Антикорупцията в България винаги е била бутафорна, но през последните дни тя стана чиста порнография. За съжаление този път с яркото участието и на съдебната система. В момент, когато Брюксел, еврокомисарят Франко Фратини, евроекспертите, готвещи важния доклад за направеното от България в тази сфера, а и българското общество очакват арести и присъди за корупция, съдът и прокуратурата се вкопчиха в поредните епични словесни битки още при първото заседание за първия арестуван за корупция магистрат - зам. районния прокурор на Оряхово Димитър Викентиев. Само най-развинтено въобръжение може да си представи на какви сцени ще бъдем свидетели, докато се произнесе присъда "виновен" или "невинен". Въобще няма да говорим за неговия покровител - бившия районен прокурор на Оряхово и настоящ депутат Тома Томов.

Викентиев бе шумно арестуван и още по-шумно пуснат срещу парична гаранция. Обвинението смята, че има достатъчно доказателства за корупционни престъпления - специални разузнавателни средства /СРС/, разработка, свидетелски показания и т.н. Съдът обаче откри куп нарушения на закона: Викентиев е подслушван, докато е имал имунитет, че част от събрания материал е трябвало да бъде унищожена преди години, че срещу него са приложени свидетелски показания от лица, заинтересовани от наказателни производства, по които се твърди, че има даване и вземане на подкуп и т.н. Все тежки обвинения в една изключително деликатна сфера, особено когато се използват подслушване и следене. И ако те са верни, някой определено ще трябва да понесе отговорност за нарушаването на закона.

И двете страни имат своите аргументи и ще защитават докрай своите тези. Не може да има спор, че със специалните разузнавателни средства трябва да се внимава и да не се нарушава личният живот на хората, включително и на магистратите. Материята е много деликатна, а и сме се нагледали на злоупотреби с това право от страна на МВР, службите, прокуратурата. В същото време обаче това е едно от най-ефикасните средства срещу корупцията, да не кажем единственото. И когато се използва в обвинителен акт по дела за корупция (а не се пази някъде в тайна и не се използва за рекет например), е абсурдно да се затъва в процедурни спорове. Затова прокуратурата трябва да вдигне завесата и да оповести публично тези доказателства, а не да се придържа към практиката, че щом има данни, събрани със СРС, делото трябва да е при закрити врати. В случая общественият интерес изисква различен подход към закона.

Съдът от своя страна пък трябва да се въздържа да се произнася по съществото на делото още когато се гледат мерките за неотклонение. И да действа със скоростта на светлината. Защото не е добре да се повтори случаят с районния прокурор на Своге, който вече 7 години е с висящо дело за подкуп от 50 000 долара. Прокурорът бе напълно оправдан веднъж, после делото бе върнато за доразследване, после пак отиде в съда, а сега пак е висящо. Което не пречи редовно да го дават в Брюксел като пример за борба с корупцията. Ако се действа с тази скорост, Викентиев може да чака окончателна присъда към 2020 г. Затова това дело ще е тест за прокуратурата и съда. Не само пред ЕС, но и пред българското общество. Ако не го издържат - с бърза и аргументирана присъда, независимо дали тя е "виновен" или "невинен", значи никаква промяна на практика не е настъпила.