Пуснах радиото сутринта: да има някакъв звук в къщата. Споменаха нещо за БТК, после за нашумелия лекарски подкуп. Стари новини, дори не и новини. Това, че май пак ще се продава БТК, се завърта периодично. Този път - не от държавата. И затова - не за двестатина милиона, а за милиард и половина, че и повече. В евро, все пак. Никой не вярва, че цената й се е покачила тъй стремително. По-скоро винаги си е била висока. Само че нас близо десетилетие просто ни баламосваха, че от многото "неуспешни" продажби тя направо се е сринала. Защото горе-долу толкова време компанията бе предмет на сделки, които ту се сключваха, ту се разваляха, и бе обвита в такава партийна пропаганда, че днешната опозиция може само да си мечтае. Защото



мечтата на всяка партия е да застане зад щанда



И да продава...

Спомнете си романтичното време, когато един бивш депутат бе засечен да търгува с маратонки на женския пазар и това излезе във всички вестници... Тогава (ако не се брои продажбата на национални интереси, за което се смята, че е друга тема) политиците се занимаваха с ей такива дребни продажби, а будната съвест на печата не ги изпускаше от поглед. Съществува подозрение, че още по онова време подобни амбуланти като онзи с маратонките са били нарочвани за отвличане на вниманието. Защото тогава в обществото продължаваше да се усеща наследената от социализма нагласа към морално-етичните сюжети. Както бе характерно за онова наследство, то се прилагаше избирателно: за едни маратонки се вдигна врява, а дръзката продажба на сухото мляко от помощите например бе само смутолевена. Но това не попречи на умни хора да предскажат, че за дълъг период в България продажбите ще се превърнат в отрасъл. И... да познаят...

"Магазинът" отвори врати, приличен по-скоро на онези складове, където се търгува на едро, но могат да се купят и единични бройки: нахвърляни, неподредени стоки, със запуснат вид, прашни, но годни. (Нещо като Илиенци, само че без китайци.) Само дето го нямаше надписът "разпродажба до изчерпване на количествата". Впоследствие се оказа, че количествата са практически неизчерпаеми. И разпродажбата не секва.



Екзотичното тук открай време са били цените



Високопоставени чиновници, министри и политически сили показват и днес забележителна приемственост. Традицията шества от ценоразпис в ценоразпис: понякога рафинерии и химкомбинати, авиокомпании и ВЕЦ-ове се продават на цена като за чифт маратонки. Нещо повече - разправят, че за подобна сума (като за чифт маратонки) била изтъргувана цяла... обувна фабрика. Сделки за по един долар бяха коментирани мимоходом и калкулирани като печалба.

За ценоразпис тук може да се говори само символично. Този вид документи в българския "магазин" са строго поверителни. Класифицирана информация, особено опасна за разкриване. Макар тя да не съдържа действителните цифри и макар обществото отдавна да таи подозрението, че тая евтиния е само рекламна клопка, а всеки, който иска непременно да купи, отнапред знае, че остатъка (до действителната цена) ще даде под масата на самия продавач. Ненапразно при всяка по-едра продажба политическите противници (по правило - от опозицията) искат мораториум върху сделката. Този мораториум те си го представят като някаква ревизия, след която персоналът се сменя и назначават честни хора, на които се дава



шанс на свой ред да загубят честността си



Тази загуба на честност зад тезгяха на политическия магазин е сияйната мечта за партиите и техните партийци. А самото противостоене и чат-пат сблъсъци между политическите сили не иде от идейните им различия, а си е банална икономическа конкуренция. И затова е тъй безкомпромисно.

Когато се говори за политици и високостоящи бюрократи, може да се погледне от другата страна - не какво продават, а какво купуват. Покупките "по служба" за тях са си пар екселанс продажби: във всеки случай приходите не отстъпват.

Но и в двата случая скритият предмет на тази търговия сме ние с вас...

Нас търгуват по върховете, нас разменят и залагат,



ние с вас сме винаги включени в цената



Като работници - и после безработни. Като граждани - и после емигранти. Като горди - и после сломени. Като здрави - и после поболени. След всяка сделка животът на хиляди от нас се обърква, опразва, катастрофира. Те ще продават и когато наглед вече няма какво да се продава. Ще слагат на тезгяха невъобразима стока. И задължително - нашего брата. Независимо кеш или на бартер. Пазарният процес не спира, развива се...

Тези дни една депутатка се изхитри да изтъргува гласовете на избирателите си. Веднъж с тях я бяха посочвали за кметица, после я пратиха и в парламента. И в двата случая тя ги размени и си купи бъдеще. Продаде вярата, симпатиите, душите им. Самите тях продаде - на безценица. Рече, че не съжалява и че не са прави да се сърдят. Може би си вярва - пазарът си е пазар. Там са възможностите, там са и изкушенията.

Прочее, какво стана с другата новина от сутрешното радио? Корумпирания лекар не го чухме, но негов колега се произнесе по случая. "Поискал хиляда и петстотин лева - рече той, - а знаете ли колко струва един човешки живот?" Значи, евтино му е взел. Значи: вече ни продават собствения ни живот! Но какво? Всичко е напълно според времето: кой каквото докопа, това и продава...