Обикновено, когато започне някоя показна акция, както тази със затварянето на сайтовете за свободна обмяна на данни, си задавам класическия въпрос: "Кому выгодно", но в малко по-различен вариант. Кой иска да вземе този бизнес? Кой в момента пуска промоция на нов софтуерен продукт? Или кой не си е реализирал продукцията?

Хората, които организираха целия този лов на вещици, очевидно много добре знаят какво правят, те не са прости, нито неграмотни. Това обаче не означава, че целият този цирк не е една голяма простотия. Още по-тъжното е, че в очите им май и ние самите минаваме за прости хора.

След цялата кампания "Внимание! Пиратството ограбва!", която се въртя до безумие по националните телевизии, радиостанции, аутдор, би следвало да си помислим, че всичко това е редно, законно и едва ли не в подкрепа на българската и световната култура. Обаче целият този опит да ни изкарат прости направо ни ограбва. Защото става дума за очевидни неща.

Години наред по центъра на София и всички останали градове в страната се продаваха и се продават пиратски дискове - музика, софтуеър, филми - еротични и игрални. Дори в дните, когато спецченгета атакуваха офисите на тези, дето поддържат "Арена", "Замунда", "Бол", съвсем спокойно можеше да се купят такива дискове на "Славейков", "Солунска" и прочее. Ключовите думи в случая са "купувам" и другата - "продавам". Преди да се опитват да ни пробутват загрижеността си от кражбата на интелектуална собственост, агентите трябваше да гледат филма "Карибски пирати. Сандъкът на мъртвеца". Него спокойно можеха да си го дръпнат от някой торент - безплатно. От характера на морските кръвопийци става пределно ясно, че целта на пиратството е печалба. Взимаш трупаното с труд имане от някого и живееш с него, продаваш и ставаш благородник от златото, дето си откраднал.

Има и друг вид пирати. Те вземат от тези, дето имат, и го дават на тези, дето нямат, като комисионата все пак остава за тях. Никой не остава на сухо.

В сайтовете, които сега са спрени, няма търговия. Има споделяне. Образно казано, ако си купите вестник "СЕГА" и го дадете на комшията, това се нарича споделяне, а не пиратство. Комшията ще го прочете, но не е пират. Той може да стане такъв, ако отиде с копието пред Националния стадион и го продаде за 20 ст.

По логиката на спецченгетата всички библиотеки трябва да бъдат затворени, защото в тях авторското право на писатели, поети, научни работници се споделя с хиляди хора безплатно. Това е толкова ясно за разбиране, че и на моя невръстен племенник ще му светне в мозъчето.



Лъжа е, че авторите не получават пари за споделени файлове



Дотук говорим само за логика и философия на пиратството. Сега идва и десертът. Самият законодател се е погрижил да постави основите на компенсацията на носителите на авторски права по отношение на споделени авторски продукти. В Закона за авторското право и сродните му права е въведено т.нар. компенсационно възнаграждение. Общо взето, ние всички, които имаме компютри, плащаме за него. Това означава, че когато купуваме CD, DVD, видеокасета, харддиск, преносима памет, ние даваме някакъв процент в този фонд. Този фонд отива в организациите, които представляват авторските права, и авторите получават възнаграждение. Как става това, не е предмет на тази статия. Факт е, че ние плащаме. Факт е, че хората, които поддържат сайтовете, на които има безплатни филми и музика, не получават и стотинка от тези пари. Ние не плащаме, те не получават и това означава, че не нарушават закона.



Обърканата ценностна система - българска култура



Ние тайничко плащаме и за много други неща. Плащаме за българската култура и тезата на "Внимание! Пиратството ограбва!" е тотално извратена. От директните и косвените данъци, които всеки от нас плаща, се финансира не само Министерството на културата, но и всички фондове за производство на филми. Националният филмов център, БНТ, фондации… Това, което нас ни ограбва, е, че ние нямаме никаква власт да променим начина, по който се харчат данъците за култура. Ето ви експеримент. Сложете един съвременен български филм в свободните сайтове и да видим колко пъти той ще бъде изтеглен оттам. В същото време един стойностен филм, дори и да се разпространява свободно в торентите, ако го пуснат на нормална цена, той ще бъде купуван. Това се видя с ленти като "Опасен чар", "Оркестър без име" и много други. Волята на българина да подкрепя съвременната култура си пролича и от особения случай с албума на "Ъпсурт". Въпреки че той изцяло е финансиран от "Нескафе" и съответно разходите по него до голяма степен се покриват, хиляди хора предпочетоха да си го купят, за да им свалят шапка за усилията и таланта.



XXI век сме! Елате да живеете в днешния ден



От всичко казано дотук става ясно, че акцията на спецполицаите не е много законна, не е насочена към пресичане на незаконно забогатяване, че няма за цел да удари организираната престъпност и че не е в подкрепа на българската култура. Аз дълбоко съм убеден в две неща: тези хора знаят какво правят, но не знам за кого го правят. За съжаление въпреки данъците, които плащам, въпреки законните си основания аз нямам достъп до тази информация. Не искам да съм пират, а да получавам това, за което плащам.

Вече сме в един нов век, далеч след началото на постмодерния свят. Всичко се изменя, дори начинът, по който хората се забавляват. Киното и музиката са огромен бизнес. Този бизнес сам трябва да намери начин хем да привлича много потребители, хем да се защитава от посегателства. Големият бизнес това и прави. Стремежът към огромни печалби не може да търпи "библиотеките". Не може да търпи филм като "Казино Роял", който предварително е изплатен от рекламите, да не спечели поне $1 млрд. допълнително. "Майкрософт", който монополизира пазара и може да си прави каквото пожелае, никога няма да се съгласи печалбата му да падне под цената на външния дълг на Бразилия.

Библиотеките обаче не са таксиметрова служба и е тъпо да ти пускат брояч за всяка секунда, която прекарваш в нея. Хората имат право на свободни територии, хората имат право да споделят идеи, култура, без това да се отразява на дневната им дажба храна, парно и прочее.

Опитът това право да се ограничава е вече престъпление. А липсата на избор, на свобода е по-голямо престъпление и това, което наблюдаваме, обслужва всякакви други интереси, но не и на културата, на авторите, ако щете, и на националните приоритети. Точно поради тази причина, без да плащаме на Министерството на културата, можем да развеем знамето: "Внимание! Простотията ограбва!"