След съкрушителната изборна загуба през 2001 г. Петър Стоянов оприличи СДС на разбити авари. 6 години по-късно, без да са авари, пак са разбити. Огромен партиен апарат, огромна потенциална избирателна маса и рейтинг, клонящ около четирите процента.

На другия полюс е новородената ГЕРБ. Партия с огромен рейтинг, със смразяващ кръвта на противниците си лидер и почти нулева организация по места. Да, там някъде по провинцията има учредени структури, има местни лидери, избирани лично от Бойко Борисов, но в повечето случаи хора без опит. Те са политически новобранци, а предстои битка, и то немалка. Първо предстоят изборите за евродепутати, а след това - за местна власт. Виж, ако ставаше въпрос за парламентарни избори, на генералската партия нямаше да е нужно чак толкова партийното строителство, както показва историята с НДСВ и "Атака". Но тук нещата са различни.

Изборите за Европарламент са непопулярни сред електората, което означава, че



на бой ще отидат само партийните апарати



В това отношение БСП и ДПС са номер едно, относителни шансове заради високата дисциплина имат и ДСБ. Това означава, че колкото и да е голям личният рейтинг на Бойко Борисов, ГЕРБ ще диша праха на опитните си и организирани батковци. Такава развръзка сама по себе си ще бъде отчетена от всички противници на новопартийците като загуба. А това си е звучен шамар. Но хоп - идва следващата надпревара - наесен. Местните избори по принцип са мажоритарни и хората гласуват за човек, който ще им оправи бакиите, човек, когото познават. Като стана дума, хората на ГЕРБ по места още не са втасали - не са познати, не са показали нещо обещаващо, а време няма. Това само по себе си е предпоставка за ново доза прахоляк. Т.е. ГЕРБ няма как да повтори чудото НДСВ и на следващите парламентарни избори да постигне пълна победа.

Но... винаги има едно "но" и следователно по-важната част следва. В някои култури се смята, че ако убиеш врага си и изядеш сърцето му, неговата сила и кураж ще преминат у теб. Точно това се случва и в партийния канибализъм. Поглъщаш структурите на една вече утвърдена партия, но със слабо централно управление и спокойно ставаш империя.

Някак си свикнахме напоследък, че партийните структури и организации нямат такова огромно значение, както това се случваше в началото на демокрацията. И няма как да е иначе, след като бяхме свидетели на феноменални победи на парламентарни избори на партии и организации, които нямаха нищо зад гърба си. НДСВ управлява 4 години самостоятелно, а сега отново е във властта. Когато движението на монарха проби, зад себе си имаше единствено



една реч и много емоции - нищо повече



НДСВ обаче оглави всички тези разочаровани хора, които се отдръпнаха от "дясното" и "центъра". Същото се случи и с „Атака" - безпризорни националисти, разочаровани и изоставени граждани от малките градове. Партията на Волен Сидеров толкова бързо се вклини във властта, че нямаше време да си подбира читави кандидати за депутати и събра под път и над път разни кузовци.

Партийните структури са изключително важни. Те са нужни да организират изборите - да пропагандират, да разлепват плакати, да събират подписи, да стоят в изборните бюра и да следят за манипулации. Самите избори вече се превърнаха в цяла наука. Ако нямаш висше изборно образование, можеш да загубиш много гласове - къде заради кражби, къде заради пропуснати възможности. Добрите лидери знаят това. Вижте например Иван Костов. Той не се хвърля в сериозни битки, защото гради апарат. Даже нещо повече - той пречи на другите десни партийни лидери да воюват, защото му трябва време, за да набере сила и да оглави сам дясното пространство - спомнете си президентските избори и невъзможния президент Неделчо Беронов. Друг е въпросът, че той също не гради личности около себе си (може би от ревност), но важното е, че разбира от партийно строителство, и важното е, че не е притиснат от дилеми.

Партийният апарат трябва да бъде и подготвен за евентуалната власт, защото хората отдавна не работят вече само за идеята - дясно, ляво... Те работят заради ясната перспектива за добър личен живот - пост, бизнес протекции, безнаказаност, талон за "синя зона". Точно затова мъдрият лидер се нуждае от време и не пришпорва събитията.



Друг е дневният ред на чудото ГЕРБ



Те са с добър кредит на доверие, но в лош момент. Времето и публиката искат вече генерала на терена - искат той да вкарва голове. Генералът обаче няма отбор. Той трябва да води битка не на своето поле и не в подходящото време. Точно поради това има нужда да се държи като османлия. Или като варварин да изяде сърцето на СДС, да вземе от силата на разпадащата се партия и да я превърне в свое оръжие.

"Разбитите авари" на синята партия стоят със структури, с опит, готови за битка, но без лидери. Петър Стоянов е ОК, но ги няма генералите под него, няма ги местните капитани, загубена е идеологията дори. ГЕРБ - лидер на опустялото дясно пространство звучи логично в този момент. Избирайки изоставени местни структури - било на СДС, било на ССД, било на Демократическата партия или приобщавайки земеделците, генералът има шанса да избира. Звучи логично, звучи обещаващо, звучи победоносно. Още днес, още на изборите за евродепутати.

В крайна сметка обаче в избора на ГЕРБ се заключава и най-голямата слабост. Една ахилесова пета, която, ако СДС реши, може да улучи. За това, естествено, трябва да има воля, трябва да има енергия. На места доста от структурите на синята партия посрещат ГЕРБ като усташи към настъпващи в Югославия германци и са готови с лекота да се присъединят към "новото дясно". ГЕРБ обаче е дотолкова дясна партия, доколкото има нужда от свежа и организирана кръв.

Ако СДС успее да опази структурите си от залитане, то не е изключено да бъдем свидетели на две поредни загуби - за европарламент и на местните избори. Тогава Бойко Борисов с лекота може да бъде сравняван със Стоичков - прекрасен футболист и анемичен треньор на националния отбор. Иначе казано: ако СДС успее да съхрани сърцето си днес, има реални шансове да излезе от реанимацията и поне отчасти да се върне на подобаващото си място в политическия живот.