Ако допуснем, че властта е с думи да се правят неща, и продължим това допускане, че тези направени неща се отразяват в медиите, то ще вземе да излезе, че един от най-властупражняващите български хора в последно време е лидерът на СДС Петър Стоянов. Две негови решения станаха за кратък срок изключително благодатна тема за коментиране навсякъде из публичното пространство, макар и с неособено положителен знак. Първо беше решението да издигне Георги Константинов - според собствените му думи активен борец срещу тоталитаризма и държавата (което прочее си е чиста истина), за член на Комисията за досиетата, след което ни връхлетя и с новината, че е решил да се присъедини към европейските консерватори през главата на и в разрез с политиката на Европейската народна партия. Не може да се отрече, че по правилото "всичко е реклама" Петър



Стоянов успя да обере доста медийно внимание



и да се превърне в гореща тема. И това е, което можем да определим като една от възможните мотивационни стратегии, за да разберем поведението на синия лидер. СДС, както и много други десни партии в България, е с почти затихващи функции, така че шум - какъвто и да е, ще му дойде добре. Не е важно заради що те споменават вестниците, важното е да те споменават. PR-ът е дейност със специфични параметри и когато не можеш да го употребиш позитивно, можеш да го употребиш скандално. Защото, ако преброим колко пъти беше питан за действията си Петър Стоянов, колко тълкуватели се упражниха на неговия гръб (включително аз с този материал, разбира се), няма как да не стигнем до извода, че целта е постигната - СДС и неговият лидер се превърнаха в притча во езицех. А преди изборите за европарламент това е си е направо манна небесна за всяка партия от страната на разбитите авари. Ето защо е напълно обяснима упоритостта, с която Петър Стоянов продължава да стои зад кандидатурата на Георги Константинов - колкото по-дълго се раздува случаят, толкова по-добре е за разпознаваемостта ни сред масите.

Само че



това не е единственото обяснение,



съществува и друго, доста по-грубо, което гласи: всичките тези маневри, особено около препирните дали Георги Константинов трябва или не трябва да стане член на Комисията по досиетата, целят едно-единствено нещо - нейното конституиране да се забави колкото се може повече именно заради датата на евроизборите. Та по този начин хора, които иначе биха били шкартирани от участие в тях, да си преминат по живо, по здраво и да се настанят в удобните страсбургски кресла. Оттук и фойерверкът навън - той беше отгърмян за отклоняване на вниманието: един вид споровете е ли евроскептик или не лидерът на СДС да замъглят скандала около неработещата Комисия за разкриване архивите на бившата Държавна сигурност. Клиноведска версия, която никак не е ласкателна за Петър Стоянов, защото, ако излезе вярна, ще се окаже, че той е само пионка в ръцете на други, които местят фигурите по шахматната дъска. Той е чист, партенката с неговото картонче не мина, значи има до и около него хора, които биха били доволни истината за досиетата да се забави колкото се може повече. И съответно го манипулират в тази посока. А той им се поддава с присъщата си галопираща чистосърдечност.

Но може и да е друго, не така зле звучащо. Че всъщност упоритостта идва от желанието на синия лидер да демонстрира едно към едно, че



България продължава да се управлява от креатури на ДС,



че освен държава на мафията тя е държава и на бившите служби (което в известен смисъл е едно и също). Поради това нежеланието на Националната служба за сигурност да приеме за член на Комисията Георги Константинов е нещо като самодемаскиране, самоиздаване: Ето, вижте, новата служба е същата като старата, почти не се е променила! И преди са преследвали Георги Константинов, и сега го преследват: какво ли не му измислиха и извадиха - че е атентатор, бомбаджия, че имал връзки с терористични групировки!? Забележете обаче: атентатор е, понеже бил взривил паметника на Сталин в София, бомбаджия е, понеже направил бомба да гръмне апартамента на дипломат, за да развали взаимоотношенията ни с Великобритания, ама тя не гръмнала; а връзките му са с организацията "Баадер-Майерхоф", която отдавна се е саморазпуснала, а съвсем наскоро от затвора ще освободят още по-страшна терористка от Георги Константинов - Бригите Монхаупт, създателка на фракцията "Червена армия" (RAF)... Така че това, което ни изтъкват представителите на НСС, е само знак, който ги издава, че никакво НСС не са, а продължават да си бъдат КДС. И ние ги разкрихме!

Три възможности - една хитра, друга заблудена, трета самоотвержена. Ако е вярна първата, то тя ще доведе до ситуацията на "Хитрата сврака с двата крака" по простата причина, че българската публика много-много



не си пада по някой, който става резил



А точно това се случи в Страсбург и то няма как да не се прехвърли и върху вътрешнополитическите действия на орезиляващия се. Ако е вярна втората, тя е още по-неприятна: за сетен път ще потвърди подозрението, че поведението на българските политици, и то най-вече на тези от остатъчното СДС, е неавтентично, че се дърпа от други, умно скатаващи се зад гърба на синята партия. Ако пък е вярна третата, тя си е направо самоубийствена: самопожертвователността по един толкова важен за обществото казус като досиетата води единствено до забавяне на тяхното отваряне и няма как да донесе дивиденти. Смислената политика от многото пътеки избира онази, която води най-бързо и точно до целта, а не която се вие покрай бурени и хълмове и те забавя непоправимо. Защото винаги има голямо значение кога ще стигнеш, не само как ще стигнеш. И от това кога зависи понякога дали въобще си успял да стигнеш.

Прочее, за всичко описано по-горе има и една четвърта възможност. Но тя е толкова нелицеприятна, че чак е обидна. Не обаче за деятелите, а за нас - свидетелите, дори в някаква степен почитателите. И тая последна четвърта възможност гласи: а пък дали всичко това не се случва от глупост?