Който мисли, че към земеделската земя няма интерес, нека посети варненската община Долни чифлик. Около 200 души там са оземлени през последните 4 години. Така пустите доскоро ниви се обработват и култивират. Това, разбира се, не е правило, защото понякога нивата може и да не случи на стопанин.

Развитието на Долни чифлик е умален модел на всичко, което се е случвало в селското стопанство на България последните 18 години. Открай време районът е земеделски, тъй като се намира в долината на Камчия малко преди вливането й в Черно море - прекрасен климат за отглеждане на овошки, зеленчуци и житни култури. През социализма този край бе известен като Овощната градина на България. През промените обаче дръвчетата бяха изкоренени. Земята буреняса. Лека-полека в последните години нивите пак почнаха да се обработват, дръвчетата отново се появиха, по лехите могат да се видят работници.... Частните стопани поддържат блоковете, отглеждат реколтата и я продават. Ако има пазар.

Българското законодателство дава нелоши възможности да наемеш преференциално земя и после да я купиш на безценица, ако я поддържаш. Стига да си достатъчно информиран за начините, по които това да стане, и, разбира се, да отговаряш на определени условия. Не е задължително да си мастит бизнесмен. В Долни чифлик, а и други общини се оземляват малоимотни, безимотни, безработни и социално слаби хора, като целта е хем те да се замогнат, хем земеделието да се възроди.

Земите, които се отдават, са или държавни, или общински. По принцип наемателят сключва договор директно с министъра на земеделието, но важна е думата на общинарите. Шефката на общинската земеделска служба е местният министър.

В Долни чифлик това е Костадина Игнатова. Твърди, че много-много не си поплюва и който не работи, няма да има земя. Който пък си гледа нивите, ще има възможност да си ги купи след изтичане на наемния договор.

"Гражданите, които получават земята, задължително трябва да живеят в нашата община и да имат желание да я обработват", стриктна е Игнатова. Последното крупно оземляване в общината е станало през 2003 г. Раздадени са около 1000 декара, към половината от които овошки. Игнатова обяснява механизма как точно става разпределението - свободните терени се разделят пропорционално между нуждаещите се. Падат се някъде между 4 и 6 декара на човек.

По принцип, когато стане реч за "оземляване на социално слаб човек", асоциациите с "ром, хванал мотика", са неизбежни. Да се натъкнеш на такъв работлив мургав стопанин си е истинска находка. Игнатова твърди, че има и такива в общината, но повечето не си гледали нивите. Затова скоро щяло да има отземляване.

"Да му вземеш нивите на недобросъвестния, понякога е доста по-трудно, отколкото да му ги дадеш в ръцете", обяснява шефката на службата по земеделие. Защото се чакал отговор на министъра и т. н. Но пък контролът кой как гледа нивите се осъществява на място. Два пъти в годината Игнатова обикаля с общинската джипка и надлежно проследява как се гледат посевите, подрязват ли се овошките.

От 200-те оземлени жители на Долни чифлик има и 18 отказали се доброволно. Просто изведнъж разбрали, че работата е много. По-голяма част са "представители на етносите". Но има и хора, които са се отказали по болест.

В Долни чифлик една трета от населението е турско и ромско. ДПС има силни позиции в кметството и местния парламент. Игнатова хем признава, че последната заръка била да се оземляват малцинствата, хем твърди, че ДПС никак не се месят. Но пък и обработваемите площи са навътре в гората, далеч от морето. Някак си не са съвсем политически и бизнес атрактивни. Трудолюбивите може да ги купят един ден, ама хотел няма как да вдигнат. Ще имат полза или ако развиват голямо стопанство, или ако ги препродадат.

По принцип, за да вземеш земя в качеството си на малоимотен, не означава непременно, че си закъсал. Защото законодателят смята за такива онези, които притежават не повече от 8 декара (10 декара за планински местности).

Емил Натов например не е човек, който едва свързва двата края. Има стотина свине, овце... Семейството му е взело 8 декара край село Нова Шипка. Целта му е да изкарва фураж за животните, а след като му изтече наемът, да я купи. Подчертава, че особено държи на второто. Но има друг проблем - прасетата му са от балканската порода, която кланиците спряха да изкупуват.

"Ще работим земята, ще гледаме животните... Но като няма пазар - какво ще правим", недоволен е Натов. И се чуди как ще се интегрира в ЕС.

Вайка се и 27-годишният Симеон Генов. Гледа 34 овчици, но цената падала. "Миналата година килограмът вървеше за 4.50 лв., а сега е 3.50", разказва Симеон. Джиесемът му звъни с мелодия, която компилира съвременни ритми с овче блеене. И Симеон е малоимотен. Взел 4 декара, на които гледа царевица и жито да храни добитъка. "От малък се занимавам с животновъдство. Земята ми трябва за фуражи", разказва Симеон. Костадина Игнатова пък щедро го хвали - младеж за пример, защото нивите му били добре изорани и подравнени.

Симеон не знае все още дали ще купува земята. Взел я за 4 години, от които остава още една. В момента наемът му е 21 лв. на година. Кандидатствал, след като разбрал, че държавата дава терени на хора, които искат да се занимават със селско стопанство. Симеон не се оплаква от бюрокрация - одобрението на документите му станало лесно и бързо.

Оземляване, макар и не толкова ударно, тече и в съседната община Дългопол. Там има още повече "представители на етносите". Банчо Стоянов-Банката е копанар, на когото му се работи. Обаче не му давали земя. Поне така твърди.

"Два пъти ходих, исках да взема.... Но не дават - трябвало да имам техника, с която да работя. То за 1 декар техника трябва ли? Мотика нали имам", реди Банката. Негов комшия - българинът Иван, обаче издава, че Банката и да пише не може, пък и къщата му стояла неизмазана. На такъв човек как земя държавата ще даде? Най-вероятно въобще не е разбрал къде да отиде и да подаде документите, гълчи го бай Иван.

Жената на Банката работи в "кооперацията". Подрязва кайсиите. Щастлива е и твърди, че земя не й трябва. "Цял живот работим на българите, българите на нас няма да ни работят", прозряла е простата житейска истина женицата. С Банката имат четири деца, "порастили ги". Нито едно не подрязва кайсии - имали къде-къде по-доходни професии като зидар, шофьор, фризьорка и т. н. "Нашата свърши вече, няма смисъл да прайм бизнес", реди жената.

Та така си вървят оземляването и животът в долината на Камчия. Земя има много, мераклии - също, работяги - по-малко, а пък надежди за печалба от нивите - почти никакви. Друго ще е, ако земята един ден може да се продаде...