В своето монотонно градско съществуване съвременният човек непрекъснато търси да се запаси с различни визии за природосъобразното и идиличното прасъстояние - от ужасяващи до комични. Краставици без нитрати, мляко от селския чичо, който изглежда достатъчно мръсен (тоест автентичен!), че да повярваме в чистотата на млякото му, месо от животни, убити по безстресова технология, мебелен дизайн, попиващ в своята ергономичност всяка извивка на тялото. Човекът всячески опитва да вложи природност в стоката - оксиморон, чието чудо може да съществува единствено в сюжетите на градската култура. Като емблема на тази култура на асимилиране на природното може да се посочи прословутата горила Кинг Конг, възкачена върху Емпайър стейтс билдинг. В интереса ни към природното най-често присъства и тъжният край на симпатичната горила.

Днес около нас има много примери



за "препарирането" на природното в стока,



за превръщането му във фигура на високия стандарт и хайлайфската мода. От средата на 80-те години насам в страните на Западна Европа целенасочено се води политика за фаворизиране на яйцата от свободни кокошки. Австрийската верига "Била" твърди, че вече двадесет години продава само яйца от свободни животни. За свободни се смятат онези кокошки, които не са насаждани да мътят в батерии, а живеят и се разхождат свободно, така че могат да решават сами кога и как да снасят яйцата си. В резултат на тази свобода се предполага, че в тях (и съответно в яйцата им) няма стрес. Като се храни с такива яйца, човекът, първо, не поема стрес и, второ, съзнателно се е обявил за свободата на тези, които го хранят.

Икономическата страна на въпроса с кокошките фланьорки е заложена в окончателното разделяне на различните артикули. Яйцата на "свободните" струват три пъти по-скъпо от тези на "принуждаваните" кокошки. Нещо повече - в резултат на това и редица подобни стокови обособявания веригите магазини вече не се делят както преди просто на скъпи и евтини. Днес разделението на евтини и скъпи магазини би звучало дискриминиращо. По такъв начен търговските вериги се делят на природно съзнателни и, така да се каже, природно индиферентни. С това решението дали да бъде дискриминиран, или не остава у клиента. При всички случаи обаче в калкулацията на цената на яйцето се включва и сюжетът на неговата поява.

Разбира се, сигурно е по-добре кокошките да си щъкат свободно, а техните яйца да бъдат отнасяни от топла човешка ръка, а не от поточна лента. Както е по-добре да се използват естествени продукти или да се диша чист въздух. Само че



свободата и екологията се превръщат в разменна монета,



при това с много кратък живот, преди момента на размяната. Свободата (човешката и при кокошките) е не състояние или светоусещане, а мода, която едни могат да си позволят, а други не. Любопитно е, че Суифт в "Пътешествията на Гъливер" показва как модата разделя тъкмо чрез нелепия в своята първоначална дребнавост пример с яйцата: прослойката на тези, които чупят яйцата откъм върха, срещу другите, които ги чупят откъм задния край.

На пръв поглед това е въпрос, който с помощта на малко фантазия може да си представим, че засяга Суифтова Англия от началото на ХVIII век, но едва ли се отнася до България на днешния ден. Обикновено разсъжденията за природосъобразните продукти и за нормативните разпоредби по отношение на това, от кой край трябва да се чупят яйцата, се насочват към опасението, че "те ще ни наложат" и "ние ще сме принудени да спазваме". Така най-често се пропуска един съществен междинен елемент. Свободата се разгръща и ограничава най-вече от това, колко е престижно да спазваш правилата. Както природността, така и свободата има някаква цена. Така както е въпрос на индивидуално решение дали да ядеш "свободни" или "принудени" яйца, така е въпрос на икономически избор дали самият ти да щъкаш, или да се насадиш да мътиш. И при двете двойки алтернативи става въпрос не за здравето, а за поддържането на социален статус, за престижа. Ако си припомним в тази връзка всички документирани и фолклорни сюжети около прословутите чернобилски марули от пролетта на 1986 г., ще видим, че народният гняв пробива не в принципно установимите вреди на радиоактивното замърсяване, а в неустановимите сведения, че членовете на Политбюро в това време



се захранвали със специален внос



Подобно на горилата Кинг Конг съвременният човек е заложник не на борбата между различни светове, както привидно изглежда, а на противодействието между различни престижности. Горилата се влюбва в актриса и този избор я прави (уви, за кратко!) кинозвезда. А човекът, който избира екологичния продукт, се записва в отбора на здравите още със своя избор.