На външен вид 56-годишният Димитър Кехайов удивително прилича на любимия си писател Стайнбек по времето, когато му връчват Нобеловата награда за литература.

Всяка сутрин в 9 часа все още якият като скала каскадьор пристига с джипа си "Мицубиши" на конната база "Аспарух". Неговият кон Хусар, за когото се грижи от 6-месечно жребче, го посреща с радостно хъхрене. Димитър Кехайов обува брича и ботушите и се мята на гърба му. И човек и кон се сливат в едно, превръщат се в кентавър, както много пъти досега, при стотиците изпитания пред камерата.

Джон Форд за пръв път в историята на киното използва специално обучени актьори, които да изпълняват далечния план, бясно препускайки из скалистата пустош.

Огнян Сапарев дава в една своя статия следната дефиниция на каскадьорите: "Онези, които участват в опасните сцени като безименен персонаж или дублират главните изпълнители в рискованите моменти, наричаме каскадьори...



Каскадьорите са онези, които създават реалността на приключенското действие."



Димитър Кехайов е всепризнатият ас на каскадьорите у нас. Зад гърба му има участия в най-рисковани каскади в над сто филма.

Карл Май, Майн Рид и Емилио Салгари събуждат още в младежките му години вкуса към приключението. "Граф Монте Кристо" и "Тримата мускетари" години наред си остават настолното му четиво.

Войниклъка той изкарва в спортна рота като национален състезател по конен спорт и модерен петбой. Когато у нас през 1965 г. се снима "Заветът на инката", Митко е привикан за участие в сцените с езда. Така Димитър Кехайов за пръв път се докосва до киното и даже има честта да бъде дубльор на звездата Гай Медисън.

Следват участия в "Демонът на империята" и "Михаил Строгов", където е дубльор на Джон Филип Лоу.



Снимал е също с Джулиано Джема и Кристофър Рийд.



Междувременно завършва ВИФ.

През 1971 г. с още няколко навити момчета създава към Киноцентъра специална каскадьорска група. Пионерите на каскадата у нас вече разполагат с прилична база и конюшня.

От края на седемдесетте започва изключително плодотворен период за българското кино. По това време се снимат големите исторически платна "Хан Аспарух", "Сватбите на Иван Асен", "Денят на владетелите", "Борис", "Златният век", "Записките", малко по-късно - и "Време разделно". Дванайсетте човека със своите четиринайсет коня са нонстоп в движение.



През 90 година обаче българското кино рухва.



Работещите в Киноцентъра са съкратени. Димитър Кехайов успява да съхрани групата си благодарение на програмата, която тръгва в заведението "Конен пикник" на морето. За три лета каскадьорите правят триста представления - разиграват сцени от филми на Серджо Леоне, има стрелба, пиротехника, падане и всичко това на фона на музиката на Енио Мориконе. Чужденците си умират от кеф.

За втори път пътят към киното им открива римейкът на "Козият рог" на Николай Волев. След това пак се отпушва: идва Перели с "Октопод 7", след това - "Един гражданин се бунтува" с Микеле Плачидо. Пристига и "Ню имидж". Следва "Версенжеторикс" с Кристоф Ламбер миналата година. Сега групата на Кехайов е ангажирана със снимките на "Орденът" с Ван Дам.

"Западняците имат много повече опит в екшъните. Но като гледам колегите на Вам Дам, и ние имаме момчета, които спокойно могат да им излезат насреща - твърди специалистът. - През този период набрахме много опит. В момента, ако се наложи,



мога да свикам под знамената около 30 човека.



От старите кучета има двама - Йордан Захариев- Данчо Змея и Иван. Новите попълнения са 20-30 годишни. С мен са племенникът ми Калоян и единият ми син Иво."

Цената на един ас се познава по нивото на конкурентите му. В България освен групата на Кехайов има още няколко ядра, обединени около ярки личности.

Разбира се, тук му е мястото да споменем Лъчезар Стоянов, лека му пръст. Той е първият дипломиран каскадьор у нас, завършил специално каскадьорската школа към италианската филмова студия "Чинечита". На него принадлежи страшната с искреността си фраза: "Истинските каскадьори не се срамуват от страха."

Сред сегашните конкуренти на Димитър Кехайов се откроява



мощната група на Емил Видев в НСА/бившия ВИФ./



Самият Видев гони рекорда на Кехайов с участията си като каскадьор в над 70 филма. Диапазонът на групата на Видев също е много широк. Тук падат от високо, летят във въздуха, катастрофират, горят, търкалят се, давят се, бият се. При всеки нов ангажимент на групата си Видев дръпва късо слово. "Момчета, рискът е изцяло личен - казва той. - Съветвам ви никога да не предприемате действия, ако рискът надхвърля 85 %."

Варненският каскадьор Иван Тончев е друг ог желязната кохорта, към когото чуждестранните продукции проявяват специален интерес. В гангстерския екшън "Престъпно братство", съвместна американо-италианска суперпродукция, снимана у нас,



Тончев дублира Бърт Рейнолдс във въздушните каскади.



Между другото, каскадьорът е вписан в книгата за рекорди "Гинес" за най-добро постижение в пързалянето с метални ски по асфалт. Рекордът е поставен през 1993 г. по пътя за Златни пясъци със скорост от 158 км/ч.

Има и една желязна жена, Светла Иванова, плевенчанка, пробила си път като каскадьорка в самото сърце на киното - Холивуд. Дублирала е Мерил Стрийп в "Дива река", има участия в "Звезди по дългия път" с Арнолд Шварценегер и в "Траперът" с Чък Норис.

В едно интервю за "Отечествен фронт" от 1982 г. Димитър Кехайов, тогава ръководител на конницата и каскадите при СИФ "Бояна" казва: "Каскадьорството не може да се регламентира като професия, защото има огромен обхват. При нас тъкмо падането означава майсторство. Тъкмо катастрофата означава майсторство.



До естеството на нашата работа най-близко са клоуните от цирка".



Питам го какви травми има."Една година снимахме "Дубльорът", на Иля Велчев - казва Кехайов.- Трябваше да спънем един кон. Един колега опънал капронови въжета. Викам му: ще се разтегнат и няма да стане нищо. А той, не бери грижа. Първия път не стана. Викам - втори дубъл, обърнат назад, а през това време конят застъпи въжето и аз полетях с главата напред. Изпаднах в много тежък комоциум. "Пирогов" и т.н. Оправих се, разбира се.

В един немски филм пък при един гърмеж конят ме подхвърли, паднах и счупих китка. Това са ми травмите."

Приятели са му всички актьори, които са се качвали на конски гръб - Джоко Росич, Васил Михайлов, Стефан Илиев-Чечо, Стефан Данаилов-Ламбо, Вельо Горанов, Руси Чанев, Цветана Манева, Аня Пенчева, Ваня Цветкова, Сашо Морфов, Чочо Попйорданов, Йоана Буковска...

Димитър Кехайов слиза от Хусар, защото трябва да подготви следващата сцена с участие на каскадьорите си. Питам го да ми каже нещо за финал. Той ми казва думите на една стара песничка:"За актьора остава славата голяма, а нас даже в титрите ни няма."