Ако политиката беше почтена игра, отдавна да е останала без зрители. Всичко щеше да е толкова лежерно, пълна скука. Нещо като роман на "Арлекин" в стил "той я погледнал, тя се изчервила и пламнала любов". Толкова е захаросано, че ти става байгън. И какво правиш? Захвърляш книжката в купа, към който никога няма да посегнеш.

Човек е устроен да търси винаги интригата, да разгадае чуждите помисли и да открие нещо подличко зад иначе излъсканото поведение. Особено ако става въпрос за публична личност.

Оня ден



Петър Стоянов се записа първи в листата



на лидерите кандидат-евродепутати и много изискано се мотивира - така повелили структурите. Нищо лошо, всеки има право да се пробва. Сигурно му звучи логично, но останалите шефове на партии не го направиха, вероятно защото това е ниска топка за председател на сериозна формация. Между лидери състезанието е друго. Представяте ли си Симеон Сакскобургготски да се яви на конкурс за ЕП или Доган? Дори Йоло Денев не сваля гарда - президент и нищо по-малко.

Ако Стоянов се беше кандидатирал за държавен глава, да го разбереш. Той обаче твърде бързо и неубедително клекна пред "общия десен претендент" само преди няколко месеца. Тогава било в името на общото благо. А сега?

Според сегашните обяснения на г-н Стоянов по-трудно хората щели да го разберат, ако не се кандидатира за Европейския парламент, отколкото ако го направи. Не, пак няма да го разберат, защото няма никаква логика в поведението му. Нито преди няколко месеца, нито сега. Просто защото издава слабост. Единият път отстъпва, защото Костов му постави ултиматум, сега - защото структурите го натискат. Хвърля се да иска вот на недоверие, после се колебае по кои теми, накрая признава, че няма да има никаква полза от цялото мероприятие.

Лидерът е водач, трябва да е наясно не само какво иска, но и как да го постигне. Вярно,



не всеки ден се ражда някой нов Наполеон,



Суворов или Жуков, но пък зорлем да слизаш по политическата стълба, е неразбираемо и самоубийствено. Нали целта на занятието, когато Стоянов замени Надежда Михайлова като шеф на СДС, бе да дойде пълководец, а не дезертьор. Идеята бе той да умножи електоралната подкрепа и да вдигне на крака съюза. За времето, през което СДС смени фронтмена си обаче, не се случи нищо запомнящо се. Стоянов е затънал в дилеми. Чуди се да припознае ли генерал Бойко за десен и свой. Чуди се с кого да тръгне на президентския вот. Чуди се да направи ли обща листа за ЕП. Чуди се за какво ли не! И така в почуда остави избирателя със заклинанието за разбиране. Предначертаното си остана като партиен документ от соца - има го само на книга и в докладите на партийните секретари. На националните форуми се чуват гръмки слова и толкова. Но иначе рейтингът се вдигал. Хубаво, приемаме го на доверие. До наесен.

Резултатът от последното решение на Петър Стоянов е, че потвърди съмненията на злобарите - истинската му цел май ще се окаже да се настани в някоя от европейските институции. Престижно е, няма спор. Но ако амбицията ти е



да седнеш в стола на Барозу, а не близо до публиката



И така бившият държавен глава (между другото той стоеше значително по-добре на този пост, отколкото като лидер на СДС) се подреди в редичката на хората, които осребряват присъствието си в политиката. На онези, за които няма никакво значение на кой Господ се молят, ако това ще им гарантира светло бъдеще. Но това няма нищо общо с приказките за съдбата на партията, а с арлекините, от които ти става байгън.

Ако политиката беше почтено начинание, Стоянов щеше да даде преднина на млади, неизкушени и неопетнени с политика юпита, които по един или друг начин са познати на Европа. Царят пръв приложи този хитър маньовър и успя. Работата на лидера е да стои на кормилото, а не да се разпилява между София и Брюксел. Иначе ще е еднакво безполезен и като евродепутат, и като председател на партията. Особено в организация, където никой никого не може да понася.

Бившият президент можеше поне да направи реверанс към хората, които го подкрепяха досега. Вместо това



той си отвори нов фронт с лоялния Филип Димитров,



когото унизи с това, че изобщо не включи в листата за Европарламента. Щял да поеме депутатската група. Не бивало двама да излизат от Народното събрание. Стига бе! Дори грубиянът Костов не си е позволявал с хората си такова нещо.

Сигурно ще се намерят гласове в подкрепа на кандидатурата на Стоянов. Особено като се има предвид халът на партията. Като не могат да се разберат, да ходи лидерът, ще речете. Проблемът е друг - това поведение на победител ли е? Аз лично се съмнявам.