Турция не е безразлична към българските избори; ние не бива да сме безразлични към турските. Тази година в Турция ще има парламентарни избори, а още през май ще бъде избран и нов президент.
В навечерието на избори в Турция - и не само там - кандидатите и партиите се боят от обвинения на политическите съперници, че отстъпват пред външен натиск и предават националните интереси. Тъкмо сега е особено трудно за Турция да направи компромис по въпроси като Кипър, арменския геноцид или кюрдите.
В предишното си писмо припомних, че Чърчил предложил независимост за кюрдите. Сега добавям защо това не станало. Авторитетът на Чърчил се срутил, когато той бил първи лорд на адмиралтейството и се хванал на думите на руския император, че "Турция е европейският болник". Чърчил разработил злополучна операция за завладяване на Цариград и Дарданелите. При десанта (Галиполи) паднали 45 хиляди войници от Великобритания, Франция, Австралия, Нова Зеландия, Индия. След което Ататюрк подгонил англичаните през Месопотамия, Палестина и Синай и ги изпъдил от Египет. Това се случило през 1915-16, когато бил и арменският геноцид.
Какво се случва сега. В НАТО Турция е втора военна сила след САЩ. Мине се не мине някое време - и Турция вземе, че нахлуе в Северен Ирак (с мълчаливото съгласие на кюрдските лидери и на Вашингтон), преследвайки кюрдите от ПКК (Кюрдската работническа партия). За 30 години бяха убити към 30 хиляди кюрди.
Предрича се ново турско нахлуване в Ирак. Или най-малкото турски въздушни удари срещу укрития на ПКК в Северен Ирак, Но, за разлика от преди, сега кюрдите няма да търпят такова нещо. Освен това те искат да включат в своята зона петролоносния район около Киркук. Макар два пъти подведени от Вашингтон да се разбунтуват срещу Саддам - и двата пъти излъгани и изоставени на милостта на Саддам (обясних това в предишното си писмо), кюрдите, които са сунити, но не са араби, с помощта на експедиционния корпус на САЩ постигнаха в своя район стабилност, каквато липсва при сунитите и шиитите на юг. Лична заслуга за това има и предишният командващ североиракската зона генерал Дейвид Питреъс. Той минаваше за недостатъчно твърд и по-скоро академичен военен по времето на кампанията Shock and Awe, което означава Шок и страхопочитание, но звучи като Тресни ги да се съпикясат. Докато Бремер беше наричан проконсулът в Ирак, защото наистина се държеше като проконсул в римска провинция, на портала на гарнизона си в Мосул генерал Питреъс беше поставил надпис "Войнико, какво направи днес, за спечелим сърцата и умовете на хората?" Той се прояви като организатор на стопанския живот, не се притесняваше да преговаря със сирийците за доставки на еленергия. Неговите методи дадоха по-добри резултати от твърдите методи и сега е поставен на мястото на проконсула с надеждата, че той ще постигне в цял Ирак същото, което постигна в северния район, които граничи с Турция.
Встъпвайки в длъжност като командващ 135 хилядния експедиционен корпус на САЩ в Ирак, генерал Питреъс каза, че положението не е безнадеждно. Но процесът на разпадане на иракската държава вече изглежда необратим. Повтарям, че преди 1920 не е имало Ирак, а три вилаета на Османската империя - Басра, Багдад и Мосул, където са кюрдите. Вашингтон е пред нелекия избор да изостави за трети път кюрдите или - този път да изглежда предател в очите на Анкара, която е негов верен съюзник още от времето, когато по инициатива на САЩ Турция и Ирак сключиха Багдадския пакт (1955) за блокиране на комунистическата опасност.
Докато в-к "Нов Анадол" съобщи тези дни, като се позова на военни и правителствени източници, че предстоят турски военни действия в Северен Ирак, началник щабът на турската армия и турският външен министър отиват във Вашингтон. Там в Конгреса е внесена резолюция за признаването на геноцида над арменците през 1915-16; знаят се исканията на турците Вашингтон не просто да казва, че ПКК е терористична организация, а да вземе мерки срещу нейните разклонения на северноиракска територия и да не принуждава Турция сама да вземе военни мерки, да пресече своевременно претенцията на кюрдите за Киркук.
Трудно е за Вашингтон да приеме всички тези искания, трудно е и за Турция да се откаже от тях. Но ако към подозрението на Турция, че е нежелана в ЕС се прибави усещане, че и Вашингтон си прави оглушки за нейните проблеми, тя може да почувства два пъти Seducida y abandonada. Или Sedotta e abbandonata. Или - прелъстена и изоставена, както бе преведено на български заглавието на този филм.
|
|
|
14 Февруари 2007
Да гласуваш за 18 секунди
След това ми кажи дали атакистите защитават интереса на българите в "покрайнините" или пък тези на бесарабските етнически българи. Уточнихме, че те не са "българи" в юридическия смисъл на думата, а "молдовски българи", "сръбски българи", "украински българи" или общо казано "етнически българи". Което си е по-правилно, нали така? Очакваният отговор, надявам се, е положителен! Сега! Ето нещо което намерих в български страници: "...Ще имат ли те (става дума за бесарабските българи - бел.моя), някаква българска алтернатива, ще бъде ли готова България да поеме и настани своите чеда, но не като бежанци, а като родни деца, които се завръщат у дома?" 
