|
| Иван Гетов |
- Г-н Гетов, може ли да кажете колко от българските граждани имат заявен настоящ адрес в Турция, тъй като вече е ясна датата на изборите за европейски парламент?
- Разбирате, че това е динамична материя и данните се променят ежедневно. Към настоящия момент около 185 000 души, които отговарят на критериите за избиратели, имат постоянен адрес в България и настоящ в Турция. Те са навършили 18 години, не са лишени от свобода и нямат правни ограничения.
- Значи тези хора няма да могат да упражнят вота си в България на 20 май?
- Пак казвам, че тази цифра е динамична. Ако се запази такава до датата на съставяне на избирателните списъци, съгласно чл. 31 те ще бъдат извадени от избирателните списъци по силата на неговия текст, който задължава всички, които нямат настоящ адрес в страната към датата на съставяне на списъците да бъдат заличени от тях. Избирателните списъци ще бъдат обявени на публични места 40 дни преди вота.
- Тъй като критериите за принципа на отседналост са да са живели три месеца преди датата на вота, тази дата започва да тече от 20 февруари, така ли?
- Това са критериите за право на избор. А по отношение на съставяне на избирателните списъци в закона пише кои трябва да бъдат заличени от тях и кои трябва да бъдат включени. В чл.31, ал.2 пише "заличават се също имената на гражданите, които имат настоящ адрес към датата на съставяне на избирателните списъци в държава, която не е членка на ЕС". Разберете, че има разлика между правото на глас и съдържанието на избирателните списъци. Вие имате право да гласувате, но ако сте в САЩ, вие няма да попаднете в избирателните списъци, защото нямате настоящ адрес в България или страна от ЕС, но никой не ви отнема правото да гласувате. Отивате в секцията, доказвате, че сте български гражданин, подписвате декларация, че отговаряте на условията по чл.4, ал.1, вписвате се допълнително в списъците и гласувате.
- Имате ли данни колко български граждани имат настоящ адрес извън страни от ЕС.
- Съгласно национална база данни "Население" българските граждани с постоянен адрес в Република България и настоящ извън държавите от ЕС са около 232 000 към момента.
- Как се процедира с едно лице, което живее отдавна в чужбина, но е запазило настоящия си адрес? По закон 30-дневния срок за деклариране промяната на настоящия адрес важи единствено за България.
- Съгласно чл. 99 от Закона за гражданската регистрация всеки български гражданин, който има настоящ и постоянен адрес в България, е длъжен в 30-дневен срок да направи корекцията на своя адрес. Всеки един отговаря за изпълнението на този закон. В закона има задължение на колегите от МВР съгласно чл.117, ал.3 от ЗГР - при установяване на нарушение да издават наказателно постановление.
- Но знаете, че е масова практика това правило да не се спазва?
- Така е.
- Имате ли данни колко са заявили настоящ адрес след завръщане от чужбина през последната година например?
- Това е динамичен процес. Постоянно става едно преадресиране.
- А имате ли наблюдение дали някои българи все пак спазват закона?
- Разбира се, масово се прави това по задължение, когато е принуден заради други изисквания на здравната каса, социално осигуряване и т.н. Тогава просто трябва да има българска регистрация.
- Имате ли информация колко дълго хората с двойно гражданство са пребивавали в чужбина?
- Не, ние не водим статистика за напускане, влизане и пребиваване в страната. ЕСГРАОН няма тези задължения. Ние нямаме представа колко са гражданите с повече от едно гражданство. Системата на ЕСГРАОН регистрира всички български граждани независимо от това две, три или няколко гражданства имат. Нас ни интересува българското гражданство. Няма задължителен закон или нормативен акт, който да ви задължи да декларирате колко гражданства имате.
- Значи няма система в страната, която да отчита двойното гражданство?
- Точно така.
- Смятате ли, че това е пропуск в закона, не е ли редно държавата да има такива данни?
- Зависи. Зависи от интересите на държавата. Ако за някой е необходимо да се знае колко хора имат двойно и повече гражданства, да. Ако за нуждите на някои от държавните институции е необходимо, да.
- С оглед на критериите за отседналост, които се въвеждат при този вот, а и евентуално при местните избори, необходимо ли е да се знае колко българи имат двойно гражданство?
- Едното с другото нямат нищо общо. При критерия за отседналост пак става дума за български гражданин. Какво значение има, че той има и перуанско гражданство например. Нас ни интересува критерия българско гражданство. Изборите са за българските граждани независимо от това колко други гражданства имат.
- МВР ще чисти ли този път избирателните списъци, които ще подготви ГРАО. В кои случаи вашите списъци ще могат да се коригират?
- МВР няма ангажимент съгласно закона. Ние сме тези, които заличаваме хората без настоящ адрес в България. Списъците ще могат да се коригират във всеки един момент, в който вие имате основание да поискате промяна, ако нямате настоящ адрес към датата на съставяне на избирателните списъци, но непосредствено след това регистрирате настоящия си адрес. И тъй като вече сте изпуснати от избирателните списъци, може да претендирате да бъдете включени.
- Това означава ли, че ако два или три дни преди вота си регистрирам настоящ адрес в България, също ще мога да претендирам да гласувам?
- Да, при положение че вие изпълнявате чл.4, ал.1 и параграф 1 от закона, вие сте обосновано и служебно зад граница, изпълнили сте чл.99, че повече от един месец след смяна на настоящия адрес сте го коригирали. Така че в такива случаи - да.
- Един български гражданин от Турция с двойно гражданство би ли могъл два дни преди вота да дойде в България, да си регистрира настоящ адрес и да има претенции да бъде вписан в избирателните списъци?
- Два дни преди вота той може да дойде, ако е български , и да регистрира настоящ адрес, където пожелае в страната. При положение че изпълни и може да докаже, че е изпълнил изискванията на чл.4 - да е живял 60 дни от последните 90 в България, той ще има право да гласува.
- Това се доказва само с декларация?
- С декларация, но той носи отговорността за неправилни данни в нея.
- След това кой ще провери истинността на тези декларации?
- В закона няма задължение да бъде проверявана декларацията от главна дирекция ГРАО.
- Как на практика може да бъде установено дали един български гражданин през последните 3 месеца е бил в страната - чрез какъв документ се доказва това?
- Дали е бил в страната не знаем как би могло да бъде доказано, но за всяка една адресна регистрация има дата на преадресиране. Така че по тази хронология ние за всеки конкретен случай, за който бихме били сезирани, можем да проследим в определен времеви период дали се събират 60 или 90 или колкото дни са необходими между две адресни регистрации.
- Има много български граждани, които имат регистрация на постоянен и настоящ адрес у нас, но не пребивават в България? На практика те не могат да бъдат "хванати"?
- Вярно е. Пак казвам, при установяване от органите от МВР те подлежат на наказателна санкция за неизпълнение на закона.
- Това как може да стане на практика, чрез информационната им система, която до 1 януари е отчитала влизане и излизане от страната ли?
- На практика по много начини. При нарушение, като се направи проверка и се установи, че сте нарушили закона, ще ви санкционират.
- Вие сега ще си сътрудничите ли по някакъв начин с МВР при подготовката на избирателните списъци за вота на 20 май?
- Не, няма как. На миналите избори имаше задължение те да ни подадат информация за всички напуснали страната, а не живели. И тогава до 1 януари системата на МВР поддържаше информация за вашето движение извън и във страната. От 1 януари обаче вече не поддържат тази информация. И затова тук критерият е настоящ адрес.
- След вота ГРАО ще проверява ли за двойно гласуване?
- Съгласно закона ЦИК ще има задължение да ни възложи проверка за двойно гласуване.
- Намаляват или се увеличават нарушителите, които гласуват по няколко пъти на едни и същи избори?
- Не мога да кажа, че се увеличава броят им. На парламентарните избори открихме около 500 нарушители, приблизително толкова бяха и на последните президентски избори.
- Имате ли разчети колко пари ще поиска ГРАО за изборите за 20 май?
- В момента работим по финансовата част на изборите, но предварително мога да ви кажа, че сумите са съизмерими като тези за президентските избори - тогава бяха около 600 000 лв. и отделно около 180 000 лв. за проверка на двойното гласуване.
- Имаше сигнал в комисията за защита на личните данни, че получавате съдебните решения за промяна на семейния статус, в които има доста лична информация. Как процедирате с тези документи, те унищожават ли се, колко души на практика имат достъп до съдебните решения?
- Достъпът до тези документи е регламентиран в закона за гражданската регистрация. Съгласно чл. 115, ал.1, т.7 съдилищата ежеседмично предоставят съдебните си решения. Това е по простата причина, че всички наши отразявания в системата подлежат само на документирани факти. Примерно във вашия акт за брак би трябвало да стане корекция след получаване на съдебно решение за разтрогването му.
- Да, но вас ви интересуват конкретните факти - в случая решение за промяна на семейния статус. Вас не ви интересува с кого и как е изневерявала на съпруга си една жена, за да се стигне до това решение?
- Спор няма. Но в закона пише, че съдебните решения се предоставят ежеседмично в главна дирекция ГРАО. Законодателят така го е решил. Това решение се архивира към документа, на който се налага корекция.
.Между впрочем и на наще хора са им организирани екскурзии и то няколко , само че екскортирани от башибозук.
