Безуспешен се оказа първият референдум, проведен на територията на община Козлодуй миналата събота. На него жителите трябваше да кажат дали подкрепят изграждането на национално хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци. Едва 26,74% от хората с право на глас се появиха пред урните. Това означава, че от 18 213 граждани в тъмната стаичка са влезли едва 4546 души. Най-слаба активност демонстрираха привържениците на БСП, а ромите изобщо не си губиха времето с вота. По закон, за да е успешно всенародното допитване, активността трябва да е 50% плюс един.

Според инициативния комитет обаче референдумът е постигнал целта си. Тяхната задача не е била да спрат или да подкрепят изграждането на депо, а да поставят на обществен дебат проблема за смисъла на хранилището и къде да бъде изградено то.

Към този момент хората така и не са разбрали основни въпроси по тази тема. Сред тях са: кой е прикривал информация, че има запитване към общината за изграждането на погреб; какво евентуално може да се спечели и какво може да се загуби от подобен проект; как ще се овъзмездяват селяните, ако хранилището бъде изградено в плодородни земи, и няма ли да е по-изгодно депото да се построи на площадката на АЕЦ, коментираха от инициативния комитет.

-----------



ПРОВАЛ

Местният референдум в гр. Кресна, Благоевградско, също се провали поради ниската избирателна активност на жителите. Гласуването, инициирано от кмета на общината Валентин Стоичков, трябваше да разреши спорния въпрос дали да бъде забранено използването на питейната вода за производство на електроенергия или не. 2155 души са отговорили с "да", с "не" - 95, а шест от бюлетините са се оказали невалидни.

Според Валентин Стоичков, цитиран от БТА, ако бяха гласували повече от половината избиратели и повечето от тях бяха заявили волята си, това би означавало, че в бъдеще никой не може да осъществява подобни инвестиционни намерения тук. Интересното в случая е, че вече изграденото съоръжение мини ВЕЦ на дружеството "Кресна електрик" е отчасти и общинско. Най-големият проблем остава качеството на изградения водопровод. Тръбите по шесткилометровото трасе са втора употреба. Те са купени от циментовия завод в Златна Панега и от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали, но липсват сертификати.