Насам, насам! Елате в моя паноптикум! Ще видите 28 март 1947. Преди 60 години на изток от Елба пееха, че разцъфтели ябълките и крушите, по реката плъзнали мъгли и излязла на брега Катюша. На запад от Елба Ендрю Систърз пееха с оркестъра на Глен Милър: Don't sit under the apple tree/ With anyone else but me/ Anyone else but me/ Anyone else but me.

Светът лудееше по хитовете на Глен Милър "Настроение" и "Чатануга чу-чу". Слушахме ги по Ей Еф Ен (American Forces Network - Europe). Ей Еф Ен съобщаваше на Ем Пи (военната полиция) да издири самоотлъчилия се редник еди-кой си. После - свистене на спирачки и гуми, трясък, звън на потрошено стъкло и гробовен глас предупреждава: "Drive carefully!" После пак "In the Mood" и "Chattanooga Choo Choo". Но най-много войнишки писма имаше за "Don't sit under the apple tree".

Нямаше интернет и AFN изпълняваше желанията на войниците. Те се бяха сражавали от Нормандия и Ардените до Окинава. В САЩ ги посрещнаха като герои. Държавата им предложи стипендии. Бизнесмените бяха петимни да назначават ветерани. Там ги чакаха момичетата, обещали, че няма да сядат с друг под ябълката.

Но част от войниците останаха в гарнизоните в Европа. Те питаха: "Защо, по дяволите, сме тук?" Тогава Ей Еф Ен започна да излъчва политинформациите "Why are we here" на един сержант, чието име щеше да стане световноизвестно. Хенри Кисинджър.

Въпреки че realpolitik е дума от времето на Метерних и Бисмарк, тъкмо Кисинджър я вкара в повторна употреба. След 1990 доктрината за еднополюсен свят и "нов световен ред" демодира realpolitik. Но май временно. Доктрината "Кисинджър" е противовес на идеологизираната политика, която пее "Аз съм Мис Демокрация, няма да сядаш под ябълката с друг освен с мен". Демокрацията се е родила в робовладелския строй и пак може да ни поведе към него. Абсурдно е да има демократична тирания. Но малко ли абсурди има по света!

Преди 60 години, през 1947, президентът на САЩ Хари Труман каза, че на карта е поставено бъдещето на следвоенния свят, и поиска от Конгреса да гласува $400 млн. за Турция и Гърция. Това бяха големи пари тогава. По-големи от милиардите, потребни за реализиране на сегашните проекти за пренос на газ и нефт към Европа. Но конгресмените подкрепиха доктрината "Труман", защото, освен че в Ялта получи Източна и Централна Европа, Сталин поиска да завладее Турция и Гърция.

Анкара не беше в състояние да устои на натиска от Москва без финансова инжекция и военна помощ. Атина - също. През границите с България, Албания и Югославия се инфилтрираха хора и помощи за гръцките партизани, които бяха натрупали боен опит в съпротивата срещу немската окупация и бяха предимно комунистически индоктринирани. Ако не беше военната намеса на Великобритания през декември 1944, те щяха да вземат властта и без Червената армия за разлика от случилото се в България няколко месеца по-рано.

Доктрината "Труман" не допусна след Втората световна война в САЩ да вземе връх изолационизмът. Също както след Първата световна война Удро Уилсън се противопоставил на изолационизма със своите 14 точки, предвиждащи право на самоопределение за народите в многоезичните империи (Австро-унгарската и Османската).

За 14-те точки Иван Вазов написал одата "Уилсону". Тя натрива носовете на онези, които мислят, че Вазов е непоправим туркофоб и заклет русофил. Те не са чели "Уилсону", нито "Чичовци".

И в наши дни има мислене по калъпа на "филите" и "фобите", които Вазов еднакво иронизира. Лепват ти етикета туркофоб или US фоб, ако кажеш нещо за османлиите, или за Буш-Чейни-Ръмсфелд, или за концлагера в Гуантанамо. Или за НАТО. Или за Косово. Предстоящото признаване на Косово е realpolitik, смущаващо напомнящ за фашистката доктрина. През 1939 Мусолини изпъди от Косово 190 хиляди сърби и черногорци, засели там албанци, присъедини Косово към Албания и провъзгласи италианския протекторат Велика Албания, през който нападна Гърция. Там той закъса и прати граф Чано да обяснява на Хитлер, че закъсал поради лошото време и българите, които не застрашавали достатъчно гърците, затова гърците хвърлили всичките си сили срещу италианците. Тогава ни индоктринираха с маршове:

"От Черно море до Охрид,/ от Дунав до Бяло море/ единен народ живее,/ той свойта съдба кове." Или: "Рим, Берлин и Токио,/ верни във борбата,/ скоро ще наложат/ нов ред на Земята."

Немските дивизии в Румъния тръгнаха през България към Гърция да спасяват италианците. Цар Борис III каза: "Като видиш, че идва порой, направи му вада, че да не залее целия бостан". България се присъедини към оста Рим-Берлин-Токио и на 13 декември 1941 обяви война на Англия и САЩ.

Като чуете някой да плаче за българска национална доктрина, спомнете си какво видяхте в моя паноптикум на доктрините.