Две коренно противоположни тези за данъчната политика отдавна спорят за надмощие в пределите на Европейския съюз. Дискусията кой е правилният път - съперничество между страните членки или изравняване на ставките, се разгорещи с разширяването на общността.

Първоначално фокус на вниманието бе данъкът добавена стойност. Логично е - ДДС пряко влие върху вътрешния пазар. Ето защо ЕС прие, че свободното движение на стоки и услуги е невъзможно без сближаване на националните стандарти. Бяха направени и стъпки към хармонизиране на националните законодателства.

Полемиката обаче се изостри, когато нагази в територията на преките данъци. Данък печалба, данък общ доход, местните данъци сблъскаха различни концепции. На всичкото отгоре част от новоприетите в ЕС държави внесоха съвсем нов дух, като предложиха доста по-атрактивни за инвеститорите данъчни схеми от тези в старите страни членки.



"Ветераните" от ЕС се уплашиха от масово преселение



на местните компании към държави с по-благоприятен данъчен климат. И с основание. Но вместо да постъпят пазарно, като адаптират собствените си фискални системи към конкуренцията, те решиха да действат от позиция на силата - заплашиха да намалят европейските субсидии за държавите - данъчни конкуренти, и се опитаха да наложат сближаване, но от долу на горе - тоест покачване на ниските ставки до високите равнища в "стара" Европа.

Въпросът как да се развива ЕС е принципен. От едната страна на барикадата са привържениците на изграждането на супердържава с единни правила. На другия фронт е тезата, че ефикасната европейска интеграция трябва да позволява гражданите и фирмите да правят свободен избор - с други думи, пазарът да бъде оставен да се регулира от конкуренцията.

Философски погледнато хармонията се появява само в условията на различия. За да има различия, трябва да има състезание. Убивайки конкуренцията, ликвидираме различията, а следователно и хармонията.

Конкуренцията по естествен път води до максимално качество и до оптимални цени. Обратно - в централизираната система няма реална конкуренция - там всичко е предопределено, спуснато отгоре, регулиращите инстанции решават какви са нуждите на потребителя. Това естествено води и до пасивност на производителя, тъй като по-малко неща зависят от него.

Естествено производителите, които са в силна позиция, се опитват да избягат от конкуренцията. Не са малко случаите, когато големи западноевропейски фирми са прокарвали разни законодателни ограничения срещу компании от други държави след обвинения за дъмпинг.

В самите страни от "стара" Европа текат спорове



дали свободната конкуренция е добра за тях



или не е; дали водещите позиции на техните фирми трябва да бъдат опазени чрез силови регулации, или да се сложи край на специалните протекции.

Никой не поставя под съмнение факта, че ниските данъци стимулират икономиката. Имаме и прекрасни примери за успех от намаляване на данъците в лицето на държави като Унгария, Чехия, Словакия и др. За радост България принадлежи на тази група.

Като българи ние сме длъжни да защитим националния си интерес, а той диктува да браним данъчната конкуренция. Ниските данъци са мощен стимул и за инвестициите, а и за по-висока събираемост. Това важи с особена сила за държави с недотам укрепнала система за контрол, каквато е нашата. Но данъчната конкуренция е благотворна и за цялата европейска икономика, така че ако браним интереса на нашата страна, допринасяме и за всеобщото благо.

В условията на глобализация за държавите ветерани в ЕС става все по-трудно да запазят лидерския си статут, както и контрола върху собствените си фирми. Факт е, че преместването на едно голямо предприятие може да разтърси цял регион. Но чия е вината за изтичането на капитали, работна ръка и сиво вещество? На държавите, които свалят данъци, или на онези, които ги държат високи?

Налагането на данъчна хармония на високи нива на ставките би дало само временен ефект за големите държави. И ако приемем, че те са изправени пред икономически проблем, такава мярка би била насочена към един от симптомите на проблема, а не към неговата първопричина.

Нека не забравяме, че дори ако данъчната конкуренция в рамките на ЕС бъде "потушена", Брюксел няма как да се спусне данъчни директиви за останалия свят. Ето защо ЕС трябва да се грижи за създаването на такава система, която да помага на европейските фирми да се развиват във вътрешно благотворна среда, т.е. да печелят от привилегиите на общия пазар, но същевременно да останат конкурентни на външния свят.

Новите страни членки приеха по-благоприятни за бизнеса фискални модели не само за да привлекат инвестиции, а и защото техните правителства разбраха, че



просперитетът зависи от икономическата свобода



Ирония на съдбата е, че именно тези държави, които дълги години търпяха ограниченията на плановото стопанство, сега дават урок по свободна икономика на страните, които претендират да са нейни защитници. Всъщност точно страните от бившия източен блок най-добре знаят какви са вредите от прекалената централизация и са болезнено чувствителни на тази тема.

Правителствата на страните с високи данъци имат навика да си внушават, че са измислили най-ефективната данъчна система и всички трябва да я имитират. Защо тогава се страхуват от данъчната конкуренция?

В икономическа среда, водена от принципа на състезателност, е възможно да се опита и частична данъчна хармонизация. Подобни тестове ще позволят да се правят анализи и оценки за последствията от хармонизация в съответните данъчни пера. Много полезна би била оценката на ефекта от хармонизацията върху ценообразуването на определен продукт.

Но има огромна разлика между постепенна хармонизация, базирана на достатъчно пазарна информация и анализи, и централизираната хармонизация, проповядвана от страните с най-високи данъчни ставки, които я виждат като налагане на техните собствени модели.

Тезата за свободна данъчна конкуренция не е нито антиинтеграционна, нито антиевропейска. Тя не се противопоставя на по-натъшното сближаване на държавите от ЕС, а ще доведе до засилване на икономиката на Съюза. Досега ЕС е еволюирал именно в такава среда и никой не бива да се съмнява, че е добре да продължи в същия дух.