Гръмналата наскоро чрез руски разузнавателни източници новина, че САЩ смятат да ударят Иран на 6 април в 4 часа сутринта местно време, разтърси света. Призракът на войната между гигантите на западния и ислямския свят придоби реални измерения, след като стана ясно, че американците са кръстили операцията си "Ухапване" и планират с 12-часова въздушна атака да сринат иранските ядрени обекти. От Пентагона се кълнат, че ракетно-бомбените им клещи ще смачкат за нула време атомната гордост на аятоласите и нахлуване по суша няма да има.
Иран разполага със 700-хилядна армия и атака по суша няма как да не създаде главоболия на Вашингтон. Прът в колелата на щатската военна машина ще постави първо Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КГИР) - елитно военно формирование, изградено от покойния аятолах Хомейни в края на 70-те години на миналия век. КГИР разполага с жива сила от 350 000 души. Те са разпределени в 32 дивизии и 10 отделни групи - пет артилерийски, ракетна, за ПВО, инженерно-сапьорна, свързочна и за противохимическа защита. Идеологическа бригада пък се грижи гвардейците да не се отклоняват от правата вяра. Те разполагат с танкове Т-55, Т-59, Т-62, Т-72, ракетни установки "Град", зенитни оръдия и пр., които в ръцете на добре подковани от ислямски теолози хора са с двойна мощ. КГИР, чиито бойци са наричани пасдарани, има също авиация и боен флот с 20 000 матроси, който се прочу с пленяването на 15-те британски моряци. Подобаващо място в корпуса заемат наброяващите 15 000 души спецчасти "Кодс", чиято официална цел е ни повече, ни по малко - освобождението на Ерусалим. Във фокуса на тяхното внимание е обучението на ислямски фундаменталистки групи като Хизбула и Ислямски джихад.
Пасдараните от "Кодс" са острие
на иранските тайни операции в чужбина. Те контактуват с нелегални движения в страните от Персийския залив и наред със събирането на разузнавателна информация следят дейността на иранските дисиденти там. Важна съставна част от КГИР са 16-те му териториални командвания, които обгрижват прилежно бойните умения на гвардейците и на басиджи (народното опълчение). Възникнало в зората на ислямската революция през 70-те години на миналия век, опълчението държи иранците винаги готови за война, а също е резерв за армията и органите за сигурност. Авторитетът на басиджи е огромен - те пазят ислямските светини, сред които и гробницата на Хомейни, както и дома на приемника му - аятолах Али Хаменей. Опълченците са гардове на държавни учреждения, военни обекти и могат да се видят навсякъде в Иран - те са както сред продавачите по пазарите, така и в правителствените учреждения. През школата пасдаран и басиджи е минал и сегашният ирански президент Махмуд Ахмадинеджад.
Обикновената иранска армия също не е за пренебрегване. 350 000 военни са разпределени в 12 дивизии и 6 бригади. Те имат наследено от шахско време американско и английско оръжие, а после се докопаха по различни пътища до руски, китайски и севернокорейски пушкала. От 2400-те ирански танка най-боеспособни са доставените от Русия през 90-те години на XX в. 480 бройки Т-72 и 200 техни британски събратя "Чифтън". Сериозна заплаха за противника са също притежаваните от Техеран 100 руски ракетни установки "Град" и 500-те бройки от китайския им аналог "Type 63". Иранските ВВС разполагат със 100 американски Ф-4 и 65 Ф-14 "Томкет", които са в компанията на 35 руски изтребители МиГ-29, 30 бомбардировачи Су-24 и на китайските Ф-7. Иран притежава 375 бойни хеликоптери, 100 от тях - щатски АН-1 "Кобра".
Иран е в състояние
да причини сериозни неприятности на американския флот
в Персийския залив. Във военноморските сили на персите служат 45 000 души, а водите на залива кръстосват 26 бойни кораба, сред които се кипрят 3 фрегати и 3 подводници. 170 катера допълват иранския флотски арсенал. Хит в него са купените от Украйна в началото на 90-те години на миналия век противокорабни ракети "Москит". Високата им скорост от 3000 км/ч ги прави почти неуловими, а голямата им маса от 4 т засилва поразяващия ефект.
Иранските органи за сигурност на практика са неделима част от въоръжените сили на страната и освен поддържането на вътрешния ред в тила на главата им са още куп задачи - от борбата с наркотрафика до контрола на автомобилното движение. Персийските ченгета се справят с тях, като налагат авторитета си чрез силови методи, идентични с прилаганите от полицейските служби по времето на покойния шах. С астрономическия си бюджет и огромния си апарат Министерството на разузнаването и сигурността е най-могъщото иранско правителствено ведомство. Възниква в началото на 80-те години на миналия век като наследник на зловещата шахска тайна полиция САВАК. Министерството е познато с абревиатурата на фарси ВЕВАК (Везарат-е Етела'ат ва Аминиат-е Кешвар). За него се знае малко, а любопитен факт е, че първият му шеф генерал Фардуст е арестуван през декември 1985 г. като съветски агент. ВЕВАК получава заповеди и се отчита пред върховния духовен лидер аятолах Али Хаменей, чиято дума е решаваща при определянето на шефа му. Хаменей често използва министерството
за разправа с опонентите си сред моллите,
за следене на министри и други властимащи. Ченгета с персийско потекло под прикритие щъкат из иранските посолства по света и в офисите на авиокомпанията "Иран Еър". Те се превъплъщават умело в ролите на студенти, търговци, занаятчии и проникват с лекота в опозиционни групи. МСР без никакви скрупули ползва чуждестранни клонове на ирански банки като тихи местенца за агентите си и за финансиране на операции, движещи се по ръба на закона. Такава е влиятелната иранска банка "Мели" и филиалите й в Дюселдорф, Франкфурт и Хамбург, твърдят разузнавателни източници в редица авторитетни англоезични медии.
Неделима част от всеобхватната система за сигурност на Иран е и военното разузнаване. То отговаря за планирането и реализацията на разузнавателни операции, в ръцете му е контрашпионажът, както и ключът към сигурността в редиците на КГИР, армията, ВВС и ВМФ. По проблемите на безопасността в тила иранските военни разузнавачи са рамо до рамо с басиджи, жандармерията и полицията.
Дори и най-бегъл поглед върху всеобхватната система за сигурност на Иран показва, че в момента е извънредно трудно да се разчита на каквато и да е възможност за ерозиране на режима на аятоласите с помощта на дисидентски елементи или опозиционни групи. Либерални
интелектуалци вече пробваха да надигнат глава
при управлението на бившия президент реформатор Мохамад Хатами. С идването на власт на консерватора Махмуд Ахмадинеджад обаче и най-малкият полъх на либерализъм се изпари. Доколкото има несъгласни с твърдия му антиамерикански и антизападен курс, сега те или предпочитат да се спотайват, или гният по затворите. Що се отнася до някаква добре организирана форма на въоръжена борба против режима, освен някой и друг атентат срещу пасдараните засега няма налице нищо по-съществено. Някои ще възразят, че организации като "Муджахидин Халк" работят по въпроса. Времето ще покаже.
Иран се намира под международен натиск, след като американският президент Джордж Буш през 2002 г. го обяви за част от оста на злото заради развитието на ядрената му програма. Натискът се засили след края на водената от САЩ война срещу Ирак. Освен с атомните си възражения Вашингтон засипа Техеран с упреци, че подкопава усилията му да изгради новата иракска държава по свой тертип. Аятоласите, които съградиха първата си АЕЦ с руска помощ, отричат да имат ядрени амбиции с военна насоченост.
Освен ядреното плашило САЩ напомнят и за заплахата от иранските ракети "Шехаб-4", чийто радиус на действие от 2000 км вкарва в обсега им Израел. Говори се, че ислямската република планира да разработи ракета "Шехаб-5 с обхват 5500 км. Ще застелят ли все пак американците Иран с бомбен килим или само ще се ограничат с мерки от типа на наложените на 30 март санкции на ирански юридически лица, участващи в ядрената и ракетната програма на Техеран? Ще се стигне ли до иранско-американски сблъсъци по суша и по море? Един Господ знае. В края на март Вашингтон яко раздрънка оръжие в Персийския залив с учението на 15 кораба и сто самолета. Мрачно се изказа и шефът на израелското военно разузнаване генерал Амос Ядлин, който предупреди, че Иран ще е готов за война със САЩ до лятото. Ако пророчеството му се сбъдне, даже и да стигне до някакъв успех с цената на много кръв, американската военна машина трудно ще контролира обширната иранска земя и може да затъне в тресавище, в сравнение с което Виетнам и Ирак ще се сторят на Пентагона като детски игри.
За търсене на снимки: Ali Khamenei, Mahmoud Ahmadinejad
По мои спомени, аналогични бяха и описанията за Ирак преди американската акция там. При атака от американска страна не им давам/на арабите/ повече от месец.














е абсолютно прав.Сухопътна акция няма да има.Ако ще има бомбене, то ще бъде непосредствено преди обектите да бъдат завършени.А за това, че няма народно недоволство срещу властта не сте прави.Навсякъде, където цените на дребно се увеличават и репресивният апарат се разраства има народно недоволство.Между другото гвардейците от "Пасдаран" имат вече по-зловеща слава и от шахската САВАК.
