Пред прага на гражданското общество

Анализ

Пред прага на гражданското общество

Протестите вече не са белег за криза в обществото, а естествена реакция на групи, които са осъзнали своите специфични интереси

Румяна Бъчварова

Снимка: Велислав Николов

Румяна Бъчварова

Двата петъчни митинга в столицата се оказаха симптоматични за противоречивостта на актуалните обществени процеси. Те дадоха аргументи за двете противоложни тези в появилия се отскоро дебат за наличието и зрелостта на гражданското общество в България.

Тези, които твърдят, че то вече съществува и функционира, могат да се позоват на безспорния факт, че кампанията "Не сте сами" за първи път мобилизира значима гражданска енергия около позитивно послание. А медиите (или хората, които стоят зад тях) доказаха, че вече са фактор, който може да мобилизира по-голям обществен ресурс, от която и да е политическа партия.

Събирането и гневът на таксиметровите шофьори пък напомни, че не е изчезнал онзи негативен заряд, който може лесно да превърне личната драма в ирационална протестна вълна и да я доведе пред парламента, без ясни искания. Тази неовладяност на протеста дава основание на всички, които твърдят, че няма гражданско общество, да са убедени в тезата си.

Двата митинга обаче не се сляха

и това показа колко дълбоко са стигнали обществените промени. Техният резултат се изразява в това, че гражданските протести вече не са белег на криза в обществото, а са естествената реакция на групи, осъзнали своята идентичност и специфични интереси. С това се отличават и протестите в последните месеци - на шофьорите, на пенсионерите, на производителите на домашна ракия, на засегнатите от "Натура 2000". Общото между тях е в това, че са естествен израз на конкретни интереси и глас към обществото и властта за отстояването им. Но най-съществената им особеност е, че те не са деструктуриращи обществото, а са знак за нормалното му функциониране.

Промяната в механизмите на обществени взаимодействия не е случайна. Тя се корени в материалното и икономическо стабилизиране, в духовното оживление от последните години. Тези процеси промениха структурата на потребление, материалния статус, нивото на удовлетвореност на българските граждани, а с това формираха новите социални сегменти. Те се състоят от вече многобройни, относително малки и различаващи се една от друга социални групи. Процесът на развитието им продължава с формирането на гражданските и професионалните организации, които ги представляват и защитават. Може би най-краен, но ясен пример в това отношение, е съществуването на "Сдружение на бездомниците и клошарите". То показва, че дори асоциалните по природата си граждани вече осъзнават, че за да участват в обществения живот в собствен интерес трябва да имат своето представителство. "Атомизирането" на обществото е естествен процес на неговото развитие, а развитието на гражданските организации - на неговото демократизиране.

Това обществено преструктуриране обяснява и защо

партиите започват да губят естественото си представителство

и широка обществена подкрепа. При липсата на граждански сектор партиите изпълняват и неговите функции. Появата и изявите на гражданските организации са обективна причина за промяната в позиционирането на партиите. Те все по-малко могат пряко да влияят върху живота и поведението на гражданите и започват да стават все по-зависими от избирателите си, които вече не функционират като "тълпа", а имат собствени специфични интереси и каузи.

Първото следствие от това състояние на обществото е фрагментацията на политическото пространство. Разнообразието на интереси и появата на множество нови социални групи налагат появата и на ново, съответно на тях представителство, като успоредно с това го обрича на ограничена подкрепа. Второто следствие от атомизацията и демократизацията на обществото е активизиране на гражданските и браншови организации за постигането на конкретни цели и отдалечаването на партиите от тях. Поради това днес състоянието на партиите все по-слабо влияе на състоянието на обществото и все по-силно го отразява. Политическите действия остават непопулярни, ако не са съобразени с актуалните проблеми и състоянието на обществото. А гражданските инициативи се утвърждават като ефективен механизъм за постигане на обществено значими резултати.

Поради тази поредица от промени формите на социален протест в обществото вече са

знак за зрелостта на обществото,

а не за наличието на криза в него. В това е и разликата между днешните протести и вълненията от началото на прехода. Тогава те бяха израз на всеобща емоция и воля за тотални промени. Фрагментирането на обществото днес не е среда, в която е лесно да бъдат активирани широки обществени процеси, които да целят генерална промяна в политическото статукво. Със своята конкретика груповите интереси взаимно се регулират. Исканията на една група винаги имат противовес в интересите на друга група. А опитите да се яхне политически всеки граждански протест и да му се сложи политическо знаме изглеждат все по-нелепи.

Въпреки тези значими промени, структурата на гражданското общество в България все още не е добре изградена, не е силна и достатъчно ефективна. Eдва в началото си е и процесът на осъзнаването на новите групи като общности, на сдружаването и изграждане на представителството им. Това "позволява" на обществената сцена като заместители на граждански или "непартийни" структури да се проявяват новите партии. Те обикновено говорят както "от", така и "в името" на народа и се опитват да печелят подкрепа чрез граждански, а не с политически послания. Последните популистки явления са в двойнствената роля на отговор и на партийните, и на гражданските дефицити. Тяхната обреченост е в това, че за да се реализират, трябва да изберат една от тези роли и те неизбежно остават при партийната. С това бързо губят убедителност и подкрепа и изчезват относително бързо. Само с изграждането на устойчиви граждански организации тази възможност ще им бъде отнета. С естествената поява на граждански сектор, който да съответства на структурата на обществените интереси, връзката между гражданите и партиите ще получи и онова ниво, което да е естествен посредник между тях. Това не само ще даде устойчивост на гражданското общество. То би трябвало да стабилизира и партиите, защото ще ги насочи към същностни политически цели и поведение.

Кога ще бъде постигнато това състояние е трудно да се определи, но да се твърди, че днес няма гражданско общество е отказ да се видят реалностите в страната. Грешка е и преекспонирането на социалните протести като политически и обявяването им за предвестник на политически катаклизми. Ускореното икономическото и обществено развитие всъщност непрекъснато произвежда промените и подрежда обществените структури по нов начин. Това налага анализът на политическите процеси да следи внимателно и задълбочено обществените тенденции.

Снимка: Юлиян Савчев

В един и същи ден хиляди столичани се събраха в центъра на София на митинг-шествие в защита на медиците ни в Либия, а хиляди други се събраха пред парламента, за да протестират срещу убийството на свой колега таксиджия. Двата митинга обаче не се сляха.

снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ

-----------------------

3262

Слушах и тая зарин по Дарик подобни разсъждения от същата авторка.
Ся по същество...ииии, ама аз , понеже три дни само тва правя и вече ме мързи.

Та ще цитираме два наши контра източници, осветляващи нашата гледна точка
Монсеньор Димитрий Иванов на Вашето внимание!
Мансър Олсън
Има една книга на Мансър Олсън "Логика на колективното действие" издадена през 1965.В нея иде реч, че колкото повече са хората, които искат едно нещо, толкова по-малка е вероятността те да се обединят за общо действие, за да го направят. Примерът, който той даде, е класически: вероятността 5 компании, произвеждащи автомобили, да направят картел, за да завишат цените или да се доберат до държавна субсидия, е голяма, защото от това те ще спечелят много. А вероятността 50 милиона купувачи на автомобили да се обединят срещу петте е малка, понеже всеки поотделно би спечелил малко и предпочита a free ride - другите да теглят каруцата на общото действие, а той да се вози.
Способността за колективно действие у сто процента от хората, желаещи нещо, което е добро за тях и е неизгодно за т. нар. елит също клони към нула. Примерно, ако в последните избори вие не сте гласували, то е било не от безразличие, а защото сте били убедени, че за когото и да гласувате, вероятността вашият избраник да се разбере с другите избраници в общ интерес на избраниците е по-голяма от вероятността той да изпълни обещанията, които е дал към вас .
Ето как настъпва обществена парализа.
Според Мансър Олсън обществото може да излезе от нея едва когато - и ако - изпадне в агония.

И негова светлост граф Евгений Дайнов( в-к "Дневник" „Под санитарния минимум)

Цитат:
Симптом е на цялостната липса на социално здраве в страната. Социално здрави са обществата, основани върху справедливостта и участието. Страната, която вкарахме в ЕС на 1 януари, е все по-далеч от този модел. Съединителните тъкани на българското общество се раздират по все по-очевиден начин и с увеличаваща се скорост.
Три са основните съединителни тъкани на едно европейско общество:

върховенството на закона, политиката, гражданското общество
Процесите на дезинтеграция и в трите са навлезли във фазата на очебийност. Върховенството на закона означава най-вече еднаквото му прилагане върху всички независимо от техния социален или финансов статус. След 17 години преход в България законът става все по-импотентен, а правосъдието - все по бавно и неразбираемо. Не е възможно да се твърди, че има върховенство на закона там, където не само стотиците показни разстрели остават с "неизвестен извършител", но и разследването на елементарни убийства (на двете момичета в Пазарджик) е безрезултатно по един демонстративно-пренебрежителен начин.

А когато след обир извикаш полицията, а тя ти съобщава нещо като "обикновено не ги хващаме. Ако ги намериш, ни ги доведи, а ние ще ги закопчаем", има съзнателен отказ от правосъдие. Някой път полицията и следствието все пак си вършат работата и подават случая към прокурор, чиято първа реакция е да го прекрати с довод: "Потърпевшият да си се оправя с извършителя сам." Удивителното в случая е, че може дори да не става дума за подкуп. Просто прокуратурата схваща своята работа като прекратяване на дела, а не като преследване на несправедливостта от името на държавата и нейните граждани.

Когато някой особено фрапантен случай преодолее и тази бариера, влезе в съда и съдът се произнесе, следва демонстративно неизпълнение на съдебното решение. Един от последните примери за това е незаконният строеж до Варвара. Местните подразделения на държавната машина, както и общинската власт веднага се съюзиха да обявят, че нямат намерение да изпълняват решението на Върховния административен съд за спиране на въпросния строеж.

И така неминуемо стигаме до разпада на самата възможност за държава. Тогава, когато органи на изпълнителната власт отказват да изпълняват разпореждане на съдебната власт, държавата престава да е въплъщение на единния задължителен ред. Превръща се в конфигурация от различни овластени групи и олигархии, които постоянно предоговарят отношенията помежду си на основата на груповия и личния си интерес. Това състояние създава непосредствени рискове за ЕС и на България може да й бъде наложена предпазна клауза в областта на правосъдието. В Брюксел вече са започнали да осъзнават и друга опасност, идваща от София. След като
държавата е сбор от властови групи, пазещи интересите си
няма никакви сериозни основания да се мисли, че тя е в състояние да прилага някакви единни политики. Под въпрос е и възможността структурните фондове да могат да бъдат ползвани от гражданите, за които са предназначени, а не похитени от олигархиите, имитиращи граждани.
На Брюксел предстои да усети и рисковете, носени от България в сферата на сигурността. Защото там, където държавата е арена на егоистични боричкания, оставени без обществен контрол, нахлуват нелегитимни интереси, които също искат да се боричкат за ресурси. В България сме намерили общото име "мутри" за тези интереси, които вече видимо и без усилие налагат своята воля над държавата в туризма и строителството, както и на всички публични места.

Политиката, както и държавата, е арена на общия интерес, но в България не е. За да решат какво да правят, съвременните общества първо спорят вътре в себе си и след това тръгват да правят онова, по което са се съгласили. Арената на този спор и на съгласието е политиката. За да се случва всичко това обаче, е необходимо всички граждански гледни точки да бъдат представени в политиката, за да се стигне до решения, отразяващи желанията на повечето граждани.
Не това е положението в България седмици преди влизането в ЕС. На последното изразяване на гледни точки - втория тур на президентските избори - 60 на сто от хората не участваха - не виждаха своите гледни точки, представени в политиката. Положението е още по-драматично, ако анализираме гласуващите. От тях гласовете за Сидеров не могат да бъдат таксувани като граждански. Не е гражданин онзи, който смята, че неговите проблеми ще се решат тогава, когато турците си отидат в Турция и всичко бъде национализирано. Гласовете на ДПС пък са в най-добрия случай полуграждански, и то само защото мобилизацията на българските турци зад Първанов беше легитимна реакция на самоотбрана против агресивната ксенофобия, привиждана в Сидеровата кандидатура.
Най-много една четвърт от гражданите участват в политиката
т.е. намират за уместно да вкарат в политиката своята гледна точка. Така окастрена, политиката не може да бъде мястото, където спорят всички. Нито пък постиганите съгласия могат да бъдат припознати от всички като легитимни, тъй като огромното мнозинство не участва нито в спора, нито в съгласието.

Както държавата става сбирщина от групови интереси тогава, когато е оставена без върховенство на закона, така и политиката става арена на групови боричкания тогава, когато е оставена без гражданско участие. Днес едните пробутват в свой интерес руска фирма за строеж на АЕЦ "Белене", утре другите прокарват някакви фирми в строителството на магистрала. Такива държави не могат да бъдат ефективно управлявани по демократичен път, тъй като я няма активната общност, която демокрацията да подрежда с процедури. Подобни образувания могат да бъдат (неефективно) управлявани от авторитарни режими, опрени върху нестабилни и постоянно предоговаряни, предимно с насилствени методи, конфигурации от олигархии, кланове и котерии.

Гражданското общество е третата важна съединителна тъкан на съвременните страни. Този все още спорен термин обозначава готовността на гражданите да се събират заедно, за да решават въпроси, надхвърлящи по своите мащаби непосредствения интерес на индивида и неговото семейство; както и да контролират властта и да пораждат идеи, които да вкарват в политиката, за да станат те част от общото благо. Колкото и здраво да е едно гражданско общество обаче, то не е способно да удържа разпада там, където държавата и политиката са се раздрали на парцали. А в България гражданското общество е хилаво явление и съществува на припламвания. И в никакъв случай не може да издържи във времена, в които и държавата, и политиката са егоистично, котерийно-групово занимание. Още по-малко може да издържи тогава, когато водещите медии са усетили разпада в политиката и са идентифицирали своята роля като лакейско прислужване на силния на деня.
Под напора на всички тези фактори
българското общество е все по-малко гражданско
и все повече частно, в което отделните хора си гледат само техния интерес. Това е традиционното българско съществуване, поради което българското общество е като правило изоставащо-провинциално, а държавата - подчинена на външни източници на власт.
Днес българският гражданин си е купил западна кола, направил си е дълго отлагания ремонт и се е затворил в това имане. Непривлечен към общото дело чрез политика или държава, той гледа на всичко, което не е егоистичен интерес, като на лъжа, а това го прави неспособен за живот в обществото. Доколкото има групови идентичности, те са от примитивния, предполитически вид, характерен за времената отпреди пораждането на съвременните държави. Групата на "българите" мрази групата на "циганите" и все повече, поради лакомия характер на ДПС, е склонна да възстанови позабравената омраза към "турците". Част от "циганите" пък презират "българите", но настояват именно те да ги издържат като някакво тяхно малцинствено право. "Турците" са на път отново да изгубят доверието си в "българите" поради разпространението на атакизма. Млади и стари, бедни и богати, граждани и селяни, София и провинция, образовани и неуки - всички те се гледат изпод вежди и си разменят обидни квалификации."

Не знам кой крив, кой прав, но да цитираме пак мосю Димитрие за жабата. Като я поставиш във вряла вода скача веднага. Но в студена, която подгряваш постепенно, се сварява..

Общо	440,694,079
Активни	732
Страници	5,009
За един ден	1,302,066