Мистико-религиозната тематика е ужасно модна. То не бяха "Стигмата", "Краят на дните", "Деветата порта". Да се смята обаче, че "Догма" е от тази поредицата идиотски трилъри, е дълбоко погрешно.

Кевин Смит не е много известен у нас, но малцината щастливци, които са гледали на видео предишните му филми "Продавачи" и "Да преследваш Ейми", все доволни са останали. Без да харчи големи бюджети, той впечатлява с бляскавите си диалози и остроумни ситуации. ...

"Оскарите" или поне номинациите често отиват при филми, в които някой умира в снежната прерия. Виж "Фарго", "Кедри в снега", "Sweet Herafter"... По тази логика Академията зачете и "Мъчение". Драмата за лоши момчета донесе номинация на Ник Нолти, а на ветерана Джеймс Кобърн - и самата статуетка.

И двамата обаче си ги заслужават.

Нолти прави една от най-силните си роли като провинциално ченге с развод и разбит живот. Когато в гората край градчето ...

Ал Пачино и Камерън Диас определено не застават пред камерата на Оливър Стоун всяка неделя. Ето защо филмът е любопитен за гледане. Вярно, че е за американски футбол - странен и необясним за финия европейски вкус кървав спорт. Стоун обаче, слава богу, е приключил с политическите филми за Виетнам и за US президенти. "Всяка една неделя" прилича по атмосфера и режисьорски хватки на "Убийци по рождение".

Същото свръхенергично действие, същото ...

"Принцеса Мононоке" бележи дългоочаквания дебют на японската анимация "манга" в българските видеотеки. На прочутите рисувани филми от страната на изгряващото слънце досега се наслаждаваха само по-отворените киномани - чрез Интернет и тук-таме по сателитните телевизии.

Манга-анимацията няма много общо с детските рисунки на Уолт Дисни. В нея липсват мишки, покахонтаси, безобиден хумор и плоски идеи. Но пък има драматизъм, насилие и крайно ...

Още в първите пет минути "Спокойното езеро" става доста неспокойно: хищник с неустановена самоличност отхапва наполовина (долната) провинциален водолаз, докато местният шериф нагъва кифли.

"Спокойното езеро" е филм, който сте гледали толкова много пъти, че спокойно би могъл да се опише само с елементи от други такива. Той е "Челюсти" минус Спилбърг и усещането за трилър, "Анаконда" миинус заобленостите на Дженифър Лопес, "Годзила" без ...