:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,424,188
Активни 70
Страници 18,555
За един ден 1,302,066
Вино и кулинария

Символика на ноемврийската тиква

У нас тя се свързва с обикновената глупост, докато на Запад носи мистични послания
У нас думата тиква (също тиквеник и кратуна) често се употребява с отрицателна конотация и се асоциира с обикновената глупост. "От зелена тиква акъл не искам", казват старите табладжии, когато някой от неизбежните кибици край масата опита да дава съвети. В англоезичния Запад обаче този масивен есенен плод е натоварен с доста по-сложна и дори мистична символика. Обикновено се свързва с празника Хелоуин - нощта срещу 1 ноември.

--

Любопитно е, че във фолклорните представи на различните народи тиквата се явява като вместилище на съвсем различни духовни ценности. Заради многобройните й семки някои източни народи виждат в нея символ на плодородието и изобилието. За даоистите тя е храна на безсмъртието, а някои африкански племена виждат в тиквените семки знак на божествената мъдрост. Заради формата й народите от Лаос смятат, че тя е универсален космически символ и че светът е произлязъл от гигантска тиква. По същата причина (формата, която напомня за човешка глава) у нас се е превърнала в символ на глупостта. Но символите не са нещо установено завинаги. Те се развиват, поради което и символиката на тиквата у нас се променя. Без да е загубила своя иронично подигравателен контекст, от няколко години тя се възприема и като



знак на българското приобщаване



към западната култура, към която много ресторанти демонстрират съпричастност, декорирайки своите салони с жълти есенни тикви в навечерието на празника Хелоуин.

Произходът му според етнолозите е свързан с древното келтско вярване, че в нощта срещу 1 ноември границата между света на живите и царството на мъртвите се отваря. Иначе казано, това е западняшкият Еньовден. Хелоуин винаги е бил особено важна дата в празничния календар на ирландци и шотландци, които през XIX век го направили популярен в Америка.

В средата на IX век папа Бонифаций IV наредил 1 ноември да се отбелязва от църквата като ден на всички светии и мъченици. Независимо от усилията на църковните власти да придадат по-благочестив облик на този народен празник, той никога не е губил своя подчертано езически колорит. Древните келти вярвали, че за да прогонят злите сили, пристигащи от отвъдния свят, трябва да изглеждат по-страшно дори от самия дявол. Затова на Хелоуин по улиците на англоезичните западни градове



тръгват пъстри карнавални тълпи,



маскирани като вещици, духове, скелети и разни приказни герои. Задължителен атрибут на тези шествия е тиквеният фенер. Легендата свързва това празнично украшение с ирландския герой Джак Фенера - пияница и комарджия, който играл хазарт със самия дявол като залагал душата си за халба бира и всеки път успявал да го надхитри. След смъртта му заради безбройните му земни грехове Джак не бил приет в Рая, но заради хитростта му и дяволът не го искал в пъкъла. Затова продължавал да скита по света с тиквен фенер, запален с въгленче от преизподнята. Някога фенерът бил от издълбана ряпа, но след XVI век, когато едрите американски тикви станали популярни в Европа, те се оказали по-подходящи за вместилище на мистичния адски пламък и днес продължават да внасят закачлива загадъчност около шумните улични компании в специалната нощ срещу деня на Вси светии.

--

Рецепти

Тиквени кюфтенца

Продукти: 1 кг тиква, 200 мл прясно мляко, 100 г галета или брашно, 2 яйца, 50 г масло, сол, 50 г смлени орехи, 1 връзка копър.

Тиквата се почиства от кората и семената и се настъргва на едро ренде. Залива се с млякото и се задушава, докато омекне. След като изстине, се добавя галетата, разбитите жълтъци и солта. Сместа се разбърква добре и се добавят разбитите на сняг белтъци. Тиквените топчета се пържат в нагорещена мазнина от двете страни. Сервират се със сметана или кисело мляко, в което предварително са разбъркани смлените орехи и ситно нарязаният копър.



Кнедли от тиква

Продукти: 800 г тиква, 160 г брашно, 2 яйца, 80 г масло, 20 г галета, 80 г кашкавал, черен пипер, сол.

Тиквата се почиства, измива се на течаща вода, сварява се и още докато е гореща се смачква на пюре с дървена лъжица. Прибавят се яйцата, по-голямата част от брашното, черният пипер и солта. Сместа се меси, докато започне да се отделя от ръцете. От нея се правят кнедли ( пръчици, дълги 4-5 см), овалват се в брашно, пускат се във вряща вода и се варят в затворен съд. Щом изплуват на повърхността, значи кнедлите са сварени. Изваждат се с решетеста лъжица и се отцеждат. Заливат се със сгорещено масло, размесено с галета. Сервират се горещи, като гарнитура към пържено или печено месо. Може да се поднесат и като самостоятелно ястие, поръсени с настърган кашкавал.



Пудинг от тиква

Продукти: 600 г тиква, 1 ванилия, 2 с.л. брашно, 2 с.л. сметана, 80 г захар, 4 яйца, 2 с.л. ром, 50 г стафиди. За карамела: 3 с.л. захар, 1 ч.л. вода.

Изчистената тиква се нарязва на парчета и се вари в тенджера с половин ч.ч. вода заедно с ванилията, след което се смачква на пюре. Прибавят се брашното, сметаната, захарта и разбитите яйца. След това се добавят ромът и стафидите и всичко се разбърква. В кръгла форма за печене се прави карамел от захарта и водата. Отгоре се изсипва сместа и се пече в умерена фурна на водна баня около един час. След като изстине, пудингът се обръща в чиния за торта.



Супа от тиква с орехи

Продукти: 600 г тиква, 500 мл прясно мляко, 100 г орехови ядки, 50 г прясно краве масло, черен пипер, сол.

Обелената и почистена от семките и кората тиква се нарязва на парчета, залива се с гореща вода и се задушава до омекване. Пасира се и се прибавят смлените орехови ядки и прясното мляко. След 5-6 минути се добавя маслото, подправя се с черен пипер и се посолява.



Печена тиква с мляко и орехи

Продукти: 1 кг. тиква, 250 мл мляко, 50 г масло, 100 г захар, канела.

Обелената и почистена тиква се нарязва на парчета и леко се сварява. След това се изважда от водата, отцежда се и се нарежда в тавичка. Залива се с млякото, в което са разбити захар, масло и канела на вкус. В млякото може да се разбие и едно яйце. Запича се на умерена фурна и преди сервиране се поръсва със смляни орехи или бадеми.

--



Малбек - пренебрегван в Европа, проспериращ в Америка



В миналото много аутсайдери от Европа тръгвали за Америка да си опитат късмета и някои наистина го намирали. Същото нещо понякога се получава и с винените сортове. Най-изразителен пример е червеният сорт Малбек, който от двайсетина години привлича внимението на световната винолюбива общественост. Според прогнозата на американския винен гуру Роберт Паркър за развитието на бранша до 2015 година аржентинският малбек ще бъде едно от силно проспериращите вина в световен мащаб.

За произхода на сорта се знае малко. Според една от версиите някакъв унгарски селянин го е пренесъл във Франция преди няколко века. В Бордо това е един от често употребяваните сортове в купажите. Разпространен е също по долината на Лоара, както и в други винарски райони, но най-често е смесван с други сортове и е ценен заради високото съдържание на танини и багрилни вещества. Във Франция е познат с различни имена - Кот, Пресак, Мустер, Мозак и още няколко десетки.

Климатът и почвите на Южна Америка се оказват негова втора родина. Там гроздето достига зрялост и сочност, както никъде другаде. Вината са наситено червени, почти черни с добра структура и плодов вкус. Характерни за аромата са дребните черни плодове и синя слива, обогатени понякога с шоколадови и ванилени тонове. Имат много танини, но меки и кадифени. Вината имат много добра симбиоза с дъбовата дървесина, т. е. ферментират и стареят отлично в бъчви.

В момента освен във Франция, Аржентина и Чили Малбек се отглежда в Италия, Португалия, Испания и Калифорния. От няколко години интересни вина от този сорт предлагат и производители от Южна Африка.

--

Страницата подготви: Ясен Бориславов
2
3373
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
29 Октомври 2005 01:59
с всичко съм съгласен, сам таз мистика от ингилизите откъде я измислихте? За толкоз им стига акъла обаче – да изкормят тиквата и да се гиздят по халуин из чукаците...Иначе дай им супа и им гледай сеира...Нямат и хабер от хубавите баници, които се правят из нашия край, а освен това, се пулят като им кажеш, че тиквата е за ядене, а не за фенери
30 Октомври 2005 17:13
Американските тикви за печене не стават, поне не и тези дето се продават за украса по Halloween. Три години поред пробвах да пека преди да се откажа. Но става се използват за приготвяне на сладкиши, с повечко захар.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД