR-агенциите вече използват полузаконни методи

PR-специалистите обясняват, че работата им е да строят мостове между компаниите и обществото, за да се осъществява комуникация по-лесно и да се изглаждат по-лесно противоречията.

- Повечето специалисти по комуникации помагат на клиента си да бъде разбран правилно. В Нова Зеландия три четвърти от PR-консултантите се занимават с писане на изявления за медиите и подготовка за публикуване на годишните отчети. По принцип аз нямам нищо против това. Големият проблем е, че в последните години има все повече PR-специалисти и все по-малко журналисти. Започва да се прекрачва границата на PR-етиката, вече не се защитава свободата на словото. Основно качество на връзките с обществеността е, че те се осъществяват незабележимо. Агенцията приема като успех факта, че никой не е разкрил ролята й в процеса на комуникация. Проблемът е, когато PR-фирмата се поддава на изкушението, скрива се зад тайнствеността и използва методи, които никога не би прилагала открито, защото са полузаконни.

Какви са тези методи?

- В случая, който аз разкрих, става дума за новозеландския клон на американската PR-компания Shandwick. Тя бе наета от държавната дървосекаческа фирма “Тимбърландс уест коуст”, която искаше да продължи да работи в екваториалните гори. Близо половината от кампанията на Shandwick нямаше нищо общо с осъществяване на комуникации, а представляваше опит да бъдат спрени екологичните активисти. Сред използваните методи бяха шпиониране на тези хора, за да се знае какво планират. Търсеха се начини да бъдат сплашвани например със съд, защото изявленията им причинявали икономически загуби. Тази тактика е използвана много често в САЩ. Нарича се стратегическо планиране на съдебни спорове. Вярно е, че не повече от един процент от тeзи случаи стигат до същински процес, а и дори да стигнат, съвсем малка част от тях се извеждат докрай. Все пак целта е преди всичко да се създадат проблеми. Друг начин е да се поставя непрекъснато и систематично под въпрос финансовото състояние на неправителствените организации. Цели екипи проследяват откъде постъпват средствата за екологичните активисти и се опитват да прекратят паричния поток. Например британската козметична верига The Body Shop беше разследвана от PR-агенцията, за да се установи дали няма някакви данни от миналото й, които могат да я злепоставят пред екологичните организации и така те да се откажат от помощта й. Трети начин е да се обработват непрекъснато журналистите, които пишат на екологична тематика, че няма смисъл да го правят, защото, видите ли, природозащитните организации не го заслужават - те са несериозни или направо екстремистки. Основната цел на PR-кампанията беше постепенно да се отнеме правото на еколозите да изразяват мнение.

Освен да атакува членовете на екоорганизациите, какво друго включваше тактиката на Shandwick?

- Имаше опит да се объркат медиите, политиците и общественото мнение за истинското състояние на нещата. Стигна се дотам, че PR-агенцията създаде фонд, който да подпомага нарочно регистрирана неправителствена организация. Членовете й твърдяха, че прекратяването на дърводобива ще бъде пагубно за икономическото развитие на района. Чрез председателя си тази група се превърна в своебразен “глас на областта” и мнозина наистина повярваха в искреността му. Така те успяха да привлекат към своята кауза академичните среди, правителството и други екоорганизации. Shandwick дори назначиха специален човек, който да пише по цял ден възмутени писма от читатели, изпълнени с клевети към еколозите. Целта беше на всяко писмо против плановете на дървосекаческата компания да се отговори с поне едно в нейна подкрепа.

Как открихте, че става дума за целенасочена кампания?

- Първоначално имах само съмнения. Правил съм подобни разследвания в САЩ и Австралия. В някои случаи дори имаше бомби, поставени в районите, където се сече, за да бъдат обвинени в саботаж природозащитниците. Полицията доказа за един случай, че взривното устройство е поставено от дървосекаческата компания. В Нова Зеландия също беше намерена бомба в териториите, предназначени за сеч. Тогава се усъмних, че може би става дума за същата тактика. Започнах да разпитвам различни източници и накрая открих човек от Shandwick, на когото не му се нравеше никак кампанията. Беше ми необходимо много време, за да го предразположа да ми се довери. Обещах му, че никога няма да разкрия самоличността му - обещание, което спазвам и до днес. Той ми предостави хиляди страници документи с PR-стратегията. В нея се споменаваше с кои политици трябва да се организират срещи, кои еколози да се злепоставят, какви аргументи да се използват, какво да се прави на ежеседмичните срещи на ръководството на фирмата и PR-консултантите, които работят за нея - въобще целия циничен план.

Подобни кампании “специалитет” само на Shandwick ли са?

- Не. Лъжата и мръсните номера съществуват много по-рано от PR-агенциите. Но като че ли са по-типични за САЩ през последните 30-40 години, когато големите корпорации постепенно откриха силата на екологичните, феминистките и другите независими обществени движения. Малко по-късно консултантските компании започнаха да предлагат решения за проблемите с подобни организации. Тази индустрия се разраства непрекъснато.

Какво стана, след като публикувахте разследването си?

- Влезе в сила планът на Shandwick за кризисен мениджмънт, който обаче не беше никак успешен. Задоволиха се само с непрекъснато отричане на изнесените факти и объркаха всичко. Накрая обявиха, че са работили съвестно за клиента си и са направили всичко, което е зависело от тях. Въпреки това новозеландският клон на Shandwick беше разследван от Института за връзки с обществеността (PRI) - организацията, която наблюдава работата на PR-компаниите.

Защо много журналисти се прехвърлят към връзките с обществеността?

- Не е само заради парите. Това е индустрия, която се развива с бързи темпове. А и редакциите днес наемат по-малко журналисти, отколкото преди 20 години. Връзките с обществеността предоставят сила да се манипулират големи групи хора, затова този бизнес е идеално място за егоцентрици.

Интервюто взе Константин ИВАНОВ

• Ники Хейгър живее в столицата на Нова Зеландия Уелингтън. Занимава се с разследваща журналистика на свободна практика. Последната му книга “Тайни и лъжи. Анатомията на една антиекологична PR-кампания” (в съавторство с Боб Бъртън) се превърна в бестселър. “Неутрализиране на вероятните противници” е основният елемент в тактиката на PR-агенцията Shandwick. Ники Хейгър е разследвал кампанията три години. Той е автор и на книгата “Тайна сила”, която разглежда участието на Нова Зеландия в международната шпионска мрежа “Ешелон”, която позволява да се проверява съдържанието на електронната поща и да се прослушват телефонните разговори на дълги разстояния. Ники Хейгър участва в Международната конференция по разследваща журналистика в Копенхаген в края на април."

Натиснете тук
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД