|
| Депутатите на Доган Йордан Цонев и Росен Владимиров са видимо доволни от гласувания закон за избор на евродепутати. Онзи ден ДПС наруши обещанието да не стъпва в пленарната зала, докато тече законът. |
"Най-големият успех е забраната да се гласува извън мисиите ни", коментира зам.-шефът на ДСБ Екатерина Михайлова. Според нея принципът за уседналост също ще изиграе своята роля. "Вярно е, че има вратички, но не може да не направи впечатление, ако живеещите в Турция тръгнат да се регистрират у нас или пък масово подават декларации", обясни Михайлова.
На подобно мнение бе и шефът на правната комисия Янаки Стоилов (БСП). Той определи като най-важно условието да не се гласува извън посолствата и консулствата ни в Турция. Стоилов призна обаче, че няма избистрен механизъм как точно ще се проверява верността на декларациите за уседналост.
"Ограниченията в закона са добро начало", коментира и началникът на кабинета на вътрешния министър Александър Петров, който е зам.-шеф на ЦИК. Той наблегна на факта, че от избирателните списъци ще се заличават гражданите с настоящ адрес в държава, която не е членка на ЕС. "Всеки, който има настоящ адрес в чужбина, е декларирал това, когато си е подавал документи за новите лични карти, и тази информация я има в ЕСГРАОН", напомни Петров. Но призна, че е много трудно да се проверят декларациите за уседналост, защото след влизането в ЕС нямаме тотален контрол по всички граници, обаче това не било невъзможно.
"Ограниченията в закона са достатъчна гаранция", бе категоричен и бившият член на ЦИК Михаил Константинов. Според него от Турция ще дойдат максимум 5 хил. гласа, както е било до 2001 г. На последните избори откъм Босфора дойдоха 42 хил. гласа. "Най-важното е, че няма да се откриват секции в медресета и кафенета", допълни Константинов.
Де юре
В законите има куп вратички за събиране на гласове
Въпреки всички ограничения, записани в закона за избор на депутати в Европейския парламент, приет тази седмица, няма никакъв проблем всеки да участва във вота, без да се притеснява, ако не отговаря на условията, излъже или затаи истина.
В закона е записано, че право на глас ще има всеки български гражданин, който има постоянен и настоящ адрес у нас най-малко 60 дни в последните три месеца преди вота.
Постоянният адрес е там, където лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението. Той винаги се намира на територията на България. Ако българските граждани, които живеят предимно в чужбина, не могат да посочат постоянен адрес, те се вписват служебно в регистрите на населението на район "Средец" на град София.
Настоящият адрес е там, където лицето пребивава. Той се заявява пред общината чрез попълване на адресна карта, която в петдневен срок се изпраща за актуализация на Национална база данни "Население". В закона ясно е казано, че всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Който не го направи, го грози глоба от 20 до 200 лв.
По-различни са нещата при излизане в чужбина. Тук законът е много кратък. Там е записано, че "настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на пребиваване е в чужбина, се отразява в автоматизираните информационни фондове само с името на държавата, в която пребивават". Това е едната вратичка в закона, защото вече не е задължително при напускане на страната човек да казва къде отива. И не е ясно как МВР ще запише във фонда си съответния настоящ адрес, пък било то и само като страна на пребиваване. На практика всеки напускащ страната запазва и настоящия си адрес. Така че всички - включително и изселниците в Турция, имат и постоянен, и настоящ адрес в България. И няма никакъв проблем да гласуват.
Спорна е и тезата, че те могат да бъдат заличени от списъците, защото са отсъствали повече от 30 дни от страната. Никъде не е записано, че като се върнеш от чужбина, трябва да подадеш наново документи и да попълниш адресна карта.
Законът за избор на депутати даде възможност и за дописване на списъците чрез декларация, че съответното лице отговаря на условията за уседналост. Това означава, че лицето декларира, че е било поне 60 дни от последните три месеца в България или в страна-членка на ЕС. Това е другата вратичка. Всеки може да подаде такава декларация. Вярно е, че в Наказателния кодекс са предвидени до 3 години затвор за попълване на документ с невярно съдържание, но едва ли могат да се проверят декларациите на 50 000 души примерно.
В закона е записано, че право на глас ще има всеки български гражданин, който има постоянен и настоящ адрес у нас най-малко 60 дни в последните три месеца преди вота.
Постоянният адрес е там, където лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението. Той винаги се намира на територията на България. Ако българските граждани, които живеят предимно в чужбина, не могат да посочат постоянен адрес, те се вписват служебно в регистрите на населението на район "Средец" на град София.
Настоящият адрес е там, където лицето пребивава. Той се заявява пред общината чрез попълване на адресна карта, която в петдневен срок се изпраща за актуализация на Национална база данни "Население". В закона ясно е казано, че всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Който не го направи, го грози глоба от 20 до 200 лв.
По-различни са нещата при излизане в чужбина. Тук законът е много кратък. Там е записано, че "настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на пребиваване е в чужбина, се отразява в автоматизираните информационни фондове само с името на държавата, в която пребивават". Това е едната вратичка в закона, защото вече не е задължително при напускане на страната човек да казва къде отива. И не е ясно как МВР ще запише във фонда си съответния настоящ адрес, пък било то и само като страна на пребиваване. На практика всеки напускащ страната запазва и настоящия си адрес. Така че всички - включително и изселниците в Турция, имат и постоянен, и настоящ адрес в България. И няма никакъв проблем да гласуват.
Спорна е и тезата, че те могат да бъдат заличени от списъците, защото са отсъствали повече от 30 дни от страната. Никъде не е записано, че като се върнеш от чужбина, трябва да подадеш наново документи и да попълниш адресна карта.
Законът за избор на депутати даде възможност и за дописване на списъците чрез декларация, че съответното лице отговаря на условията за уседналост. Това означава, че лицето декларира, че е било поне 60 дни от последните три месеца в България или в страна-членка на ЕС. Това е другата вратичка. Всеки може да подаде такава декларация. Вярно е, че в Наказателния кодекс са предвидени до 3 години затвор за попълване на документ с невярно съдържание, но едва ли могат да се проверят декларациите на 50 000 души примерно.
писна ми.нямам нерви ве4е.
