Синът ми, на 9, онзи ден се хвана да готви и направи салата, рецептата за която му доверил негов съученик в училище. Нарязани на дребно ролца от раци, майонеза, царевица и няколко капки кетчуп...

Малко е да кажа, че ме учуди, още повече че го направи съвсем сериозно, с неподобаваща за възрастта и характера му методичност.

Внезапно се сетих, че вероятно в представите му готвенето е изключително мъжка, освен това отговорна работа. А как иначе? Баща му обича това занимание; самият пък телеекран, откъдето размахват тенджери и тигани Звездев, Ути, или съпътстващите риболовните изпълнения на Рекс Хънт мъжаги край печката го убеждават колко мъжко е това. Главно бабите му показват някаква алтернатива понякога - но в сравнение с телевизора те са слаб авторитет, нали.

Забавно. Но и умислящо от гледна точка на темата за



междуполовите пертурбации и пермутации.



Истината е, че мъжете и жените отдавна не са, което бяха - като социална и семейна роля.

Изминали са едва 100 години от времето, когато жените в Европа получиха право на глас - преди това са нямали. Главната им работа е била да си стоят вкъщи - и да въртят домакинството. Първата европейска държава, демонстрирала екстравагантно за времето си политическо свободомислие, е Финландия; тя разреши на жените, дотогава безгласен политически пол, да гласуват.

Жените бързо си извоюваха свободи, немислими преди столетие.

Те вече се трудят във всички "мъжки" доскоро професии, карат коли, грижат се за семейства, вземат решения за собствената си съдба, за тази на децата си, за тази на страната си и за тази на света... Наемат си, ако искат, иконом, готвач, мъжка гейша или сексуален партньор за час... (Това помпа и други стереотипи - сигурно сте гледали една свежа реклама, в която самоуверена лейди плаща с кредитна карта обяда на младо момче, а после го "обезчестява"...)

Очевидно има промяна в ролите, при това рязка. А като казах гейша, се сетих за Япония и случай, разказан от Ямамото Цунетомо в книгата "Хагакуре - записките на самурая"... Въпросният Ямамото е живял преди има-няма 300 лета. Той пише в мемоарите си как веднъж някакъв мъж, докато вървял из едно селище, бил нападнат от силна телесна нужда... Мъжът похлопал на портите на един дом и помолил да го пуснат в нужника в градината. В къщата била само стопанката, която се смилила над притеснения човек. Та мъжът тъкмо бил влязъл в тоалетната и взел да се разпасва, когато внезапно се върнал стопанинът, и - настъпил казус за съд.

И съпругата, и пътникът със слабия стомах били вързани и изправени пред местния господар, който постановил, че двамата следва да бъдат разпорени, защото са нарушили закона. Въпреки че очевидно не ставало дума за прелюбодеяние, жената нямала право да пуска вкъщи чужд мъж в отсъствието на "титуляря" на дома. А мъжът пък нямал право да влиза. (Писателят самурай Ямамото горещо подкрепя присъдата.)

Ясно е, че тези роли са безвъзвратно в миналото.

Но какво го чака съвременното семейство, стъпило най-вече върху християнския модел за семейни взаимоотношения, който явно е тесен на съвременните жени, пък и мъже?

Познавам много семейни двойки край себе си в толкова перманентна или остра криза, че думата "семейство" и "криза" ми звучат неподходящо. Сякаш са изпразнени от съдържание.

Дори театърът изглежда добър индикатор за това. Поне последните няколко века меката на театралното изкуство - Лондон, както и излезлите от школата му драматурзи, захранваха световната сцена със семейни драми. Разбираемо е - драмите на идеологията и религията бяха заместени от генератора на последния драматизъм - семейството. Които изглеждаха вечни. Да си спомним и Хемингуей: "Не, не е като лов на слонове... Когато човек има семейство и деца, ти имаш семейство, аз имам семейство, или пък Карлос има семейство, няма нужда да търсиш опасност. Когато имаш семейство, опасности винаги съществуват."*

Но днес дори театърът започва леко да скучае от семейната драматургия -



дали Ибсен и Едуард Олби също няма да станат ретро като Цунетомо?



Не знам друга страна, която толкова да прокламира семейните ценности, колкото САЩ.

Но тъкмо там едно изследване - на Стивънсън и Уолфърс, професори по обществени политики, обръща внимание на факта, че растат не разводите - те всъщност спадат. Само че по-бързо, и рекордно, спада броят на браковете. Хората не се женят, съответно не се и развеждат. За последните 25 години спадът на браковете е достигнал най-ниското си равнище.

Авторите твърдят, че се очаква "бъдещ шок в моделите на женитба".

Един създател на бестселъри - Робърт Блай, анализира краха на мъжките стереотипи в "Да бъдеш мъж днес" така: "Известно ни е, че горните петнадесетина метра от водата в мъжката душа днес са много размътени и разбъркани. Толкова много роли, от които мъжете са зависели стотици години, са се изгубили или изчезнали. Вече никой не иска от тях да извършват неща от рода на лова и пиратството."

Но жените са не по-малко объркани от революцията в ролите - твърдя, че познавам нещата отблизо - те не ми изглеждат ентусиазирани от победите.

Какво го чака семейството в световен аспект, не знам - но каквото и да е, не ми изглежда да идва под звуците на Менделсон.

(А салатата на сина ми се оказа доста вкусна, между другото.)



--------

*"По синята вода. Писмо от Гълфстрийм., Ескуайър 1936