Що за човек е онзи, който върти бизнес за един вагон пари, но отказва да даде няколко банкноти за разходи, които вече са направени? Или е скръндза, или не му пука, или е Александър Томов.

Онзи ден НЕК дръпна един от шалтерите на "Кремиковци", защото освен старите борчове в размер на над 2 175 000 лева, комбинатът натрупал доста текущи задължения, плащането по които все се мотае. Тази сценка - НЕК гаси тока на металургичния гигант заради дългове - се случва вече за трети път. И обикновено завършва с поредното предоговаряне на задълженията. Този сценарий с трупането на дългове се повтаря независимо от собственика на комбината - дали е държавата, дали е частник българин като Валентин Захариев, или пък е индийската компания "Глобал стийл" на Прамод Митал. А откакто "Кремиковци" е приватизиран, в управата му все седи позната личност от българската политика - Александър Томов.

Той казва за себе си: "Гъвкав съм.



Мисля, че съм малко хитър



и умея да се измъквам", и е прав. Пътят му - от икономически съветник на последния министър-председател преди 10 ноември - Георги Атанасов, до президентското място в ЦСКА, определено показва, че става дума за човек, който е научил до съвършенство изкуството на оцеляването.

Когато беше най-зле - когато заедно с цялата си партийка потъна до изборен резултат 0.99 %, той повтаряше: "На мен ми стига, че децата ми казват: "Баща ни беше вицепремиер". Но, забележете, той казваше това не от самосъжаление, не за да се успокои, а за да се амбицира за поредното измъкване. По това време само едно "Кремиковци" му беше останало - комбинатът беше неговият тих пристан, който му даваше нравствена и финансова сигурност. Защо този човек се задържа толкова време там, защо оцеля при различните собственици - това вероятно ще си остане една от дребните тайнички на прехода.

И сега като барон Мюнхаузен се самоизмъква пред очите ни за пореден път. Томов отново бе припознат за политик, и то не от кого да е, а от лидера на най-голямата партия - Сергей Станишев. По някаква неизвестна логика -



появата му в ЦСКА преля и политическо доверие в него



Съвсем не е ясно дали шефското му място на "Армията" ще донесе и електорална подкрепа за неговата "Българска социалдемокрация", но поне политическата подкрепа е вече факт - БСП му обеща да го включи в работа по подготовката на предстоящите избори за Европейския парламент. Нещо повече - Томов заговори за необходимост от създаването на "коалиция с БСП, която да съответства на европейските структури и ценностите на европейската социалдемокрация". 100% вече сънува креслото си в следващата изпълнителна власт.

Но днешната реалност е друга. Сега едната му любов - "Кремиковци", бълва над Софийското поле оранжево-зеленикава мъгла и тъне в дългове, а другата му любов - ЦСКА, е толкова зле, колкото дори левскар не може да си мечтае. Но Томов е добре. Вместо тихо и бързо да плати 2 млн. лв. на държавата, той се закани да я съди. За него спирането на тока заради неплатени сметки е "заплаха за националната сигурност". А докато плашеше държавните монополи, обеща 1 млн. евро (почти колкото са неплатените сметки на "Кремиковци" за ток) премии на футболистите на ЦСКА, ако направят невъзможното - да спечелят шампионската титла на страната.

Малко отклонение - Томов се гневи, че медиите, които винаги са недоволни от монополите, сега защищават НЕК, а не него - честния частник. Няма нищо нелогично - няма медия, която да е призовавала хората да не си плащат сметките. Напротив - няма никакво значение дали си българин,



ром от "Столипиново", или си Александър Томов -



не е редно да ползваш, без да плащаш.

Добрият вълк Лупи, както го нарече пресата преди повече от десет години, има трайна склонност да оставя висящи сметки. Не успя да се разбере с БСП едно време, не успя да завърши политическите сделки с Костов, а най-лошото - дълго време хора на изкуството се надяваха той да си плати за участието им в партийните му мероприятия. Певецът Стенли дори го осъди за неизплатен хонорар.

Всички тези истории очевидно не научиха Александър Томов да бъде по-добър платец. И точно тук е притеснението за съдбата на ЦСКА. Няма нищо лошо във факта, че индиец купи отбора. Още по-добре е, че човекът е богат. Но Прамод Митал няма да кисне на "Армията" при всеки мач на червените, както Абрамович гледа мачовете на "Челси". Митал е оставил нещата в ръцете на Томов, но вероятно не му е дал ключа от касата, в която си държи парите. И Томов сега е горд президент, който черпи сили, крои планове, но за пореден път няма необходимите средства за осъществяването им.

Както е тръгнало - един ден ЦСКА може да стане шампион, но футболистите ще се разминат с премиите си. Както е тръгнало - "Кремиковци" още дълго ще пуска жълт дим над София, ще мотае плащането на сметките си за ток и ще разсрочва старите си задължения. Ако плащанията зависят от него, де.

През всичките тези години имаше много, много хора, които повярваха на Томов. После тези, които бяха с него, един по един го напуснаха. Част от разочарованите изтъкваха като причина твърдия му лидерски характер и прекомерната му жажда за самоизява, други твърдяха, че в дъното на всички разлъки се крие специфичното му отношение към парите. Ако Томов не бъде превърнат в добър платец - тежко и на "Кремиковци", и на ЦСКА, и на майка Индия.



Други статии от автора - http://petyotsekov.dir.bg