Пациент с проблем отива в "Пирогов". Пита санитарката на входа къде е еди кой си кабинет. Тя отвръща: "Дай 5 лв. и ще ти кажа". Това не е виц, а истинска история.

Покрай историята с д-р Стоян Пернишки от същата болница, обвинен в искане на подкуп от 1500 лв., за пореден път изплува тезата за регламентиране на доплащанията в здравната система. Апологетите й твърдят, че в здравеопазването се плащат от джоба на пациентите 1 милиард лева. Част от тях са рушвети, част - легално доплащане за непоети от здравната каса лекарства, услуги и консумативи. Болният обаче рядко има представа за какво именно дава пари - дали за нечий джоб или за финансиране на собственото си лечение.

Затова защитниците на копеймънта смятат, че е по-добре официално да се каже: има доплащане, затова болният да си го внася легално в касата на болницата, след което никой няма да има право да му иска още пари, а ако го направи, пациентът ще знае, че това вече е незаконно и съответно ще си търси правата. Така ще има контрол и ще спре изнудването.

Тезата на здравния министър Радослав Гайдарски пък е, че чрез задължителното доплащане пациентът ще контролира системата. Т.е. болните да поемат сами около 5% -10% от цената на лечението си. Например, ако пневмонията струва 500 лв., пациентът трябва да плати от джоба си или през доброволен фонд 50 лв. Ако обаче болницата надписва и назначава ненужно скъпи лекарства или изследвания, сумата скача, скача съответно и делът на пациента. И за да не плаща повече, той има стимул да контролира разходите на болницата.

Има и още една теза - на депутата Атанас Щерев от НДСВ. Тъй като здравната каса не поема 100% цената на лечението в болниците, самите лечебници да определят колко им струва дадена пътека, а разликата между реалната стойност и плащаното от касата да се поема от болния.



По ред причини всичко това е абсурдно



Ето още един пример. Едно от регламентираните доплащания в родните болници е това за избор на медицински екип. Ако пациентът иска да го оперира именно хирургът Петров, а не който е на смяна, плаща на касата на болницата. Част от парите отиват при избрания лекар, останалите са за клиниката. Друго регламентирано финансиране са т.нар. ВИП условия - собствена стая, лична медицинска сестра и т.н. Тези ценоразписи стоят най-официално на видно място в болницата, което би трябвало да показва воля за спазването им.

Но както може да се очаква на територията на държавна или общинска собственост, този регламент е врата в полето. Официално изборът на лекарски екип на едно от местата, където тази практика е най-разпространена - една от софийските АГ болници, е 500 лв. Реално обаче част от пациентките не плащат сумата на касата на болницата, а на ръка на избрания лекар. Плюс това сумата не е като посочената на ценоразписа. На някои от родилките се искат 600 лв., на други - до 1000 лв. Отделно избралите ВИП стая съща дават парите на ръка на сестрата, а не в касата на болницата.



Корупция ли е това?



Всеки може да прецени сам. Каква част от сумите отиват в клиниката - не е ясно. Вероятно никаква, т.е. въпреки че това се води официално доплащане, то по никакъв начин не дофинансира болницата. Със сигурност директорът на болницата знае за тази практика и със сигурност се прави, че не я забелязва. Иначе тя нямаше да съществува. Тя обаче срива теорията как регламентираното доплащане ще спре рекета. Лекарите са пределно наясно, че родилките винаги ще предпочетат да платят колкото им поискат, при това без да задават въпроси. Защото са зависими от лекарите. Това обезсмисля и идеята пациентката сама да контролира разходите по раждането си. За нея най-важно е докторът да свърши работа, а не да следи ценоразписа.

Естествено, има и болници, в които тези услуги се плащат, където трябва - на касата. Колкото и странно да звучи, дори има и болници, в които не се искат рушвети. И те не са само частни. Затова въпросът опира до контрола, а не толкова до регламентирането. Да се официализират още повече доплащания, без да има адекватен контрол от страна на здравната каса и държавата, е все едно да се очаква, че наркоманиите ще се прекъснат, ако се легализира трафикът на наркотици.



Легално



Всъщност и в момента доплащането у нас е масово явление, при това съвсем легално. Част от пациентите обаче не го знаят. Доплащане е потребителската такса, чиято цел е именно контрол над пациента. В момента тя е 1.80 лв. за посещение при личен лекар, специалист и стоматолог и 3.60 лв. за ден престой в болница. Очаква се, че тези суми възпират желаещите да ходят при лекар за щяло и нещяло. Естествено, има и известен процент пациенти, които не могат да си позволят и толкова минимални суми, въпреки че имат нужда от медицинска помощ.

Доплащане има при стоматологичната помощ. Здравната каса поема само няколко пломби и въпреки това пациентът доплаща част от услугата. В момента за кариес или вадене на зъб осигуреният доплаща 4 лв. Пациентите вадят от джоба си пари и за част от лекарствата, поети от здравната каса.

НЗОК не плаща изцяло и някои изследвания. Например пациентът сам плаща контрастното вещество при изследване със скенер и ядрено-магнитен резонанс. В зависимост от лечебното заведение, където се прави тестът, платеното от пациента може да стигне до 100 лв. Касата също така не поема и прегледа с триизмерен ехограф при бременните.

НЗОК поема скъпи консумативи за болниците - стентове, протези и стави, но до определена стойност. Например касата плаща до 1000 лв. за стент. Ако пациентът иска или ако лекарят му препоръча, може да си осигури по-скъп, като доплати разликата. Естествено, трудно ще се намери медик, който да каже, че най-евтиното е достатъчно добро.

Не особено известно е, че при значителна част от клиничните пътеки в болниците също има доплащане за консумативи, които касата не плаща. От 298 пътеки за тази година при 45 има непокрити консумативи, обясняват от НЗОК. "През 2006 г. в софийската окръжна болница преброихме 57 пътеки, по които имаше официално доплащане. Тази година не сме ги смятали още, но не са по-малко, защото пътеките са същите", твърди директорът й д-р Димитър Димитров.

Доплаща се основно за хирургичните пътеки - от леките като апандисит и херния, през пластичните операции при изгаряния, до тежките интервенции в неврохирургията. "Към цената на хернията например не влиза т.нар. медицинско платно. То струва от 50 до 150 лв.", поясни Димитров. Пациентите купуват лапароскопски инструментариум в хирургията, гинекологията, урологията. Например за лапароскопска операция на жлъчката инструментите могат да стигнат до 1200 лв. В тежката неврохирургия при аневризма на мозъка касата не плаща т.нар. клипси. "Най-евтиният е 400 лв., а има случаи, при които се налагат по няколко", пояснява директорът на "Св. Ана".

При част от пътеките пациентът има избор. Ако се подложи не на лапароскопска, а на конвенционална хирургия, не би трябвало да плаща нищо освен потребителска такса. "Но всеки нормален гражданин би предпочел да се оперира безкръвно, затова и хората предпочитат лапароскопията въпреки доплащането. При нея има по-малка опасност за живота и на втория ден човекът си отива вкъщи. А касата плаща напълно само за старите, травматизиращи методи от времето на Амброаз Паре (френски хирург от началото на XVI в.) - минимум 15 дни престой, тежка реанимация, до 30 дни възстановяване", пояснява Димитър Димитров.

Как се извършват тези плащания?



Общ регламент няма,



а здравната каса дори не оповестява официално, че по 45 пътеки се налага доплащане. Да не говорим, че никой не контролира как стават тези доплащания.

Болниците като търговски дружества решават сами как да постъпят и с кои производители на консумативи да работят, което определя и цената. Освен това повечето клиники пращат пациентите сами да си купуват консумативите от фирмите. Малка част ги осигуряват сами - държат нужното на склад и болните купуват от клиниките.

"В "Св. Ана" не вземаме парите, за да купуваме вместо пациентите, а ги насочваме директно към фирмите, които ги продават", пояснява Димитър Димитров.

Подобна практика обаче е идеална среда за комисиони. В друга голяма столична болница пациентът в зависимост от това на кой хирургичен екип е попаднал, може да се натъкне на 3 различни цени за набор за лапароскопска операция на жлъчка - 400 лв., 600 лв. и 1200 лв. Парите се плащат в касата на болницата, като изрично се пише и името на лекаря, който ще прави операцията. След това се дава заявка към фирмата. Не е трудно човек да се сети, че медикът получава комисиона от фирмата за осигурения клиент.

По принцип този вид доплащане - непокритите от здравната каса консумативи, може да се поема от допълнителни здравни фондове, има и такава практика. По закон фондовете не могат да плащат за неща, поети от здравната каса, което съответно не важи за консумативите. Освен това фондовете дават на болницата по 20%-30% от стойността на пътеката на здравната каса. Мотивът е, че така пациентът е с предимство, влиза до 48 часа след подаването на документите и не се налага да се записва в листа на чакащи.

"Допреди 2 г. работехме с всички фондове. Имаше случай на една госпожа, осигурена в частен фонд от банката, в която работи. Тя влезе точно за лапароскопска операция, за която се доплащат консумативите. И когато се оказа, че фондът трябва да плати и инструментариума, писъкът беше огромен. От фонда попитаха: "Нали това се плаща от касата?", обяснява Димитър Димитров. Накрая фондът отказал да плати консумативите и те останали за сметка на болницата. "Оттогава ние нямаме договори с частни фондове", пояснява Димитров.

Фондовете обаче твърдят, че самите болници не желаят да кажат точни цени за тези консумативи, така че да е ясно кой за какво и колко плаща. Те не искат ясен регламент, който ще спре комисионите, смятат осигурители.

Фондовете и болниците са единни за едно - че трябва ясно да се каже какво поема здравната каса и какво - пациентът. Дали това ще реши проблема с корупцията и нерегламентираните плащания, е съвсем друг въпрос.