Това означава, че страната влиза в белия безвизов списък на проекторагламента за визовата политика на ЕС без звездичка, докато зад името на Румъния има звездичка. Ако всичко по приемането на регламента мине успешно, най-рано през май ще пътуваме без визи. Става дума за пребиваване в ЕС до 3 месеца.
Радостната вест е леко помрачена от една условност. По настояване на Белгия и с подкрепа на френското председателство Европейската комисия бе задължена в 2-месечен срок да потвърди, че България не представлява имиграционна опасност. Френският вътрешен министър Даниел Вайан обясни пред "Свободна Европа", че българското правителство вече е получило въпросник и се очакват отговорите.
Вайан каза, че на основата на този въпросник Еврокомисията ще изготви доклад за България от гледна точка на нелегалната миграция. Той ще се даде в срок от 2 месеца на Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието.
Няма никакъв въпросник, заяви обаче говорителят на МВнР Радко Влайков. Той поясни, че формално е необходимо Еврокомисията да изготви доклад за България, понеже министрите накрая приеха решение, различно от предложеното. В доклада комисията просто ще препотвърди виждането си за България, твърди Влайков.
Букурещ ще трябва да попълва въпросници и ще е под наблюдение доста време, преди да се обсъди падането на визите и за румънците, каза източник от съвета. Вероятно Еврокомисията, където тежи думата на еврокомисарите по разширяването Гюнтер Ферхойген и по правосъдието и вътрешните работи Антониу Виторину, ще остане на предишните си позиции - че една страна-кандидат за членство не бива да се спъва заради изоставането на друга.
Белгийските опасения са свързани с големия брой български граждани, много от които роми, поискали напоследък политическо убежище от Брюксел. Според белгийското МВР става дума за 1568 български граждани от януари до октомври т. г. Като сравнение за същия период за убежище в кралството са депозирали 761 румънци и 413 чехи, т. е. в сравнение с българите румънците, поискали убежище в Белгия през тази година, са 2 пъти по-малко, а чехите - около 4 пъти по-малко.
---------
КАРЕ
Процедурата
Страните-членки са задължени от Договора от Амстердам да приемат нов визов регламент, като са си поставили за срок това да стане през първата половина на 2001 г. Проектът бе изготвен от Еврокомисията през януари т. г., като Европарламентът даде положително становище по него през юли.
Понеже страните-членки направиха различни промени в текста, по който Европарламентът вече се е произнесъл (една от тях е звездичката срещу Румъния, която означава, че Румъния е в белия списък, но запазва визите), Европарламентът ще трябва да се произнесе отново по направените промени. Регламентът ще се приеме на ново заседание на министрите на вътрешните работи и правосъдието и визите ще паднат 20 дни след като той бъде публикуван в Официалния вестник на ЕС. Според добре информирани източници цялата процедура може да завърши до май догодина, ако няма усложнения.
--------
КАРЕ
Къде и колко можем да пътуваме
Когато визите паднат, с валиден международен паспорт ще можем да пътуваме в 13 страни-членки от ЕС, като ще бъдем проверявани само при преминаването през външната шенгенска граница. 13-те са Гърция, Италия, Франция, Испания, Португалия, Белгия, Холандия, Люксембург, Германия, Австрия, Дания, Швеция и Финландия. Великобритания и Ирландия не участват в общото безвизово пространство на ЕС.
Безвизовият режим означава, най-общо казано, право на престой до 3 месеца, в един 6-месечен период. Т. е. не е разрешено, излизайки и влизайки отново в дадена страна от ЕС, да се пребивава там на практика постоянно. Безвизовият режим не дава право на работа, но в отделни страни-членки законодателството допуска упражняването на някои професии при ползване на 3-месечен безвизов престой.
За по-продължителен престой от 3 месеца са необходими специални визи, като за всяка страна-членка процедурата за получаването им е различна, понеже ЕС не е хармонизирал законодателството си в тази област.
Няма никакъв въпросник, заяви обаче говорителят на МВнР Радко Влайков. Той поясни, че формално е необходимо Еврокомисията да изготви доклад за България, понеже министрите накрая приеха решение, различно от предложеното. В доклада комисията просто ще препотвърди виждането си за България, твърди Влайков.
Букурещ ще трябва да попълва въпросници и ще е под наблюдение доста време, преди да се обсъди падането на визите и за румънците, каза източник от съвета. Вероятно Еврокомисията, където тежи думата на еврокомисарите по разширяването Гюнтер Ферхойген и по правосъдието и вътрешните работи Антониу Виторину, ще остане на предишните си позиции - че една страна-кандидат за членство не бива да се спъва заради изоставането на друга.
Белгийските опасения са свързани с големия брой български граждани, много от които роми, поискали напоследък политическо убежище от Брюксел. Според белгийското МВР става дума за 1568 български граждани от януари до октомври т. г. Като сравнение за същия период за убежище в кралството са депозирали 761 румънци и 413 чехи, т. е. в сравнение с българите румънците, поискали убежище в Белгия през тази година, са 2 пъти по-малко, а чехите - около 4 пъти по-малко.
---------
КАРЕ
Процедурата
Страните-членки са задължени от Договора от Амстердам да приемат нов визов регламент, като са си поставили за срок това да стане през първата половина на 2001 г. Проектът бе изготвен от Еврокомисията през януари т. г., като Европарламентът даде положително становище по него през юли.
Понеже страните-членки направиха различни промени в текста, по който Европарламентът вече се е произнесъл (една от тях е звездичката срещу Румъния, която означава, че Румъния е в белия списък, но запазва визите), Европарламентът ще трябва да се произнесе отново по направените промени. Регламентът ще се приеме на ново заседание на министрите на вътрешните работи и правосъдието и визите ще паднат 20 дни след като той бъде публикуван в Официалния вестник на ЕС. Според добре информирани източници цялата процедура може да завърши до май догодина, ако няма усложнения.
--------
КАРЕ
Къде и колко можем да пътуваме
Когато визите паднат, с валиден международен паспорт ще можем да пътуваме в 13 страни-членки от ЕС, като ще бъдем проверявани само при преминаването през външната шенгенска граница. 13-те са Гърция, Италия, Франция, Испания, Португалия, Белгия, Холандия, Люксембург, Германия, Австрия, Дания, Швеция и Финландия. Великобритания и Ирландия не участват в общото безвизово пространство на ЕС.
Безвизовият режим означава, най-общо казано, право на престой до 3 месеца, в един 6-месечен период. Т. е. не е разрешено, излизайки и влизайки отново в дадена страна от ЕС, да се пребивава там на практика постоянно. Безвизовият режим не дава право на работа, но в отделни страни-членки законодателството допуска упражняването на някои професии при ползване на 3-месечен безвизов престой.
За по-продължителен престой от 3 месеца са необходими специални визи, като за всяка страна-членка процедурата за получаването им е различна, понеже ЕС не е хармонизирал законодателството си в тази област.
КАРЕ
Натиск
Върху България се оказва натиск да хармонизира своя списък на държави, с които поддържа строг визов режим, с "черния" визов списък на ЕС. Страните от черния визов списък на ЕС, които имат безвизов режим с България, са Русия, Украйна, Грузия, Югославия, Македония и Тунис. По принцип до деня на членството в ЕС никоя страна-кандидатка не е длъжна да приведе имиграционното си законодателство в пълно съответствие с това на ЕС.
----------
Върху България се оказва натиск да хармонизира своя списък на държави, с които поддържа строг визов режим, с "черния" визов списък на ЕС. Страните от черния визов списък на ЕС, които имат безвизов режим с България, са Русия, Украйна, Грузия, Югославия, Македония и Тунис. По принцип до деня на членството в ЕС никоя страна-кандидатка не е длъжна да приведе имиграционното си законодателство в пълно съответствие с това на ЕС.
----------
КОМЕНТАР
Постеуфорично
Първото пътуване на Иван Костов като премиер беше в Брюксел в началото на юни 1997 г. Там той постави едно сериозно искане - България да получи собствена писта за преговори. Преди 10 дни (3 г. по-късно) той пак отиде до Брюксел, за да постави за последен път това условие. И - неясно как - но този натиск успя.
След вчерашната новина сме свидетели на първото изпълнено обещание на български премиер - дано да не ни е уроки. На Костов трябва му да се признае последователността да удържи на позицията си и да се похвали с резултата. Факт е, че темата за визите успя да обедини политиците, при това безусловно. Сега обаче - извън вкуса на шампанското - е редно да се помисли върху един важен извод, на който ни навежда рядко срещаният вчерашен дипломатически успех.
Нима не е възможно родните политици да се обединяват по-често по много други такива възлови за страната въпроси - само че не с външен, а с вътрешен адрес? Хубаво би било този успех да не се използва за теснопартийни цели, а да бъде пример за защита на общонационална кауза.
Първото пътуване на Иван Костов като премиер беше в Брюксел в началото на юни 1997 г. Там той постави едно сериозно искане - България да получи собствена писта за преговори. Преди 10 дни (3 г. по-късно) той пак отиде до Брюксел, за да постави за последен път това условие. И - неясно как - но този натиск успя.
След вчерашната новина сме свидетели на първото изпълнено обещание на български премиер - дано да не ни е уроки. На Костов трябва му да се признае последователността да удържи на позицията си и да се похвали с резултата. Факт е, че темата за визите успя да обедини политиците, при това безусловно. Сега обаче - извън вкуса на шампанското - е редно да се помисли върху един важен извод, на който ни навежда рядко срещаният вчерашен дипломатически успех.
Нима не е възможно родните политици да се обединяват по-често по много други такива възлови за страната въпроси - само че не с външен, а с вътрешен адрес? Хубаво би било този успех да не се използва за теснопартийни цели, а да бъде пример за защита на общонационална кауза.