|
"Не умея да боравя с високите технологии, но ме привлече идеята, че всеки човек, независимо в кой край на Земята се намира, може да седне и за цената на един сандвич да прочете новела, която току-що съм завършил. Интернет предлага на авторите и техните читатели нови възможности и нова свобода. Това е много вълнуващо и се надявам и други да последват примера ми", заяви 62-годишният ас на шпионския роман, въодушевен от пробива си.
А едва миналата година настроението му беше съвсем друго. Ето какво твърдеше Форсайт в едно свое тогавашно интервю: "Удоволствието от работата ми се изпари. Творчеството стана рутина за мен - еднообразен труд, който не носи отдих на душата. Време ми е да се замисля - струва ли си да продължавам да пиша?"
Такива мисли спохождаха човек, само две от чиито книги - "Денят на Чакала" и "Досието "Одеса" - са разпродадени по света в над 60 млн. екземпляра. Но като се има предвид режимът на работата му над всеки пореден роман, умората става разбираема. Целият процес трае година и половина - две. Първо Форсайт има навика подробно и педантично да обмисли идеята си. После разговаря с хора, които добре познават предмета на бъдещото повествование, изслушва внимателно техните мнения и съвети. Ненапразно на масата в ресторанта, където обикновено обядва, има табелка: "Фредерик Форсайт - авторът на "Денят на Чакала",
редовно се среща тук с убийци и шпиони."
Писателят се рови също в карти и справочници, дори пътешества по местата, където ще се развива измисленото от него действие. И накрая започва същинското творчество - в течение на 50 дни от 6 ч. сутринта до пладне Форсайт е на бюрото. Следобед още 2 часа редактира текста, но нищо не преписва. Резултатът е книга, която неизбежно става световен бестселър. Така е поне от около 30 години.
Повечето от романите му са екранизирани, а това помогна доста състоянието му да достигне до 30 млн. британски лири (около 43 млн. долара) през 1988 г. Тогава обаче на Форсайт му се налага да го дели с първата си жена Кери, с която по онова време се развежда. Според Кери причина за раздялата им е прекалената пристрастеност на Фредерек към писателството.
След още две години той понася нов финансов удар - губи 2,5 млн. британски лири заради фалита на своя приятел и финансов консултант Роджър Левит. Форсайт по онова време обаче е пълен с енергия и оптимизъм. "Всичко, от което се нуждая, е да направя още малко пари и да продължавам да получавам удоволствие от живота", заявява той. И с основание. Романът му "Юмрукът на бога", публикуван през 1995 г., компенсира всичките му финансови загуби.
Фредерик Форсайт е роден на 25 август 1938 г. в Ешфорд, графство Кент. Учи в Тонбридж-скул. От 1955 до 1958 г. е в Кралските ВВС, където става един от най-младите пилоти на изтребители. После дебютира като журналист. Като начало набира мощ в провинциалния печат, а от декември 1961 г. е в агенция Ройтерс. Кореспондент е в Париж и в Източен Берлин. От 1965 г. е в Би Би Си. Първо в радиото, после в телевизията. След това заминава като нещатен журналист за Нигерия, пламнала от гражданска война. Резултат от африканския му период е излезлият през 1969 г. сборник с очерци "Историята на Биафра".
А през 1971 г. идва звездният му миг - през август издателство "Викинг прес" пуска "Денят на Чакала", написан само за 35 дни, и Форсайт се събужда знаменит. И богат. Парадоксът е, че преди това
ръкописът 27 пъти бил отхвърлян от други издателства
"Бях убеден, че романът ще стане бестселър, но чак пък с такъв успех...." - чуди се по-късно писателят.
Любопитен е епизодът с опита за публикуване на романа в СССР. Откъси от него започват да излизат през 1974 г. в сп. "Простор". Но бившият идеолог на КПСС - "сивият кардинал" Михаил Суслов, съзира в историята с покушението срещу генерал Де Гол опасен наръчник за евентуален атентат срещу Леонид Брежнев. Публикуването на откъсите, разбира се, секва.
В България бдителните органи се оказват къде-къде по-либерални. Е, не спрямо книгата, която доста се забави на нашия книжен пазар, но поне спрямо филма, направен по нея. Той седмици наред пълни кината у нас с подробно онагледения заговор, без някому да хрумне, че по същото упътване може да бъде взет на мушка и Тодор Живков. Никому не хрумна и да го вземе, де.
Затова пък КГБ взима "на прицел" книгите на Форсайт. Приятели на писателя дори му разказват как служител от съветското посолство в Лондон редовно изкупувал от книжарниците по 50 екземпляра от всяка негова нова творба. Без да посочва източници, Форсайт твърди, че романите му са "изучавани" в Ясенево, където е било разположено разузнавателното управление на КГБ.
Това се потвърждава и от бившия полковник от КГБ, двойния агент Олег Гордиевски: "Дроздов (шефът на управление "С" в КГБ, занимаващо се с нелегални и специални операции) бе верен поклонник на Форсайт и настойчиво ме съветваше да прочета романа му "Четвъртият протокол" - настолна книга на сътрудниците на неговия отдел. Според Дроздов в нея се описвала заветната мечта на експерта на КГБ по спецоперациите: взривяване от съветски агенти на малко ядрено устройство край база на американските ВВС във Великобритания преди изборите с цел да се доведе на власт ляво правителство".
Всъщност
интересът на КГБ и Форсайт един към друг е взаимен.
Почти във всичките романи на писателя присъства "руската тема". A в "Икона" действието се развива в самата Русия през 1989 г. Консултант на книгата пък е бившият генерал-майор от КГБ Олег Калугин.
Всички творби на писателя се базират на истински събития и случки. Но има и "обратна връзка". През 1981 г. в Сейшелските острови е извършен опит за преврат, при който заговорниците действат точно по "рецептата" от книгата на Форсайт "Псетата на войната".
Друга една асоциация с най-популярния му роман обаче и до днес не дава мира на писателя. Той продължава да се ядосва, че жадни за сензации журналисти лепнали на прочутия терорист Илич Рамирес Санчес, известен още като Карлос, прякора на героя на най-популярния му роман - Чакала.
Историята всъщност е елементарна. Приятелят на някакъв репортер от "Гардиън" наема апартамент, в който, както се изяснява по-късно, преди това е живял Карлос. Там открива чанта, пълна с оръжия, и вика полицията. А също приятеля си репортер, който пък намира на един рафт романа "Денят на Чакала".
Книгата всъщност изобщо не е разгръщана от терориста,
тя била на новия наемател, но това не пречи на журналиста веднага да украси с прякора Чакала най-търсения атентатор. За Форсайт това е почти обида: "Карлос е марксист, който се занимава с тероризъм, а Чакала от моята книга е студен професионалист!"
Форсайт никога не пропуска да наблегне колко държи на професионализма. И като истински професионалист обича да гъделичка нервите на поклонниците си с хипотетично оттегляне от писателството. "По теория на вероятностите рано или късно ме чака провал. Все някога това трябва да свърши. А и открих, че дните ми могат да са възхитителни и наситени и без моите романи," кокетничи той с читателите си.
Фактът, че на 62 години писателят дръзна да тръгне по Мрежата, подсказва, че той изобщо няма намерение да се оттегля. Кой знае, може би допълнителен тонус му дава и втората му жена - известната телевизионна сценаристка Санди Молоу, с която са заедно от 1994 г. Със сигурност обаче стимулът не е печеленето на още пари. И с тези, които има, плюс имението в Хертфордшир, където развъжда овце, Форсайт може да живее напълно безгрижно. Но изкушението с Интернет подсказва, че това май не му стига.
|