Има индикации, че държавата се кани да въведе в училище задължително обучение по т.нар. предмет "религия". Бихме могли да си кажем, в светлината на току-що отшумелия голям християнски празник: "Че много хубаво, отдавна трябваше". Бихме могли да си кажем това и с оглед резултатите от проведеното социологическо проучване, поръчано от МОН, че "близо 70 процента от родителите одобрявали въвеждането на задължително вероучение" в училищата, поне според както пише пресата.
Глас народен, глас Божи, както се вика. В крайна сметка образованието е сфера, в която нещата стават така: обществото се договаря какво точно би искало да изучава неговото потомство с оглед по-успешна реализиция в живота и общ възход на родината и налага договорената програма на системата... После тя се изпълнява и всички са доволни.
Дали обаче ще стане тъй? Имам съмнения какво точно иска обществото и дали ще го получи. По-голямата част от положително отговорилите анкетирани очакват от новия предмет да снижи агресията в училище, да направи децата по-честни, да отблъсне сектите... Друга, по-малка част, говорят за опознаване на различните религии и възможности за ориентация сред тях... Едни, воглаве с председателя на обществения съвет за въвеждане на новия предмет в училищата проф. Бакалов, смятат това да почне от 1-и до 4-и клас и учебникът "да съдържа главно притчи от християнството и исляма". Друга част от родителите си представят обучението в нещо подобно на сравнително религиознание доста по-късно, когато учениците имат повече възможности за анализ и преценка на сложната по същество материя...
Още от целите започва хаосът. Ако целта е децата да станат по-добри и по-честни,
то това е морална преди всичко и социална,
а не образователна задача. Следва да помним, че в областта на морала няма такава печатница или издателство, която да произведе необходимите хапчета, та децата ни след няколкоседмична терапия да бъдат нещо коренно различно от това, което им показваме самите ние. Да не говорим, че улицата, телевизионният екран, мониторът и скалата на житейските приоритети край тях възпитават повече от всякакъв учебник. Тоест да вярват родителите, че могат да продължават да показват лош пример, но децата им ще следват добрия от читанката по вероучение, е все едно да вярваш, че богатите ще си раздадат тутакси парите, когато чуят поучението на Христос: "При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.(Матей, 19:24)"
"А все пак, все пак - по-добре да учат за Иисус, все нещо ще им остане в главите" - ще възкликне умилено добричка мама.
Или "Нека се засилва правата вяра, това е крепител на българщината" - ще каже патриотичен татьо...
Но кой е казал, че тъкмо "правата вяра" ще преобладава в един такъв учебник? Според професор Бакалов в учебника ще има най-вече притчи от християнството и исляма...
А как ще бъдат разпределени, питаме ние? 8 към 1 ли в полза на християнството? Или 8 към 3, на коалиционен принцип? Кой ще реши това и защо ще го реши тъкмо така? И дали всички ще са съгласни - в края на краищата в страната живеят и юдеи, и будисти, и атеисти, и бахайци, и кришнари, и какви ли още не?... Те какво, за квота в общия задължителен учебник ли ще претендират? Тази квота как ще се изчислява - на база "конфесионална пропорционалност" сред населението ли? Или пък мюсюлманите ще учат по стария си учебник, в който за разлика от християнския няма отделен урок за различните религии?
Ако целите са за засилване на църквата и повече нейна власт или просто за създаване на нови колективи заради съответните хорариуми, държавни поръчки и прочее, то ще кажем, че е малка цел зад голям тъпан. Дано да не е така.
Бездруго има достатъчно бази за нови конфликти в изтерзаното ни образование.
И още един изключително съществен въпрос.
Кой ще преподава?
Очевидно мюсюлманите едва ли ще съгласят това да бъдат православни свещеници и богослови. Както и обратното. Особено от 1-и до 4-и клас тези задължения най-вероятно ще легнат на общообразователната "госпожа"...
Която ще трябва чрез притчи за Христос и Мохамед да направи децата възпитани и послушни. Ще успее ли?
Бакалов и сега признава, че няма подготвени кадри за преподаване.
Но за целите, за които ние гласим новия предмет, кадрите са най-важното нещо. Защото възпитава не поучението, а възпитателят. Възпитава не текстът, а примерът и живата личност пред децата. От тази гледна точка учителят по математика може да се окаже по-добър проповедник и да научи децата на повече, ако е цялостна, харизматична и високоморална личност, отколкото някой разпасан иерей,
загрижен повече за благоутробието си
и превръщащ божието слово в скучна, но задължителна схоластика...
Как да не си спомним Том Сойер, зубрещ унило "Блажени са нисшите духом...", докато мечтае за среща с Хъкълбери Фин...
Искам в заключение да подчертая, че предпочитам българските деца да познават великата мъдрост на свещените книги. Опасявам се обаче от интерпретаторите им. Една "Бяла лястовица" на Йовков или три прости текста на стареца Толстой могат да кажат понякога повече от цели месеци неумело каканижене на догматични книжници...
"Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно" е рекъл Иисус. (Матей, 19:14)
Винаги имам едно наум спрямо тези, които вместо да ги оставят, се наемат да ги водят към Него. И са ги довеждали до лов на вещици, инквизиции, граждански войни, тероризъм и мракобесие.
Затова съветвам МОН да помисли много добре какво помагало да прави и какви сили да привлече за целта. Сега му е времето, след печатницата ще е късно.
Пардон, не съм виновен, че ме принуждават да се копирам. :-):
? Ре-, нали?
Се правилно да се научи е, мисла: "Петко... льо..." като е накарано да пее лицето Васил Михайлов, и му се е отдало...
Аз си мисля да си е пея тази песен... па и на деца, бива?