ВИЗИТКА

Мая Манолова е родена на 4 май 1965 г. в Кюстендил. Завършила е право, икономика и история. Депутатка от "Коалиция за България", секретар на лявата парламентарната група. Член на парламентарната комисия по правните въпроси и на Изпълнителното бюро на БСП.



- Г-жо Манолова, правната комисия одобри поправка в Наказателния кодекс, която трябва да поправи гафа "Ванко 1". Но мъчително дълго се стигна до нея. Какви бяха причините за забавянето и кога очаквате да се гласува в зала?

- Става дума за няколко отделни проекта за промени в НК - за компютърните престъпления и разпространяването на порнографски материали в интернет, за завишаване на санкциите за опетняване на националните символи и няколко предложения за промени във въпросния член 155 от НК, направени от народни представители от различни парламентарни групи. Правната комисия възприе направеното от КБ, НДСВ и ДПС общо предложение за изменения в чл. 155 като най-добре отразяващо волята ни за промяна в този текст. Идеята е да се прецизират санкциите и да бъде съобразена тежестта им с тежестта на извършените престъпления. Тези промени в НК ще влязат в дневния ред на НС в първата или втората седмица след Великден. Не може да се говори за забавяне, тъй като правната комисия е най-натоварената комисия, често заседаваме по 2 пъти седмично, защото през нея минават почти всички важни законопроекти.

- Докъде стигна приемането на новия Граждански процесуален кодекс?

- ГПК беше приет на първо четене през август м.г. Оттогава досега работна група от депутати, представители на правната доктрина, на магистратурата - ВКС, апелативните съдилища работим изключително интензивно по подобряването на текстовете. Даваме си сметка, че това е един изключително важен за съдебната система въпрос. В първоначалния вариант имаше доста спорни моменти, които внимателно преработваме. Идеята е да се постигне по-бързо и ефективно гражданското правораздаване. За да се ускорят делата, трябва да се ограничи възможността на страните да сочат доказателства до началната фаза на процеса. Сега страните могат да го правят практически неограничено във времето. Това изключително много бави производството. От друга страна, за да не проиграят гражданите интересите си още в началото на процеса, предлагаме връщане в определен обем на служебното начало. Съдът да помага на страните, като им указва кои факти се нуждаят от още доказателства.

- Това ли ще предотврати протакането на делата?

- Това е едната възможност. Ще се опитаме да въведем една по-строга процесуална дисциплина. Освен това сега делата се бавят най-вече в третата си фаза - във Върховния касационен съд. Неговото задръстване с дела не му позволява да се занимава с основната си функция по уеднаквяване на съдебната практика. В правосъдната система има 2 основни проблема - бавното правораздаване и нееднаквото решаване на делата. Много често се случва 2 еднакви казуса да се решават по различен начин от един и същи съдебен състав. Проектът предлага въвеждането на предварителна проверка за допустимост на делата, които да стигат до ВКС. Критерият ще бъде дали на втората инстанция делата са решени в съответствие със съдебната практика. Ако решението е взето при отсъстваща или противоречива практика, или е в разрез с установената практика на ВКС, ще се допуска касационно обжалване. Тази преценка ще се прави от състав на касационния съд.

- Стигнахте ли до решение за начина на призоваване?

- Вървим към неговото подобряване. Изоставихме първоначалната идея на вносителите, които твърде авангардно предлагаха призоваването да става основно по пощите, тъй като смятаме, че това ще застраши правата на гражданите. При ускоряването на процеса и ограничаване на възможностите да се сочат доказателства до началото на делото и при ненадеждно призоваване би било възможно някой гражданин да се събуди разведен и без жилище, без да знае за това. Предлагаме възможност за призоваване чрез частни съдебни изпълнители, когато страната пожелае и заплати затова. При укриване на страна предлагаме да се даде възможност за участие на съдебната охрана към правосъдното министерство. Въвеждаме и един по-съвременен способ - с електронни съобщения, ако страната изрично посочи електронен адрес.

- Това е много несигурен начин, ако човекът не си провери имейла, ще се счита ли за редовно призован?

- Това е по желание на страната. Ако се докаже от съответната информационна система, че електронното съобщение - призовка, е получено, гражданинът е редовно призован.

- Законът за съдебната власт беше приет от правителството без промени и предстои да се гледа в НС. Ще бъде ли коригиран и в кои части?

- При изработването на този проект взеха участие представители на магистратурата, но за моя голяма изненада при първоначалните обсъждания на проекта най-големи критики срещу него се чуха именно от средите на съдебната власт. Доста е изкусително и ние, народните представители, да се впуснем да го критикуваме - знаете, че няма идеален проект. Аз не бих го направила, още повече че считам, че е добър. Добре са разписани правомощията на съдебния инспекторат. Доста широки правомощия са дадени на Висшия съдебен съвет - не бива да залитаме и да му предоставяме дори нормотворчески правомощия.

- Един от основните въпроси е статутът на ВСС и дали ще стане постоянно действащ орган.

- Тази идея е на председателите на двете върховни съдилища. Според мен няма пречка това да стане, дори е задължително най-вече с оглед широките правомощия, които му се предоставят. На практика ВСС ще има от чисто бюджетарски функции - през кадрови, управленски, административни до дисциплинарни, даже в известен смисъл правораздавателни. Тези широки правомощия няма как да бъдат реализирани от един орган, който не работи постоянно. Досега това беше един от основните проблеми в работата на ВСС - концентриране на много правомощия и отговорности без достатъчен административен капацитет, който да подпомага изпълнението им.

- Трябва ли да се намали броят на членовете на ВСС, както иска правосъдният министър?

- Промяна в броя на членовете няма как да стане без промяна в конституцията. Не мисля, че това е особено съществен проблем. Възможни са различни варианти. Възможно е да се възприеме и подходът някои от членовете на ВСС да бъдат постоянно действащи, а други да останат действащи магистрати или административни ръководители.

- Друг спорен момент е дали този ВСС ще изкара мандата си докрая?

- Възможни са различни решения, всяко от които има своите аргументи. Например логиката за това към промяната да се пристъпи веднага е, че е необходимо ВСС да заработи в пълен капацитет и да реализира възложените му от закона правомощия. Така е и според самите магистрати, които отдавна настояват той да е постоянно действащ орган. Но има и аргументи сегашният състав да завърши мандата си.

- Това е въпрос по-скоро на политическо решение.

- И на експертно също. На практика в момента ВСС представлява правителството на съдебната система. Когато толкова важни решения се взимат от един орган, който се събира веднъж седмично, това се отразява на качеството на решенията. А посоката не е към ограничаване на правомощията на ВСС, а напротив - към възлагането на допълнителни. Според новия закон за съдебната власт много широки правомощия ще има и самата атестационна комисия към ВСС. Може да се помисли за това и тя да има постоянен статут.

- Ще бъдат ли ограничени правомощията на правосъдния министър за управлението на имуществото на съдебната система?

- Конституцията предвижда, че министърът на правосъдието управлява имуществото на съдебната власт. Според мен обаче трябва да се коригират текстовете на новия ЗСВ, така че да се даде възможност на административните ръководители на съдилищата и прокуратурите сами да могат да извършват финансови и други операции, необходими за конкретната им дейност. Да не бъдат поставени в унизително положение да искат пари от министъра на правосъдието за всеки дребен разход. Аз лично ще внеса такива предложения.

- Законът за амнистията вече няколко седмици чака да влезе за гласуване в зала. БСП няколко пъти промени позицията си, имате ли вече окончателно становище?

- Има сериозна съпротива сред депутатите в нашата група. Притесненията са свързани с евентуално увеличаване на престъпността и че обхватът на закона е изключително широк. Той засяга освен изтърпяващите наказание лишаване от свобода, така и подсъдимите с висящи дела и даже тези, които в момента извършват престъпления и не са започнати наказателни производства. Амнистирането на глобите също не е приемливо. Преобладаващото становище е за максимално редуциране обхвата на закона само до леките престъпления и до лишените от свобода. От друга страна, аз лично си давам сметка, че възможността за амнистия е проява на хуманно отношение на държавата към гражданите, които изтърпяват наказания в затворите. Вероятно ще направим тази стъпка, но в този ограничителен вариант.