Таксиметровите шофьори и рецидивистите може и да не управляват държавата на книга и по закон, но тия дни сериозно контролират публичното й пространство. Изглежда всичко останало ни е наред, та останаха само техните проблеми за оправяне.

Освен това и двете категории бунтовници показаха, че могат да обърнат държавата, принципите и законите й с хастара навън само за няколко часа. Едните - като блокират центъра на София, другите - като започнат протести в/и извън килиите си. Аналогията е очевидна.

И ако все пак при таксиметровите шофьори причината за протестите стана убийството на техен колега,



при рецидивистите държавата и нейната изпълнителна власт предизвикаха



вълна от неподчинение, гладни стачки и подготовка за силови действия.

Това можеше да се прогнозира още в момента, в който се заговори за амнистия. Нещо повече. Явно самите затворници бяха научили преди обществото, че се готви нещо подобно, защото бунтовете започнаха още преди правосъдното министерство да обяви намеренията си. После временно протестите спряха. За да започнат с още по-голяма сила сега, когато се видя мекушавостта на МВР спрямо таксиджиите. А и законопроектът бе внесен за разглеждане и гласуване в парламента.

И повече от естествено всички започнаха да искат да бъдат включени в амнистията. И затворниците с присъди за най-тежки престъпления, и онези, които са с по 5,10,20 кражби и присъди и очевидно не подлежат на социализация. Нещо повече, точно последните са на път да запалят държавната черга. Ако изобщо е останала държава след всичко случващо се в последните дни в центъра на София и в затворите из цялата страна.

Така или иначе картата с амнистията изначално беше изиграна по най-неправилния начин. Цялата затворническа драма - липса на пари, пренаселеност, нечовешки условия зад решетките, недостатъчно надзиратели и т.н. беше замазана с мотива, че трябвало да се отбележи влизането на България в Евросъюза. Така засегнатите от амнистията щели



да почувстват ласката на държавата, да й се отблагодарят,



да се социализират по-бързо и вече да не правят бели. Много, много зле изигран популизъм.

Идеята на правосъдното министерство, която вече е идея на правителството и се очаква да стане такава и на парламента, е предсрочното освобождаване да засегне осъдените за неумишлените престъпления, изтърпяващи наказание до 5 години, и признатите за виновни за леки умишлени престъпления, предвиждащи до 3 години затвор. От него ще се възползват още непълнолетните с остатък от присъдите си до 2 години, осъдените за първи път, имащи да излежават до една година и майките с две или повече деца, които трябват да изтърпяват още 3 години. Категорично бе обявено, че извършилите убийства, блудства, изнасилвания, подбуждане и подготовка на убийство, склоняване към проституция, приготовления за грабеж, организиране на хазартни игри без разрешение, предизвикване на катастрофи с тежки последици след употреба на алкохол остават зад решетките до пълното изтърпяване на наказанията.

И тук почна



естественият процес всички да искат да хванат нещо от амнистийката -



да има намаление поне по 1/3 от присъдите, да бъдат включени и онези с по 3,4 кражби. Започнаха да се вадят и всякакви доводи от рода, че извършителите на поръчкови убийства се разхождат на свобода и те са по-опасни от всички затворници, взети заедно, че отцеубийците и особено жените, които са убили мъжете си, защото не са виждали добро от тях, трябва да бъдат амнистирани. Всъщност какво ли не може да се чуе.

От другата страна - авторите на идеята за амнистията отвръщат с премерена твърдост. Министърът каза, че "амнистията ще бъде по воля на държавата, а не под натиск на затворниците", негов заместник се закани, че ако не спрат бунтовете, ще изтегли законопроекта като че ли той може да диктува на цяло едно правителство, което вече е приело проекта, трети започна да нарича амнистията безсмислена в този й вид.

България има очевидно плачевен опит с амнистиите, включително и с тези, които е правила преди години. През 1990 г. бяха амнистирани 4000 души, не малка част от която или бързо се върна в затвора или пък стана основа на безпрецедентната за страната престъпност от началото на 90-те години на миналия век, та чак до ден днешен. Да не говорим какви скандали предизвикваше идеята за амнистия на незаконно изнесените капитали. Тях обаче поне ги помилваха без закон, като ги допуснаха здраво в приватизацията и чрез връщането им с офшорни или пък уж чужди фирми. Какво ли пък да кажем за функцията на президента, която се дава по правило на вицепрезидента, за опрощаване на присъди. Някой знае ли кой е бил помилван през тези години, защо това не се обяснява, защо не се казват имената публично, защо не е прозрачно, защо не се използва повече този инструмент например?

Очевидно моментът за затворническа амнистия е твърде деликатен. И този, който направи белята, сега ще трябва да поеме отговорността. Защото ако продължи с упорството за провеждането на тази амнистия, освен затворническите ексцесии предстоят циркове в парламента, политическо яхване на протеста и т.н. И това, което се случва в Турция, Бразилия, САЩ в киноекшъните, да го гледаме в преки включвания по телевизиите.

Това ли всъщност иска някой? Най-разумното е законопроектът за амнистията да се спре.