У нас благотворителността има две отличителни черти. Първата е, че повечето българи обичат да даряват, но държат да се знае, когато го правят. Затова благотворителността у нас е често показна, а акции по кръводаряване например нямат особен успех, тъй като там е нужна анонимност.

Другата отличителна черта е липсата на доверие, базирана на десетките случаи на присвоени дарения и съмнителна дейност на фондации - арестуваният директор на БЧК, парите, които се събират по улиците уж за болни деца...

"Имах куриозен случай, показаха ми на улицата дете, което ние сме пратили в чужбина, лекувано е с пари от нашия фонд и отдавна се върна. А те ми показват снимката му и искат да ми продадат картичка", потвърждава и директорът на държавния фонд за лечение на деца д-р Николай Добрев.

Откакто фондът се появи в края на 2004 г., кампаниите в медиите за набиране на средства за лечение на деца намаляха. Създаден като предизборен PR на НДСВ, фондът успя да заработи и за 2 години е платил лечението на 60 деца. Нищо, че фактът не е широко известен, тъй като за фонда напоследък рядко се чува. Което би могло да бъде фатално за организация, набираща пари от дарения.



Дарина от Варна



В последните месеци се чуваше и виждаше друго - кампанията във всички медии за събиране на пари за костно-мозъчна трансплантация на 3-годишната Дарина от Варна. За около 2 месеца бяха събрани близо 28 000 евро и 480 000 лв. Почти толкова, колкото фондът е събрал за 2006 г. - 546 000 лв. Защото за детето пари се търсеха активно и е видно за всички.

Само че се оказва, че фондът е можел да помогне на Дарина. Той не е отказал да финансира лечението, просто родителите са подали молба на 17 януари - около месец след старта на кампанията за набиране на средства. Липсва обаче задължителното становище от комисията по лечение в чужбина в здравното министерство. Без него фондът е с вързани ръце.

В тази комисия има много подкомисии, в които са включени водещите специалисти по отделните болести. "Те преценяват дали детето може да се лекува у нас или не може, тъй като фондът има право да плаща само за лечение, което не може да се осигури в България", пояснява д-р Добрев.

Ако специалистите преценят, че детето трябва да бъде пратено в чужбина, те посочват и къде по света са най-добрите лекари. С това становище родителите подават молба към фонда, който се свързва с препоръчаната болница, и пита за цената. "Ако има две оферти, след консултация с нашите специалисти се избира коя да е клиниката, като не е задължително цената да е водеща при избора", казва директорът на фонда.

В случая с Дарина е подадена молба, но няма санкция от комисията за лечение в чужбина. Родителите обаче са се обърнали към националния консултант по детска онкохематология проф. Драган Бобев. Неговото становище, пратено на комисията, е, че трябва да се изчака, тъй като детето е в много тежко състояние след химиотерапията. "Освен това операцията би могла да се направи и у нас", обясни пред "Сега" проф. Бобев.

По принцип фондът поема костно-мозъчни трансплантации, ако специалистите го препоръчат. При нужда се поема и таксата за търсене на донор в световната донорска банка, което струва 20 000 евро. Ако трябва да се прави операция, децата се пращат в Израел при един от водещите хематолози в света проф. Славин. "В Германия една такава трансплантация е около 200 000 евро, във Франция - 170 000 евро. А в Израел е 120 000 долара при сравнимост на резултатите", мотивира Добрев решението.

Затова не е логично предположението, че родителите на Дарина просто не са знаели за съществуването на фонда. Възможно е да му нямат доверие или пък в българските лекари. Или просто да са били объркани и уплашени. Факт е, че парите са събрани и Дарина замина за Израел, където ще бъде оперирана от проф. Славин, същият, при който и фондът би я изпратил. Цената на трансплантацията също е 120 000 долара - по-малко, отколкото средства набра кампанията. Близките на детето твърдят, че ако останат пари, те ще бъдат дарени на друг нуждаещ се.



Прозрачността



"Имаме интернет страница, на нея е описано всичко. Прозрачността се осигурява с пълна счетоводна отчетност, като отчетите се публикуват в сайта. Фондът може да се проверява от Сметната палата, от инспектората на МЗ пращаха проверка. Всеки ден подписвам по 10-15 удостоверения за дарителство", уверява Добрев. Адресът на сайта е cfld-bg.com. За 2 години има 34 000 посещения.

Освен интернет страницата фондът няма обратна връзка, обществен отчет с дарители. "Вдигате телефона и питате какво става с вашите пари. Малък ни е съставът, за да можем ние да търсим дарителите", отвръща Николай Добрев.

В името на прозрачността фондът събира пари само по банков път, не прави акции с продажба на картички, събиране на пари в кутии и дори с sms. "Иначе няма как да гарантирам, че ако съм отчел 2000 картички, те всъщност не са 5000, като 3000 отиват в нечий джоб. С sms-те също не е напълно сигурно. Двама от членовете на управляващия фонда обществен съвет, които имат опит с набиране на пари по този начин - БЧК и Агенцията за защита на детето, имат горчив опит и не препоръчват този начин за събиране на приходи. Затова и общественият съвет реши да не се използва този вариант", обяснява Добрев.

Въпреки това големите фирми освен няколко упорито продължават да отказват да даряват във фонда, въпреки че законът позволява по този начин да пестят данъци. Доста от дарителите са служители в държавната администрация и медии, които са по-добре запознати с работата му. "Дарителите се увеличават", твърди обаче Добрев. За 2005 г. даренията са били 650 000 лв., като от тях 360 000 са били от таксите на партиите, които не успяха да влязат в парламента. За 2006 г. от дарители са събрани повече - 540 000 лева.

Освен това периодично изникват съмнения, че дарени пари се връщат в държавния бюджет. Защото, колкото и да е странно, фондът не успява да похарчи всичко, което постъпва в него.

"Не вкарваме дарения в хазната, ние имаме бюджетна субсидия, но по закон сме длъжни да харчим първо парите от дарения и след това субсидията. За м.г. даренията са 540 000 лв., но платеното лечение е за 747 000 лв., т.е. похарчени са и 200 000 лв. от субсидията", обяснява Добрев.

В края на 2006 г. в сметката на фонда остават малко под милион лева - дори повече, отколкото са похарчени. В края на годината те се връщат на хазната, тъй като сметката трябва да се занули. В началото на следващата година държавата отново отпуска пари. В последните 2 г. парите от бюджета са 1.5 млн. лв.

Странно е, че на фонда дори му остават пари, а има достатъчно деца, които се нуждаят от лечение. Въпросът е, че има строги критерии, по които може да отпуска средства. Той покрива само лечение в чужбина, което не може да се осигури у нас, поема разходи на чужди специалисти, които да консултират и лекуват деца тук, а също и лекарствата за изключително редки болести.

Идеята е да се разшири дейността, доверяват хора от фонда. Обмисля се тепърва да се организират и финансират научни срещи в България - отново да идват чужди специалисти, но операциите например да се предават на живо, за да могат и други хирурзи да ги видят. Така хем децата няма да ходят в чужбина, а ще получат най-добрата помощ, хем ще се развива детското здравеопазване у нас. Предвижда се и фондът да може да плаща и скъпи консумативи за детски операции у нас, което в момента е забранено. Например скъпите импланти за неврохирургични операции за бедни деца. Те се правят без проблем у нас, но здравната каса не плаща консумативите.



Българската Коледа



Пример за това какво може да свършат медиите и публичността е "Българската Коледа" - инициативата за месец събира над 1 млн. лв. Но там се въртят клипове ежедневно, а след това се правят пресконференции, на които лично патронът - президентът Георги Първанов, отчита за какво се харчат парите. Тази година например ще се помогне на 32 деца и 10 детски клиники в страната. Освен това за "Българската Коледа" се дарява по-лесно, тъй като това може да стане с sms или обаждане. "Фондът не може да се мери с авторитета на президентската институция", отвръща директорът Николай Добрев.

Освен това фактът, че две инициативи, подкрепени от държавата, защитават сходни каузи, при това породени от липса на пари и организация на самата държава, действа доста смущаващо за дарителите.

Целите ни са различни, отвръща обаче д-р Добрев. "Коледата" претърпя развитие, особено след възникването на фонда. Ако преди беше насочена основно към лечението на деца, сега 80-90 на сто от събраните пари отиват в болниците - за апаратура и ремонти", обяснява той. А част от молбите, постъпили към "Българската Коледа", са за лечение в чужбина и се прехвърлят към фонда.

Тепърва, за да няма подобен "шум в канала", има идея двете инициативи да обединят усилията си, т.е. и двете да купуват апаратура за българските болници. Дано това извади поне малко фонда за лечение на деца от анонимността.



-----------------

УПРАВЛЕНИЕ



За да се гарантира прозрачност, решенията по всеки случай се вземат от обществения съвет на фонда. В него има 11 души, председател е проф. Иван Черноземски, сред членовете има лекари, представители на медиите, на социалното, здравното и финансовото министерство, на агенцията за закрила на детето, на БЧК.

Те се събират всяка трета сряда на месеца, за да разгледат постъпилите молби. Ако обаче случаят е спешен, директорът може да свика съвета и извънредно. Решението трябва да се одобри и от здравния министър, който може да поиска и допълнителна документация. След парафа на министъра се прави уговорка с избраната болница. "Проблем има само при френските болници, които искат всички пари предварително и след това казват кога ще приемат детето. Според мен това е доста непочтено", казва Добрев.

Нямаме отхвърлена нито една молба, която да отговаря на условията - кандидатстващият да е под 18 г., да няма лечение у нас и да е лечимо заболяването, допълва Добрев. Доста са молбите за бъбречни трансплантации, но в чужбина винаги искат да се ходи с донор, т.е. ако пациентът има осигурен орган, операцията може да се направи и в България.

От 27-те деца, получили помощ от фонда през 2006 г., на 2 е платено търсенето на донор на костен мозък от световната банка, като операцията се прави у нас. Едното е починало. В края на 2006 г. изпратихме в Израел друго дете, за което се казваше, че има до 10% шанс. Но все пак му даваш някакъв шанс. Иначе стоиш и го гледаш как умира", разказва Николай Добрев.