Сблъсъкът между държавата и пенсионерите е само поредното подновяване на военните действия. Странното е, че този път те избухнаха не заради намаляване, а поради... увеличаване на пенсиите. Изглежда възрастните българи дълбоко в себе си са се надявали на действително повишение на мизерния си доход. Странно - защото няма причина да го очакват. Странно - и защото отдавна няма причина да вярват на онези, които им го обещават.



Намаляване чрез увеличаване



- това е стар трик на българските правителства. Да отпуснат мизерни проценти, които да отидат направо в скочилите сметки за парно, вода и електричество. Подозрението, че подобни повишения се правят в интерес на монополите, не е лишено от основание. Още повече че българският пенсионер единствен дисциплинирано си плаща сметките. Обяснението, че при целия си горчив опит той за пореден път се е надявал на нещо, че отново е влязъл в капана на демагогията и популизма, не е в неговата доверчивост и къса памет. Просто онези пенсионери, които трябваше да преглътнат първите лъжи и обещания, вече ги няма. Това са друго поколение пенсионери, тъй да се каже "свежа кръв"(!). Те съвсем не са онези "алчни старци", които се мотаеха на припек. Това са може би техните синове. Някога, когато беше модерно да се говори за поколения, можеше да се чуе и прочете за изгубено поколение, за излъгано поколение. Е, сега на площада е поредното излъгано поколение. Това са нещо като набори, които един след друг ги вземат на фронта. (Докато те излъжат, докато се изгаврят - и вече си отписан. Заминаваш.) На кой фронт ли? На фронта на Стогодишната война. Защото в България тази война наистина се очертава безкрайна...

Не се надявам, че мога да добавя нещо към мрачната книга на последното десетилетие. Казал съм вече най-горчивото от себе си. И сега смятам, че десетки хиляди възрастни хора в България бяха просто избити. Какво, че не ги изкараха пред картечниците - унищожиха ги с глад, студ и унижения.



Съсипа ги неизвестността за утрешния ден



Смаза ги и ги поболя картината на онова, което пред очите им направиха с техния труд. Презрението, че са вредни и излишни. И - виновни!

При едно предишно брожение на възрастни сиромаси председател на парламента излезе на стъпалата и със скърцащ глас ги упрекна: вместо да се срамувате, че сте работили при социализма, сега сте дошли тук за пари. Засрами ги, че са работили! И ги отпрати. И повечето от тези хора после кротко си умряха. От срам?

Така ще си отидат и онези след тях, нищо, че повечето участваха в строителството на капитализма.

Пред очите ми е Радой Ралин, който до края на живота си изстрадваше съдбата на българския пенсионер. И буквално. И нравствено. Протестираше, доказваше, укоряваше, призоваваше съвести и все питаше какво е станало с Пенсионния фонд. Сякаш изпитваше вина за тази съдба. Ако е било така - то той е бил единственият. Никакъв отговор не получи от никого.

Никой не се и надява, че мизерията на българския пенсионер може някак да се прекрати. Но



може да се прекрати поне цинизмът,



с който тя му се поднася. Мастилото няма ефекта на китайска капка. Не пробива камък, нито каменна глава. Всичко, написано срещу пенсионната катастрофа, взето заедно, всичките ни възмущения, вайкания и заклинания не могат да променят нищо. По-поучително може би ще бъде, ако онова гадно, подло и презрително, което управници и политици са изръсили за "третата възраст", се събере накуп. Тежък том ще се получи от това! И разтърсващ. Такива срамни слова са се чували не само от стъпалата на парламента, те са звучали и вътре, могат да се чуят и днес. Напоследък - дори по-често...

От известно време твърде неуспешната социална министърка се опитва да възложи отговорността за пенсионерската несрета на... самите пенсионери. От печата научаваме как неотдавна тя е обявила в Брюксел, че в България има много възрастни хора, собственици на апартаменти и къщи, които могат да се освободят от собствеността си и да се издържат с парите от сделката, а не да разчитат само на пенсията. Тази идея бе освиркана от обществото още преди десетилетие, едно правителство тогава катастрофира и заради такива подмятания. Днес министърката я съживява с аргументи за... пазарното мислене - аргументи хем кухи, хем прогресивни. "Аз говоря - обяснява конфузните си идеи тя - за все още трудното пазарно мислене, че бихме могли един по-голям апартамент да го заменим с по-малък, че бихме могли част от земята, която имаме и не можем да я обработваме, да я предоставим, за да получаваме доходи."

Как тази идея е осенила точно социалната министърка, е загадката на седмицата. Тя сигурно си я има за удар в десетката: да се прехвърли на назадничавия наш пенсионер вината за собствената му съдба. На този опърничав старец (баба), на този инат българин, който не иска да си продава притежанията. И който упорито смята, че и богатият, и бедният имат право да си получат онова, което са изработили през десетилетията. И че



пенсията се получава не според имуществен ценз,



а според трудов стаж...

Идеята на министърката е и подла: според нея справедливият стандарт на възрастните не им го дължи държавата - на която те честно са работили. Според нея те са си виновни - защото не съблюдават "пазарното мислене", не минават на самоиздръжка.

Изобретателната госпожа сигурно не знае, че стотици хиляди пенсионери просто нямат собственост, от която да се "освободят". Тях какво ще посъветва да продадат, за да не додяват на държавата? Може би органите си...