За оземляването до голяма степен се разчита на общините, които редовно трябва да правят проучвания дали има желаещи. После кметът изпраща информацията в общинския съвет или в агроведомството. На тези две места се решава дали да се предоставят държавни или общински земи.

Министерството определя дали да отпусне държавни земи, ако в района общинската собственост е малко. Не могат да кандидатстват за оземляване граждани, които допреди 3 години са имали ниви, но са ги продали. Следи се и за хитреци, които умишлено са прехвърлили земята си на свои близки и сега се опитват да придобият още.

За да се води за малоимотен, гражданин, живеещ в равнинната част на страната, не трябва да притежава повече от 8 дка, а ако е в планински регион - повече от 10 дка. Когато кандидатства семейство, то не трябва да притежава повече от 10 дка в равнина или повече от 15 дка в планинска част.

С предимство са безработните и социално слабите, които се нуждаят от поминък. Повече точки трупат и хората, живеещи постоянно в населеното място и занимаващи се със земеделие. Законът стимулира и младите с аграрно образование.

Независимо дали за оземляване се дават държавни или общински земи, решението кой да се възползва взема комисия, заседаваща в общината. В нея аграрното ведомство се представя от областната дирекция "Земеделие и гори", а общините - от кметовете.

Щедростта на държавата при оземляването е далеч по-голяма от субсидиите на Евросъюза. Земята се предоставя на кандидата, като му се дава под наем или за купуване. А цените са съобразени със социалното положение на ползвателите.

При използване под наем се заплаща от 0.90 ст. до 6 лв. за 1 декар годишно в зависимост от земята. "Средно се заплаща към 3-4 лева на година за декар, защото земите обикновено са средно ниво по плодородие", уточнява Моллов. Иначе пазарните цени за наем на земя в страната варират от 8 до 30 лева за декар годишно.

След изтичане на договора за наема, чиято продължителност е средно 5-10 години, ползвателят може и да купи нивата. Вноските за наема се приспадат. Земите се продават на 1/10 от реалната пазарна цена.

Покупка на земята може да се направи и веднага след оземляването. Понеже много от новите собственици са социално слаби, държавата позволява разсрочено плащане на равни вноски за 9 години напред. Единственото условие преди издаването на скиците и документите за собственост е да се плати 2% от стойността. В този случай обаче правилата предвиждат да се учреди ипотека върху земята. Тя трябва 10 г. да се ползва само за земеделие, може да се даде и под аренда. Безимотните граждани трябва да се оземляват с 10 дка, а домакинствата с 15. Статистиката показва, че от старта на тази процедура през 2001 г. досега са оземлени около 29 000 души и домакинства с общо 212 000 дка. Така излиза, че средната площ за кандидат е близо 10 дка.