Ходене по мъките - горе-долу така препатилите обобщават процедурата по осиновяване на българчета в чужбина. И докато повечето не искат да си спомнят чакането, връщането на документите, безбройните проверки, цялата бюрокрация и несигурност ще получат ли и кога мечтаното дете, новите кандидат-осиновители вече почват да се топят.

Проблемът с осиновяванията у нас е толкова познат и мътен, че вече на малко хора им се занимава с него. От време на време чуваме как осиновяванията не вървят, тук-там се появяват слухове за корупция и търговия с деца. И толкова. Изоставените деца продължават да се увеличават, а шансовете им за бъдеще в чужбина да се топят.

Според промени в Семейния кодекс от юли 2003 г. чужденци могат да осиновят изоставено българче, ако то е навършило 1 г. и трима наши кандидат-осиновители са отказали да го вземат или не е намерено подходящо българско семейство. За целта правосъдното министерство създаде регистър на децата с три отказа и регистър на кандидат-осиновителите от чужбина. Бе сформиран и съвет с представители на шест институции под ръководството на зам.-правосъдния министър Маргарит Ганев.

В резултат на това международните осиновявания... намаляха драстично. В европейските държави те са екзотика и ЕС толерира намаляването им за сметка на националните осиновявания. Въпреки това неофициално се смята, че причината, заради която се иска от нас да намалим броя им, са многото скандали, свързани с корупция и нелегални осиновявания през последните години. "Не може да се сравняваме с Румъния, на която беше наложен строг мораториум на международните осиновявания", категоричен е обаче Ганев. Заради спецификата на проблема у нас - много изоставени деца от ромски произход, които повечето българи отказват да вземат, той е отправил питане към европейски представители дали може да се въведе нов вътрешноевропейски критерий при международните осиновявания. От там засега отговор няма.

Междувременно правосъдното министерство ограничи международните осиновявания до 100 на година. "Докато мониторинговите доклади за страната ни през 2004 г. и 2005 г. сочат, че броят на международните осиновявания у нас е твърде висок и намаляването им още не е тенденция, в доклада от 2006 г. този въпрос не се коментира", посочва зам.-министър Ганев. През миналата година броят на намерилите дом наши деца зад граница е 103. Според Ганев това показва, че фиксираният брой е успешен.

От асоциация "Семейство за всяко дете" обаче твърдят, че правосъдното ведомството изкуствено задържа броя на международните осиновявания, независимо колко деца чакат за това. "В доклада за 2005 г. ЕК се изказва положително за тенденцията към увеличаване на националните осиновявания, но никъде не се споменава, че броят на международните трябва да бъде намален", казва председателят на асоциацията Богомил Герасимов. Според него така само се отварят вратички за корупция.

"На заседанията на съвета за всяко дете разглеждаме поне по 3-ма чужди кандидат-осиновители", обяснява Антоанета Калаузка, шеф на дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" към МП. Децата задължително се разглеждат по реда на вписването им в регистъра, след което се преценяват качествата на кандидатите. Те обаче не винаги вървят по реда на записването им. Ако се окаже, че даден кандидат не е подходящ за разглежданото дете, той не отпада от списъка, а остава най-назад в него, обясняват от МП. Така на практика няма изискване молбите на кандидат-осиновителите да се разглеждат по реда на постъпването им, което значи, че те могат да чакат с години. Според Маргарит Ганев обаче това се прави заради интереса на детето, освен това не може да става и дума за предопределеност при избора на кандидат-осиновителите, тъй като 95% от решенията в съвета се взимали с пълно единодушие.

Въпреки това доста от акредитираните посреднически организации обвиняват съвета, че работи непрозрачно. "Министерството на правосъдието се затвори тотално, преди имаше приемни дни, сега информация дават само по телефона в понеделник и сряда от 14 до 16 ч.", казва Радослав Пехливанов, председател на сдружение "Шанс и бъдеще за децата". "Кандидат-осиновители и без това се обаждат по всяко на време, даваме информация постоянно", контрира обаче Калаузка.

Откакто "Шанс и бъдеще за децата" е лицензирана през 2003 г. не е посредничила за нито едно международно осиновяване. "Имаме страшно много кандидат-осиновители, но просто не ни предлагат деца и затова желаещите започват да се отказват", обяснява Пехливанов. Наполовина по-малко отпреди три години са и кандидатите, обърнали се към "Собствен дом за всяко дете". "При всичките ни протести за 2006 г. имаме само 2 осиновени деца, а някои семейства чакат от 2001 г.", казва председателят Стефана Байкушева.

Тя намира за претекст и твърденията, че осиновяванията вървят бавно заради неизрядните документи на децата. "Често получаваме досиета на деца със сбъркани имена и ЕГН-та, някои от тях са без документи за административно настаняване в дом и без съответното разрешение на съда, както и с липса на данни за здравословно състояние и етническа принадлежност", казва Калаузка. Случвало се дори да бъде сбъркан полът на детето.

На практика няма как да се проследи и дали действително децата се разглеждат по реда на номерата, нито пък как се класират осиновителите. "Не искаме да знаем кое дете под кой номер е, но нямаме никаква гаранция, че хронологичността се спазва", казва Байкушева. Посредническите агенции не са приети да присъстват на заседанията на Съвета за международни осиновявания.

Според посредниците липсата на законови срокове за процедурите по международните осиновявания са главната пречка за затлачването им. По тази причина според Герасимов в момента 2200 сираци чакат напразно да бъдат осиновени от чужденци, тъй като вече трета година министерството не ги вписва в своя регистър. Тук обаче няма законово нарушение, тъй като в Семейния кодекс няма конкретни срокове за това.

Според зам.-министър Ганев липсата на срокове не е пречка за осиновяванията, тъй като по-важно е прецизното оформяне на документите и повишаване на отговорността на всички звена по веригата. "Ние сме последната инстанция и трябва да сме сигурни, че защитаваме максимално интереса на детето", казва той.

"При цялото чакане за 2006 г. успяхме да помогнем за осиновяването едва на 5 деца", казва и Марина Маврова от "Шанс 2003". По думите й преди 3 години почти не са се давали деца, а малкото, които били предлагани от министерството, били само за определени агенции. "Хората от съвета се занимават с децата и с кандидат-осиновителите, те не знаят кои са посредниците", обяснява обаче Ганев. По думите му има количествен баланс в броя на децата, които получава всяка от 35-те акредитирани у нас фирми.

Според Маврова, тъй като у нас доста от изоставените деца са със здравословни проблеми и българите рядко искат ги вземат, единственият шанс за тях остава да намерят своето семейство в чужбина. От правосъдното министерство обаче са на мнение, че именно заради това, че 80-90% от децата в регистъра са с твърде тежки заболявания, за тях почти не могат да се намерят желаещи.

Критики има и по отношение на изискваните документи. Според Маврова не е нужно документите на чуждите кандидати да се пресяват повторно от българските власти, при положение че веднъж са минали през проверка в съответните страни и са одобрени за осиновители. "Излиза, че нямаме доверие на другите държави", коментира тя.

Изискването за акредитация на две години също се оценява от посредниците като пречка. "Спирането на работа, докато тече повторната акредитация, забавя много нещата", негодуват те. По този въпрос г-н Ганев смята, че срокът трябва да се удължи на 5 г.

"Нека посредниците са по-коректни към клиентите си и ги уведомяват, че според законодателството ни няма срокове за разглеждане на молбите им", препоръчва Ганев. По думите му някои кандидат-осиновители проявявали учудваща нервност, ако чакат и 3-4 месеца. "За съжаление, и всички годни за международни осиновявания деца да намерят своя дом, това няма да реши социалните проблеми на изоставените деца у нас", казва той.