Шеф на Върховния касационен съд (ВКС), конституционен съдия, член на Висшия съдебен съвет (ВСС), главен съдебен инспектор. Все високи постове, които се заемат след тежки преговори и политически компромиси. Рядко обаче се случва да се освобождават по едно и също време. Но сега моментът е точно такъв. Има свободни места от парламентарната квота във ВСС и в КС. Наближава избор на председател на ВКС. Парламентът ще трябва да назначи с мнозинство от 2/3 главен съдебен инспектор и още 10 инспектори. Всички предпоставки за сериозно пазарене и надлъгване са налице. Въпросът е



в кого ще се окажат силните карти



По вина на парламента ВСС вече половин година е с един член по-малко, тъй като професор Димитър Токушев стана конституционен съдия. И 6 месеца депутатите не могат да му намерят заместник. Само за сравнение - двайсетина дни след като се освободи място в прокурорската квота, то бе заето. Откъм парламента обаче засега чуваме само безотговорно мълчание.

Тук явно управляваща коалиция не може да се спазари за избраника. Каквото и да се говори за професионализъм и високи морални качества, пределно ясно е, че такива назначения се правят след мъчителни консултации. Явно в случая става дума за голям пазарлък. Залогът е малък само на пръв поглед. Един глас във ВСС може да се окаже решаващ за всяко назначение, уволнение или наказание. А в системата предстои важен вот. През есента изтича мандатът на председателя на ВКС Иван Григоров. Наследникът му трябва да бъде избран от този ВСС с мнозинство повече от 2/3 от общия брой на всички членове. Така че всеки глас е от значение. При това не само при вота, а и при издигането на кандидатурите. Това могат да правят министърът на правосъдието и група от поне петима членове на ВСС. Стига депутатите да не решат да го разпуснат с новия Закон за съдебната власт. В проекта засега е записано, че той ще довърши мандата си. Но законът неочаквано не беше одобрен от правителството на 21 март с оправданието, че ще се обсъжда от съвета на тройната коалиция. После пък проектът пак изненадващо бе одобрен от кабинета в първоначалния си вид. Явно голямото спорене ще бъде между четенията в парламента.

Съществува и възможността просто да няма желаещи за вакантния пост във ВСС. По две причини. Първата - наследникът на проф. Токушев няма да има цял мандат, а ще довърши неговия - до края на следващата година. Освен това по закон няма да има право да е член на следващия ВСС. Достатъчно



основание да няма наплив от кандидати



Или пък сред депутатите има нагласа да не оставят този съвет да довърши мандата си и затова не си и правят труда да избират някого. Вярно е, че съветът натрупа много негативи. Особено покрай някои свои странни кадрови решения на ръба не само на морала, но и на закона. Ако депутатите обаче пипнат Закона за съдебната власт така, че да го разпуснат, ще остане усещането, че това се прави с определена цел. Особено заради наближаващия избор на шеф на ВКС. При това в проекта има един малък, но интересен детайл. От изискването за членовете на ВСС отпада това 5 от 15-е им години юридически стаж да са в магистратурата или като хабилитиран научен работник по право. Дали това не се прави заради определени хора? Законотворците са доказали, че нямат особени скрупули да уредят със закон персонални проблеми.

Съществува и вероятността за шеф на ВКС да бъде избран конституционен съдия или член на ВСС например. Това автоматично ще доведе до нови наддавания.

С последните промени в конституцията бе създаден Инспекторат към Висшия съдебен съвет, който ще се избира от парламента. Няма как при избора на 10-те инспектори и на главния съдебен инспектор да няма договорки и преговори. Въпреки твърденията на висши магистрати, че никой професионалист, който обича работата си, няма да се съгласи да стане съдебен инспектор и да затъне в бюрократщината. Все пак става дума за висш пост в системата, мандат и прилична заплата.

И още една потенциална разменна монета. Народното събрание инцидентно бе поставено и в друга кадрова дилема. Преди дни почина Мария Павлова - конституционен съдия от парламентарната квота. Мандатът й, който ще бъде довършен от заместника й, изтича през 2012 г. Времето не е никак малко. А практиката е доказала колко е важен всеки глас в КС. Делата там се решават с вота на поне 7 от 12 конституционни съдии. Така че наддаването там ще си заслужава.