Проектът за трансбалкански петролопровод Бургас-Александруполис е за един милиард евро. Бургас-Александруполис е най-късият и най-евтин път за Русия да излезе от Черно море, без да минава през Босфора (имаше и други идеи, между които и една на САЩ - от Бургас до Адриатика през България, Македония и Албания).

Тръбата Бургас-Александруполис заобикаля босфорската запушалка, където е ветровито и при лошо време танкерите чакат до 10 дни. Прочетох коментари в руския печат, че след 15-годишни опити Русия най-после успяла да заобиколи хем Босфора, хем Украйна, хем тръбата Баку-Джейхан. Путин бил преначертал световната енергийна карта.

Твърде преувеличено е това. И бравурно. По световните стандарти 280-километровият трансбалкански петролопровод е "къс и тънък". Капацитетът му е една четвърт от този на дългата тръба през Аляска например. Ако всичко върви по план - нещо, което никога не става - по тръбата ще потече нефт през 2009-а, а проектираният капацитет (800,000 барела дневно) ще бъде достигнат към 2012.

После ще се види дали българското дялово участие (24,5%) ще остане българско, или ще стане чуждоземно (макар че "Шеврон" например е "транснационал", напоследък се надигат газово-петролни национализми, но това е друга тема).

Струва ми се, че тепърва ще се преговаря - и то в условия на променяща се стопанска и военополитическа обстановка - какъв нефт ще докарват от Новоросийск танкерите, акостиращи на терминала в Бургас: само руски нефт или "и" руски.

Мисля, че Путин, който стана президент на Русия в края на 1999 г. и през 2007-а уличи САЩ в нарушение на някои военни договорености, е принуден да се отклони от схемата на бившия премиер Евгений Примаков. Тя оспорваше модела на еднополюсен свят и съдържаше кълнове на противостоене на Вашингтон. Нещо, което Русия не може да си позволи. Защото за нея е по-важно да се интегрира в световното стопанство, така че да се модернизира,.

Проектът Бургас-Александруполис стана реализуем поради предизвиканото от САЩ покачване на нефтените цени и в този смисъл е страничен продукт от политиката на САЩ. Руска тръба все още не значи североамериканска тръба. Но като кажем нефт, значи газ. Не се смейте. Зная, че това ви напомни за "Като кажем Ленин, това значи партията и като кажем партията, това значи Ленин" и се захилихте. Добре, не ви се сърдя, и аз се подхилвам заедно с вас. Но вижте защо нефт значи газ:

Неизбежната енергийна зависимост на ЕС от Русия е повече газова и по-малко нефтена. Сега ЕС си набавя от Русия една трета от нефта и 40% от газа, който потребява. След постигнатата руско-българско-гръцка договореност за петролопровода Бургас-Александруполис Путин вероятно отново ще натисне Караманлис за участие на "Газпром" в трансграничния газопровод от Турция (за ?300 млн. = $400 млн.). Той ще влезе в експлоатация през юни. Тази тръба с капацитет 11 млрд. куб. м годишно е джойнт венчър между "Depa" and "Botas", чиито контролни пакети държат гръцката и турската държава. По споразумение с италианската Edison group тръбата ще продължи по дъното на Адриатика и ще стигне до Италия към 2012.

Сега Гърция внася руски газ от България и втечнен газ от Алжир. Не е изключено Гърция да предпочете да купува азербайджански газ през новата тръба от Турция, вместо да увеличи своята зависимост от руски газ през България. Забележете:

Докато ЕС се напъва да изработи обща политика срещу енергийната зависимост от Русия, унгарците се договориха с "Газпром" подморският "Син поток" до Турция да стигне до Унгария и Австрия през България и Румъния. Почти по трасето на "Набуко" (проекта на ЕС), за да стане Унгария енергийно-разпределителен център. Когато и ако бъде завършен (най рано през 2011 г.), този "Навуходоносор" (за ?5 млрд. = $6.6 млрд.) би доставял на 27-те от ЕС над 30 млрд. куб. м газ (сега ЕС внася от Русия 150 млрд. куб. м).

Енергийният комисар на ЕС (Андрис Пиебалгс) иска газът, стигащ до Австрия, да не е руски, а азербайджански. Трасето на "Набуко" е почти успоредно и също дълго над 3 хиляди км, но нали през януари 2006 руснаците и украинците се скараха за транзитирането и европейците се вдървиха от страх да не останат на студено. Там е работата, че за разлика от европроекта "Набуко" "Синият поток" вече си тече.

Но "Син поток" засега изпомпва под 3 млрд. куб. м газ годишно, което е недостатъчно. Той тече под най-дълбоководната тръба на света. Трябва му компресия, която не може да се постигне без тръбите от Украйна и Беларус.

Трудно е за България да загуби в този световен покер. Но аз се обзалагам, че ние ще преодолеем тази трудност.