Наскоро в София бе открита нова, супермодерна болница. Страшно много пари се изляха в нея. Собствениците й решиха да привлекат най-добрите лекари от столицата, като им предложиха много по-високи заплати от тези, които получават в държавните болници. Бяха поставени две условия - без подкупи и без паралелна частна практика. Познайте какво стана? Опитните доктори останаха по местата си - при ниските заплати, а модерната болница, за добро или за лошо, се напълни с млади специалисти.

Това е положението в здравеопазването.

Добрите доктори не сменят местоработата, защото местоработата няма значение - дали е в болницата Х или Y, все тая.



Те си имат своята "пациентела"



и това им е достатъчно. Те протестират срещу наистина ниските заплати, но истината е, че въобще не се интересуват от заплатите. Няма свестен доктор в София, който да не работи поне на още две места и едното от тях обикновено е частния му кабинет. Няма свестен доктор, който да не изкарва за няколко дни месечната си заплата. Забележете кой плаче за заплати, когато има докторската стачка - медицинските сестри плачат. И младите доктори, които не са успели да си намерят странични доходи.

Това е моделът на българското здравеопазване - ниски заплати в държавните болници и много възможности за допълнителни доходи по веригата. Средностатистическият болен българин не може да разчита на нищо друго, освен на шанса. Той е абониран за близката държавна болница, която по правило прилича повече на морга, защото не може да си позволи да налива пари в хранителната верига на докторите, която по данни на СЗО само за 2005 г. глътна 1 млрд. лв. Нормалният пациент не може да си позволи да обикаля частните кабинети, не може да си позволи да търси по-добрите лаборатории и да лежи в болниците, в които има телевизор, който не делиш с 6 души в стаята.

Има ли криза в здравеопазването? Това криза ли е? Да, за пациента е криза.



Системата обаче не е в криза,



там хаос няма - тя е подредена, устойчива.

Вижте историята на Любомир и Красимира Чолакови, които дадоха подкуп от 300 лв. на д-р Стоян Пернишки от "Пирогов", а полицаи спипаха лекаря с белязани банкноти. Сама по себе си тази история не е интересна - такова преживяване са имали хиляди хора, сблъскали се със здравната система. Няколко лева, една бутилка, една икона - кой не е давал? Но точно защото историята не е уникална, точно защото е обикновена, тя е твърде, твърде показателна.

В тая история имаме мъж на пациентка, който смята за съвсем естествено да даде нещо на доктора, защото той си е свършил добре работата - оперирал е успешно жена му. Имаме доктор, който не пие уиски и не яде бонбони, а иска пари. Използва служебното си положение, иска много, но после кандисва да получи подкуп в размер само на две минимални работни заплати. Имаме и д-р Спасков, шеф на "Пирогов", който по-късно ще обясни, че



в случая няма подкуп,



а нормално уважение от страна на пациента към лекаря.

Историята продължава. Доктор Пернишки вече работи в частна клиника, а бившите му колеги от хирургическия кабинет на първия етаж в болницата толкова се "стреснаха" от проблемите на гражданина Любомир Чолаков, че му лепнаха снимката с надпис "Търси се жив или мъртъв". Влиза човекът и какво да види - едни хора с остри ножове го търсят и не им пука дали е жив или мъртъв. Тук се намесва доктор Спасков, който обяснява на публиката, че и докторите могат да се шегуват. Сигурно Спасков говори по принцип, сигурно не допуска, че е нормално доктори да се шегуват с пациенти.

Едва ли от конкретния случай може да се правят изводи за криза в цялото съсловие. Всеки е попадал и на свестен лекар, който не демонстрира нагло претенциите си, не парадира с простотията си и не си играе с хуманността.

Възможно ли е долнопробната търговия да бъде извадена извън здравната система? Вероятно в този момент отговорът е - не.



Тук става въпрос за манталитет -



и на доктора, и на пациента. За уседнал манталитет, граден с десетилетия. Пациентът се страхува за най-скъпото - за здравето си, и попада на хора, които не може с лекота да смени - такава е здравната система. Попада на хора, които не може да избере, както прави с майстори в дома си. Заради всичко това той с лекота влиза в сивия сектор и ръси уиски и бонбони на поразия.

Заради този уседнал манталитет докторите продължават да смятат болниците за храм, в който задължително се дават дарения, а не за нормална част от цялата верига на обществени отношения. И промяна не може да има. Доверието на българина към здравната система падна по-ниско от доверието му към правосъдната система.

Кой може да промени това? Държавата? Изключено. Та тя роди и поддържа проблема. Тя създаде целия този хаос.

Могат да го променят само хората, които нямат какво да губят. А трябва да си леко луд, за да прецениш, че няма какво да губиш. Трябва да си поне Любомир Чолаков. К'во му стана на тоя човек?