|
Най-уникалният инструмент в "реквизита" им е т. нар. бръмбазък, известен и като "дръмбой" (drumboy). Така е кръстен първият им албум, който издават преди година.
--
Първото дуетно изпълнение на Стоян Янкулов е в казармата, когато решава да се надсвирва с агрегат за електричество. "Той непрестанно си менеше тона и аз взех две пръчки и започнах да следвам ритъма му, който беше нещо от сорта на "так, так, так, тъка, тъка, тъка, тука, тука, тука ..." и от време на време сам си дава газ", разказва Стоян. Извадих един лист и започнах да нотирам, но в един момент се отказах, взех две пръчки и започнах да свиря. Около мен се събра цялата казарма."
Първият дует на Елица е доста по-традиционен - с нейната майка, която е народна певица.
Всъщност именно това, че двамата покрай родителите са закърмени с народна музика ги кара да се облегнат на фолклора. "Използваме автентични мотиви от цяла България, миксирани с ритми от цял свят. Много от съвременната електронна музика, рок елементи, елементи от африкански туземни места. Всъщност, когато свирим, не мислим какъв стил да използваме, но много хора казват, че примерно даден елемент им прилича на племенна музика от Нигерия", обяснява Елица.
"Например африканците изпълняват класическо право хоро, допълва я Стоян.-Един път свирех заедно с едни африканци, които подкараха нашето право хоро. Аз започнах да свиря класическо българско право хоро, а те ме
попитаха откъде знам техния ритъм
Бяха много изненадани."
Съчетаването на различни ритми "без да искаш" барабанистът си го обяснява с това, че още от малки слушат музика без стилово ограничение - колкото слушаме класика, толкова и джаз, толкова и поп- и рокмузика.
"А може би музиката ни звучи съвременно и достъпно, защото използваме нетрадиционно традиционните български инструменти като например тъпана", обяснява Елица.
При нас почти няма пеене с текст. Това отваря още по-широко границите. Като се свири и пее с текст, човек започва малко да се ограничава. А иначе навързването на елементите е въпрос на импровизация - емоционално и психическо състояния за момента. Когато освободиш духа на импровизациите, се получава поредица от мелодии, от ритми и звуци, които дори не съществуват като инструменти, анализира музиката им Стоян.
В диска "Дръмбой" има много звуци, които по много добър начин са миксирани в общата звучност и човек не чува, че например в този момент маракаса не е изсвирен от истинския маракас, а Стоян го е изпял. Всъщност двамата често имитират с уста най-различни инструменти - ударни, контрабас и други.
Обясняват как всъщност правят музиката си. И най-вече, как намират синхрона помежду си, след като всичко, което свирят, изглежда пълна импровизация, но с перфектен синхрон. "Например пускам магнетофона на запис, обяснява Стоян, и започвам да импровизирам - каквото ми дойде на ум. Много често се случва и на концерта да импровизираме и да правим неща, които не сме учили преди това. След като направя записа, прослушвам и ако нещо ми хареса, взимам един нотен лист и започвам да нотирам това, което съм изсвирил. Защото не мога да го изсвиря веднага още веднъж. Дори се е случвало, като го извадя на ноти, да започна да го уча като нещо, което някой друг е правил. А аз съм си го извадил от себе си", смее се Стоян. И вече така извадените неща започват да подреждат и става нещо като пиеса, която после научават. Това е композирането. Извън научената тема много често
чрез телепатия и погледи си говорят и импровизират
Тогава се получавали уникални неща.
Елица обяснява, че нямат участие, в което да не импровизират. "Понеже нашите инструменти са близко разположени, за да е удобно прехвърлянето - примерно тарамбуката, барабанът и т. н., много често от вибрациите, които се получават, докато свирим, се появяват ултразвуци. Примерно от триенето на чинела, трептенето на дайрето и т. н., които на мен ми звучат по определен начин. И тук идва възможността да се възползваш от идеята, която природата ти дава в този момент, и да се опиташ да я възпроизведеш с глас. Или, ако нещо не мога да изсвиря, мога да го изпея, и обратното", казва музикантката, която пее, свири на тарамбука и всякакви нестандартни ударни инструменти.
Някои от песните в албума им "Дръмбой" са записани сред природата. "След като бяхме приключили повечето от пиесите в албума, пътувахме със Стоян до село Горен Чифлик- обяснява Елица. - Това е селото на моята баба, където аз съм прекарала голяма част от детството си. Там има една много хубава местност, която се нарича Дуанка - гората се пада в едно място като котел, където има уникална акустика. Докато си ходехме в тази местност, Стоян взе една пръчка замахна във въздуха и каза: "Тук има уникална акустика, трябва да се върнем да запишем нещо." И така и стана. Парчетата оттам са абсолютно натурални и инструментите звучат много различно."
Много от инструментите Стоян сам си ги е изработил. Палките за барабаните си ги прави на банциг при баща си в гр. Елин Пелин. Иначе прави и най-различни метални, дървени тръбички, използва остатъци от стойки, скоби, различни части, включително и от автомобили, който ги нанизва на конец и свири на тях. "Много е важно как ще ги подбереш - с всичко можеш да направиш музика. Използвам дори овчарски хлопки, конски звънчета, пендари, барабани, тарамбука, маракси (бразилски ударни инструменти), клавеси (кубински) и дори детски играчи - гумено пате, магическа пръчка, туба, която имитира буря и много други. Общо взето, комбинираме - автентични и измислени перкусионни (ударни) инструменти", споделя тайните си барабанистът.
Елица обаче е на мнение, че
най-висшият инструмент си остава гласът
За да постигне ново и по-различно звучене, Стоян дори си е преправил тъпана - едната му страна е по-голяма от другата и вече е конус. Такъв тъпан няма. "Преправих го, защото на него свиря както автентични народни ритми, така и бразилска самба, рок, дръм едн бейс и т. н.", обяснява Стоян Янкулов. И допълва? "Също така съм взаимствал от индийски инструмент "тавро", който в основата си има един център, изрязан от кръгове, които са наредени пирамидално. Те се залепват в центъра на кожата и дават определена вибрация за постигане на друг специфичен звук. Центърът на оригиналния "тавро" е направен от прах на кремиран човек, която се замесва със специална смола и се залепя на кожата. Но моят не е такъв, разбира се."
От многото им концерти в чужбина Стоян Янкулов и Елица Тодорова имат и много незабравими преживявания. "Сещам се в Турция, разказва Елица, като свирихме с Окай Темис, с Ямар Тиям от Сенегал и с Уилъм Плума от Куба плюс с още около 300 перкусионисти. Звуковата картина беше потресаваща - 300 музиканти свирят на различни ударни инструмента в един и същ ритъм, в абсолютен синхрон - човек не може да мръдне и направо забравя да диша. Звукът те удря в стомаха и ти трябва доста време да асимилираш."
Друг интересен случай са имали в Полша. Били поканени да участват във фестивал на нямото кино. Да озвучават филми от 20-те години на живо - свириш това, което виждаш. Получило се много добре. "Невероятно е да хванеш например синхрона на човек, който замахва с чук. И то без да си го репетирал. Или пък на жена, която говори... Беше много интересно. Половината публика гледа филма, а другата половина тези, които свирят. И след това едни казват - аз бях на страхотен концерт, а другите, аз гледах много хубав филм. Идеята беше озвучаването да става със съвременна музика. Дори единият от филмите се озвучаваше от двама диджеи", споделя преживяването им барабанистът.
Стоян има намерение да направи самоучител за тъпан на DVD. "Няма да спечелим от това, защото е много специфична материя, но се чувстваме длъжни да предадем знанията си. Смятаме да направим скоро и клип на едно от нашите парчета", заключва Елица.
---
Що е то бръмбазък (дръмбой)
Бръмбазъкът е познат в цял свят, но под различно име. Двамата музиканти са го виждали в Полша, Гърция, Турция, Белгия, Русия, Монголия и в Америка. В повечето държави свирят дълги единични и бавни тонове. Стоян изпълнява дори цели парчета бързо и ритмично. Иначе свири на индийски дръмбой от бамбук. Дръмбоят е известен още като бръмчило, трандар и др.
Българският вариант е метален. Преди два века се е произвеждал в Габрово и се е продавал като традиционен музикален фолклорен инструмент, заедно с гайда, тъпан и т. н. Има крушовидна форма. Отвътре минава една малка метална пластина, която трепти и издава звук, а устната кухина служи като резонатор - получава се акустика. А когато дишаш с диафрагмата, се променя звукът. Има хора, които си мислят, че Стоян Янкулов свири на гребен, а всъщност той свири на бръмбазък.
|
|
|